Текстът е препечатан от сайта на Дневник

Възможно ли е работещи в неправителствена организация, която се бори срещу домашното насилие, да бъдат обявени за лобисти, да трябва да бъдат вписани в специален регистър и да декларират, че са лобисти срещу домашното насилие, защото например предлагат гласуване на определени мерки за превенция, за увеличаване на наказания или други законодателни промени. Звучи странно, но е възможно, ако в България бъде приет закон за лобизма на базата на концепцията, по която Министерството на правосъдието работи.

В нея се прокрадва сянката на философията на Закона за регистрация на чуждестранните агенти, който три пъти не успя да пробие в последните парламенти, но такъв проект е внесен за четвърти път от прокремълската партия "Възраждане" и в новото Народно събрание веднага след последните избори. В текстовете на концепцията за лобизма, с която "Дневник" се запозна и върху която трябва да стъпи бъдещ закон, се залагат възможности за ограничаване дейността и работата на неправителствените организации (НПО) и активните граждани. Това означава и откъсването им от процеса по вземане на решения, уточняват представители на НПО, с които "Дневник" разговаря и които също познават работата по проекта.

В България от десетилетия се правят опити за някаква законодателна регулация на лобизма, но не са били довършвани. Заявката на правосъдното министерство да изготви такъв проект сега е в отговор на дългогодишни призиви на Европейската комисия и други международни организации, както и на препоръка в последния доклад за върховенството на правото. Новото усилие е част и от изпълнение на ангажименти за присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), за което има "пътна карта" и прогнозите са, че може да бъде в края на 2025 г.

Червена лампичка

За идеите в евентуалния бъдещ закон за лобизма вече има реакция на Съвета за развитие на гражданското общество .(в него членуват 13 неправителствени организации, сред които Българският хелзинкски комитет, Българският център за нестопанско право, Асоциацията на европейските журналисти и други - бел. авт.). Според становището им разработената от правосъдното ведомство концепция нарушава и засяга гарантирани от Конституцията права на човека като свободата на сдружаване, правото на гражданско участие (чл. 25 на Международния пакт граждански и политически права) и свободата на изразяване. Те призовават за оттеглянето й.

Ако преди няколко години в Европа имаше вълна да се формират антикорупционни институции, то сега вълната е за регулиране на лобистките дейности. Но в проекта за концепция има много притеснителни неща, фокусът не е върху бизнеса, а върху неправителствените организации и активните граждани.

Теодор Славев, Български институт за правни инициативи (БИПИ)

"Приемането на подобни текстове би довело до затрудняване на участието на неправителствените организации във вземането на решения и би създало опасни ситуации за гражданското участие", коментира Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи (БИПИ), потърсен от "Дневник". Това е една от организациите, които са включени в новосформирана работна група към Министерството на правосъдието. Задачата й е до края на април 2025 г. да създаде проект за закон за лобизма.

"Опасните моменти" (по думите на запознати) в концепцията, по която трябва да се направи закон, са свързани с това, че държавата, вместо да направи механизъм за по-голяма прозрачност и отчетност на институциите и връзките на техните служители (особено от висшия ешелон), ще се опита да накара активните граждани и представителите на неправителствените организации да се регистрират и да бъдат наричани лобисти. На практика хората от организации като Асоциацията на европейските журналисти, Българския хелзинкски комитет, "Програма Достъп до информация" и всякакви други сдружения, които работят за промени в различни сфери (от образование и здраве до култура и спорт), ще трябва да влязат в регистър на лобистите, да се представят като такива, а дейността им да бъде контролирана.

"Вместо чуждестранни агенти ще бъдем наричани лобисти. Това е друга форма на путинизация и стигматизиране на обществото. В демократичния свят институциите са прозрачни за гражданите, а те и техните организации - непрозрачни за институциите. В авторитарните режими е обратно, а през концепцията за закон за лобизма се прокрадват същите моменти", коментира пред "Дневник" адвокат Александър Кашъмов от "Програма Достъп до информация".

Организацията е била в работната група, работила по концепцията, публикувана през ноември 2023 година, но не е част от настоящия състав.

В края на ноември тази година от съобщение на Министерството на правосъдието се разбра за проведено първо заседание на работна група за изготвянето на закон за лобизма, оглавявана от заместник-министър Михаела Мечкунова. В нея са представители на Министерския съвет, външно министерство, Сметната палата, антикорупционна комисия, прокуратурата, както и няколко граждански организации (Център за изследване на демокрацията, Български институт за правни инициативи, "Прозрачност без граници").

Трябва ли отделен закон за лобизма

До 2024 г. има четири законопроекта за лобизма (първият е от 2002 г., а последният - от 2015 г.), но нито един от тях не стига до приемане и България продължава да е една от страните в Европейския съюз, в която подобна регулация липсва. В Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021 - 2027 г.) и Пътната карта към нея се предвижда предлагането на законодателно решение за регулиране на лобизма. Идеята на подобни закони или текстове е свързана именно с ограничаване на корупцията, повишаване на прозрачността в отношенията с институциите и вземането на решения, били ли са повлияни и от какво.

Общоприета дефиниция за лобизъм няма, а в държави от Европейския съюз се използва основно "лобистки дейности". Най-общото определение е, че всяка комуникация, която се извършва от или в името на организирана група по интереси, която цели да повлияе процеса по вземане на политически решения и зад която се крият икономически интереси, може да бъде разглеждана като лобизъм.

"Когато се говори за лобист, трябва винаги да се има предвид, че това са представители на икономически интереси. Затова е и важно при регулирането на тази дейност да се прави ясно разграничение с медии, синдикати, неправителствени организации, които в по-голямата си част работят за идеална цел", коментира Теодор Славев.

Въпреки препоръката за законодателно регулиране на лобистките дейности много организации, сред които Българският институт за правни инициативи (БИПИ), Центърът за изследване на демокрацията и "Програма Достъп до информация" твърдят, че не е необходим изцяло нов закон, а е добре да се започне постепенно, стъпка по стъпка с промени в отделни нормативни актове, с които да се ограничи и регулира лобистката дейност в различни аспекти.

Те посочват, че може да има специални текстове със стандарти на поведение, етични норми в антикорупционното законодателство, в закона за достъпа до информация, в правната рамка за административната дейност, както и да има промени в определени подзаконови нормативни актове. Освен това може да се помисли и за саморегулация - например кодекс на поведение на лобистите или харта за етично поведение на лобистите.

Пътят на последния проект

През 2023 г. в Министерството на правосъдието (от юни 2023 г. на власт е правителството "Денков - Габриел", а министър на правосъдието в него е Атанас Славов) е създадена работна група, в която има и неправителствени организации. Тя изготвя проект за концепция за регулиране на лобистките дейности.

Документът е публикуван за едномесечно обществено обсъждане между 17 ноември и 18 декември 2023 г. По този документ постъпват шест становища. Според закона за нормативните актовете след приключване на консултацията трябва да бъде публикувана справка кои предложения са приети и да се обоснове кои не са приетите и защо. Това не се е случило с тази концепция. Правителството на Денков подава оставка в началото на март 2024 г. В този документ има определение за лобизъм, лобистка дейност и лобист, както и ясно разграничение между лобизъм и застъпничество, т.е. в него няма текстове, които да изглежда, че поставят в опасност неправителствените организации.

Има и ясно разграничение, че НПО-тата, които получават финансиране от Европейския съюз или други държави, са извън обхвата на определението за лобистка дейност. "Дневник" опита, но не успя да се свърже с Атанас Славов за този първи етап.

На 20 март 2024 г. (на власт до началото на април е правителството на Денков в оставка) представители на съвета за развитие на гражданското общество и други неправителствени организации получават проект за концепция за регулиране на лобистките дейности, в която обаче те виждат липсата на някои от оценяваните от тях като положителни идеи от предишния документ (например разграничение между лобистка дейност и застъпничество). "Дневник" не успя да установи до приключването на работата по този материал как е изготвена тази концепция, какво е наложило промяната на някои от текстовете в нея, кога и дали е била обсъждана.

В концепцията от март 2024 е записано още, че "при обществени обсъждания и консултации участниците в работните групи и консултативни съвети, които не са държавни служители, следва да декларират какви интереси представляват, както и да посочат свързаност, включително и минала, с лица, които имат интерес от разглеждания въпрос. При възникване на подобна свързаност на по- късен етап тя също следва да се декларира".

На практика това означава неправителствените организации да декларират интерес и свързаност и да бъдат определяни като лобисти. Ако например Теодор Славев се появи на заседание на правната комисия в парламента по силата на заложеното в концепцията, той ще трябва да се заяви като лобист за върховенството на закона. Този текст не е подложен на обществено обсъждане, видно от данните на сайта на Министерството на правосъдието и strategy.bg. И според организациите, начинът, по който тази концепция се е появила, е непрозрачен и в разрез на принципите за публичност.

Залагането на подобни изисквания прилича и на идеите от Закона за регистрация на чуждестранните агенти.