Днес на 27 ноември 2024 г. в БТА се проведе пресконференцията "Парите на магистратите: какво ни казват публичните данни"
Почти три пъти се увеличават спестяванията на магистратите за период от десет години.
Това показва анализ на публичните декларации, които магистратите подават пред Инспектората към Висшия съдебен съвет, а преди 2017 г. към КПКОНПИ. Анализът е изготвен от мултидисциплинарен екип изследователи от Български институт за правни инициативи, Глобал Метрикс и BIRD. Използвани са технологични средства за извличане на информацията от публичните декларации и софтуер за анализ на данни, с помощта на които събраната информация е обобщена и анализирана.
За период от десет години (от 2013 до 2023) спестяванията, които магистратите декларират, нарастват от 28,7 хил. лева на 79 хил. лева средно на човек. Интересно е да се отбележи, че до 2019 година спестяванията, декларирани от членове на семействата на магистрати, са по-високи от спестяванията на магистратите, като след 2019 тази тенденция се обръща и магистратите декларират по-висок среден спестен финансов ресурс отколкото членовете на техните семейства. През годините делът на магистратите, които декларират парични средства, също се увеличава - от малко под една трета през 2013 година, техният дял нараства до 80% към 2023 година.
Лицата, чиито общ размер на всички декларирани парични средства е над 100 хиляди лева нараства от 4% в началото на периода (2013 година) до около 30% в края (2023). Към 2023 година лицата, които декларират парични средства над 200 хил. лева са 10% от следователите подали декларация за съответната година, 11% от прокурорите и 13% от съдиите.
Дистанциите между отделните типове магистрати (съдии, прокурори, следователи) в различните периоди са под 10%. Средният деклариран ресурс на лице от съдиите например е с 10% по-голям от декларирания финансов ресурс от прокурорите и с 6% по-голям от този на следователите.
По-чувствителни са разликите между отделните инстанции. През 2023 г. най-висок е средният размер на паричните средства, декларирани от съдии във върховните съдилища - 142 хил. лева, следван от средния финансов ресурс деклариран от съдиите на апелативно ниво (125 хил. лева) и съдиите на окръжно ниво – 94 хил. лева. Декларираните средства в районните съдилища са 65 хил. лева средно на човек. И ако паричните средства декларирани от прокурорите на районно и апелативно ниво са приблизително сходни с тези на съдиите на същите нива, при касационното ниво тази разлика сериозно се задълбочава, а на окръжно ниво е в рамките на около 10 хил. лева в полза на съдиите. При средно 123 хил. лева налични спестявания и парични средства, декларирани от прокурорите във ВКП/Върховна прокуратура, техните колеги във върховните съдилища декларират средно по 142 хил. лева.
Дистанциите в акумулирания финансов ресурс в изследвания десет годишен период очертава задълбочаване на разликите между отделните нива в съдебната система. Най-сериозни са тези разлики в съда. Ако в началото на периода дистанциите между районното, окръжното и апелативното ниво по отношение на декларирания финансов ресурс са малки, в края на периода разликите се увеличават чувствително. В прокуратурата тази тенденция също е налице, но с по-малка амплитуда. Най-бързо нарастват спестяванията на прокурорите от Европейската прокуратура (близо 5 пъти за 3 години).
В почти целия изследван период на всички нива в съдебната система, декларираният финансов ресурс (спестявания и налични парични средства) на съдиите е малко по-висок от този на прокурорите.
Така очертаната картина показва нарастване на спестяванията и наличния финансов ресурс при всички типове магистрати, увеличаване на хората, чиито спестявания се увеличават и подлежат на деклариране и увеличаване на разликите между отделните нива в сравнение с дистанциите, които са били налице преди 10 години.
