Няма невинни за неосъществената съдебна реформа
Линк към презентацията на изследването
Критично ниски са обществените оценки за работата на Иван Гешев и Борислав Сарафов, но гражданите имат огромни очаквания към главния прокурор. Съдебната реформа продължава да бъде важен приоритет, въпреки че е в застой. Това показва национално представително изследване, проведено в периода 26 ноември - 15 декември 2024 г. от социологическа агенция „Глобал Метрикс“ по поръчка на Български институт за правни инициативи.
В края на декември 2024 година оценките за работата на прокуратурата през последните десет години са преобладаващо ниски и отразяват многократно регистрираното ниско доверие, потвърдено от редица социологически изследвания и анализи. Според общественото мнение работата на прокуратурата под ръководството на Сотир Цацаров /изследване на БИПИ от 2019 г./, Иван Гешев и Борислав Сарафов по пет степенна скала от 2 до 6 се концентрират в позициите „слаба“ и „средна“. Средната оценка за резултатите от дейността на обвинението в мандата на Сотир Цацаров беше 3.05, за Иван Гешев е 2.75, а за Борислав Сарафов – 2.81. Налице са все пак и специфики - докато оценките за мандата на Сотир Цацаров са били също критични, но изтеглени в по-умерените позиции на скалата, мнението за работата на прокуратурата при Иван Гешев достига два пъти повече слаби оценки. Същата тенденция се запазва, макар и леко смекчена, в оценките за Борислав Сарафов. Оценките и за тримата ръководители на прокуратурата показват силно критични мнения, които са индикатор на слаби резултати както в справянето с битовата престъпност, така и в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Работата в тези направления гражданите виждат основно като кампанийна, а преобладаващото мнение е, че прокуратурата се използва за политически цели и няма никакви ползи за обществото от работата на главния прокурор.
Над две трети от пълнолетните българи смятат, че съдебната реформа е в застой, а основни аспекти от нея определят като неизпълнени. Между една пета и една трета от запитаните все пак виждат някакви, макар и много слаби, резултати в отделни направления. Основните причини за неосъществената съдебна реформа, според общественото мнение, са интересите на различни обществени кръгове, които работят за това, съдебната реформа да не се реализира (56%), както и политическата криза (37%), и липсата на политическа воля (35%) за реформи в този сектор. Около една трета от запитаните са склонни да посочат и липса на воля сред магистратите, което показва, че, от гледна точка на общественото мнение, няма „невинни“ за неосъществената съдебна реформа. Като контрапункт на тези оценки, мнението, че няма обществена подкрепа се споделя от едва 9% от запитаните. Налице е широк консенсус за важността на съдебната реформа. На това мнение са почти всички (75% смятат, че съдебната реформа е много важна, а 20% я смятат за по-скоро важна). Българите задават широк кръг приоритети за съдебната реформа в следващите няколко години, като най-важните за гражданите са: реална и ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта (81%), независимост на съда (75%), бърз съдебен процес (61%), борба с битовата престъпност (55%), отчетна и ефективна прокуратура (54%), борба с домашното насилие (50%).
В заключение: общественото мнение дава силна подкрепа и ясни приоритети за съдебната реформа, но е изключително недоволно от липсата на резултати.
Характеристики на изследването
Метод на регистрация на данни: Стандартизирано персонално интервю тип face-to-face с регистрация на данни чрез таблети (TAPI – Tablet-assisted personal interviewing)
Обем на извадката: 1020 интервюта с пълнолетни граждани на България.
Метод на формиране на извадката: Двустепенна гнездова квотна извадка, формирана по признаците възраст, пол, образование и тип на населеното място.
Теренна дейност: 26 ноември-15 декември 2024 г.
Представителност: Национално представително за пълнолетното население на страната
Проучването възпроизвежда структурата на населението следните демографски признаци:
- - Пол
- - Възраст
- - Образование
- - Тип населено място
Възложител: Български институт за правни инициативи
Изпълнител: Социологическа агенция „Глобал Метрикс“
