В „Още от деня“ директорът на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегертседер коментира решението на Конституционния съд, според което председателят на Народното събрание Наталия Киселова не е имала право еднолично да се произнесе по искането за референдум относно въвеждането на еврото, поискан от президента Румен Радев.

Според Вегертседер решението на Конституционния съд има два аспекта – юридически и политически.

„Юридическият прочит в случая е, че Конституционният съд дава тълкуване на чл. 85, т. 5 от Конституцията, защото на практика актовете, които се издават от председателя на Народното събрание, не подлежат на атакуване. С това си решение Конституционният съд изрично казва, че председателят на Народното събрание не е самостоятелен орган. Той е пръв между равни“, заяви тя.

По думите ѝ съдът ясно е посочил, че председателят не може да превишава правомощията си, като взема решения, които са в изключителна компетентност на парламента.

„Поради това вече е ясно, че беше грешен подходът на тогавашния председател на Народното събрание госпожа Киселова“, смята тя.

Вегертседер определи потенциалните последици основно като политически, а не като юридически:

„Политическият прочит е, че всъщност се отваря вратата пред президента отново да поиска от Народното събрание да вземе решение. Аз по-скоро мисля, че няма техническо време, тъй като буквално сме на по-малко от 40 дена от влизане в еврото“.

Тя очаква решението да активира политически сили, противопоставящи се на въвеждането на еврото.

„Това решение Конституционният съд въоръжава определен сегмент от политическите партии с допълнителен инструмент“, добави тя.

Вижте целия рязговор ТУК.