"Имаме един "Гордиев възел" с нашата съдебна система - изтекли мандати на Инспектората, на главния прокурор, който продължава. "Гордиевият възел" е разсечен с меч. В случая обаче тези, които трябва да решат проблема, очевидно нито имат меч, нито имат желание да използват по някакъв начин".

Това коментира пред БНР Цветомир Тодоров от Българския институт за правни инициативи.

"Заради това се получава така, че се опитват да се изцедят максимално процедурите и да се намери някакво допълнително решение. Решението трябва да се намери именно в парламента", подчерта той в интервю за предаването "Преди всички".

Според него големият проблем е, че всякакви балансьори и ограничители, които могат да балансират системата и изборите в нея, са счупени на политическо ниво. 

Цветомир Тодоров участва вчера на експертната среща при правосъдния министър за изработване на правила за избор на висши ръководители в съдебната система. Българският институт за правни инициативи от години работи по критерии, които да осигурят такъв прозрачен и приемлив избор както на регулатори, така и на фигурите, които ръководят съдебната власт. По думите му на срещата не е имало напрежение. Той разясни какво е коментирано: 

"Големият въпрос - може ли министърът да използва едно свое конституционно правомощие, а именно да прави предложение за назначаване, повишаване, понижаване, преместване на магистрати. Министърът може да номинира кандидати за председатели на ВКС, ВАС и на главен прокурор. Оттам тръгна дискусията, защото през годините това правомощие, поне в обозримата история, която има отношение към нашето битие днес, това правомощие на министъра не е използвано. Оттам тръгна дискусията, като за мен винаги се спекулира с идеята за експертността на тази процедура, защото в крайна сметка изборът на главен прокурор е едно от най-политическите неща, които се случват в тази държава и ние го виждаме най-малкото по ролята, която има след това главният прокурор и как в България буквално последните 6 години политическият процес се завърта около това кой е главният прокурор, трябва ли да продължи да бъде той, съответно какво се случва с ВСС. Това е един политически избор и органът, който по Конституция може да участва чрез номинация в него - министърът на правосъдието, няма никакъв проблем, според мен, да използва това правомощие". 

На вчерашната среща е засегнат и друг въпрос - необходимо ли е участието, ако има такава процедура, ако има такава номинация от министъра на правосъдието, необходимо ли е там участието на съсловните организации, посочи Тодоров и обясни:

"Съсловните организации всъщност са обект на една реформа, която търсим в съдебната власт. И това пак беше изказано вчера от много участници - очевидно съсловните организации не се справят по някакъв начин да реформират, да регулират своите професии отвътре. Така че дали те трябва да участват в такава процедура, ако министърът започне своя номинация, това е съвсем отделен въпрос. Към момента номинация за главен прокурор може да се случи от членове на прокурорската колегия, но така е разписана формулата, че най-вероятно те ще могат да намират само един. Ако номинират двама, камо ли трима - това означава, че някой от членовете трябва да изпадне в шизофренната ситуация да предложи повече от 1 кандидат".

По думите му това прави невъзможно да има конкуренция в самата процедура:

"Ние сме се нагледали на така наречените състезания с един кон". 

Според него оттам нататък всички други възможности за спазване на закона, където са разписани конкретните критерии, стават безсмислени:

"Когато имаме един кандидат, какво ще проверяваме - доколко той е етичен, доколко е добър професионалист или пък доколко може да работи в екип качествено - става безсмислено".

"Нямаше никакво разминаване между присъстващите в тази експертна дискусия, че министърът не само че може, но в случая той трябва да използва това своето конституционно правомощие да номинира. Говореше се основно за главния прокурор и за бъдещия кандидат за председател на Върховния административен съд", отбеляза Цветомир Тодоров.

По думите му друга тема, която е била засегната, е била за процедурите за избор на ВСС.

"Големият проблем е именно изборът на кандидати за Висшия съдебен съвет, защото ако той бъде избран по сегашния модел, по сегашната формула, ние ще получим в най-добрия случай същото нещо, а в по-лошия случай ще получим нещо още по-лошо, като мисля, че точно това би се случило. Въпросът вече обаче наистина опира към тези, които могат да вземат такова решение. Това не може да бъде министърът".