"Недопустимо е полицаи да се организират на политически протести. Какво означава това? Че тези хора ще се съберат на протест с палки и оръжие, ако резултатите от изборите не им харесват ли? Не може вътрешният министър да ги води да протестират за него или политическото решение кой ще е министър на вътрешните работи", коментира в интервю пред Mediapool политологът д-р Теодор Славев.
Прав ли беше президентът да настоява за отстраняването на Калин Стоянов като вътрешен министър и да откаже да подпише указа за нов служебен кабинет с премиер Горица Кожарева?
Краткият отговор е "Да". Според мен това са и очакванията на по-голямата част от гражданите. Румен Радев балансира поведението си след отказа му да наложи вето на антидеомократичния закон за забрана на "пропагандата" на нетрадиционна сексуална ориентация.
По отношение на политическата ситуация има две неща. От една страна, имаме "Продължаваме промяната – Демократична България", които заявиха, че е неприемливо Калин Стоянов да организира избори, а основната задача на служебен кабинет е именно провеждането на честни избори.
Ако имаме един политически субект, който непрестанно да обяснява, че има проблем с провеждането на изборите, въобще нямаше да бъде приемливо с оглед на присъстващите международни наблюдатели, а щеше да се създаде и огромно напрежение с резултатите от изборите и нагнетяването на политическата система.
На втора място, Румен Радев заема още по-твърди позиции в тази война, която Пеевски му обяви. Това е по-скоро тактически ход, чрез който се дава и време на Народното събрание да свърши няколко ключови неща. Неговото очакване е да се попълни състава на институции – така наречената "домова книга". Например Кирил Петков излезе с позиция , че те са съгласни с подобен ход.
Защо президентът тръгна с вдигнат юмрук срещу Пеевски?
Не е тръгнал той. Тази война беше обявена от Пеевски, той беше човекът, който се позиционира срещу Радев. Това за Пеевски също е опит за ход за възстановяване на доверие, въпреки че е трудно да се говори за такова при 2% рейтинг. Там има две ключови неща – Пеевски препотвърждава своите евроатлантически позиции, противопоставяйки се на Радев и наричайки го приближен на режима в Кремъл.
Второ, Радев е човекът с най-голям рейтинг и най-голямо обществено доверие, въпреки че в момента и то е критично ниско. А самият факт, че ти (Пеевски) излизаш срещу най-силния човек в държавата, също дава легитимност. При Пеевски тя е формално фасадна, но това ще усложни вътрешнопартийната разправия с Доган.
Очевидно има институционална съпротива да не продължи Калин Стоянов или Антикорупционната комисия в тази посока, защото от ДПС се оплакваха, че институциите се използват като бухалки от Пеевски във вътрешнопартийната война. Ходът на Радев ще даде още време на Доган да открива позиции вътре в ДПС, а предстои да разберем дали това ще се случили, или не. Юридическият, формалният и институционалният въпрос стои като решение пред органи и мнозинства вътре в ДПС и той щеше да виси с още по-голяма тежест, ако изборите бяха по-скоро. Това е следствие от решението на Радев.
Тоест, големият печеливш от отлагането на изборите е най-вече фракцията около почетния председател Ахмед Доган?
Точно така. На Доган му трябва време да отвоюва структури от влиянието на Пеевски, а виждате, че Пеевски започна да действа много силово, имам предвид обвиненията срещу Вълка. Това удължаване на времето до изборите не работи в интерес на Пеевски.
Изпадна ли държавата в конституционна криза след този ход на Радев?
Ние сме в криза от април месец 2021 г. Тя е институционална и конституционна, защото имаме 30 органа извън мандат, включително главен прокурор. Тези хора нямат демократичната легитимност да бъдат на тези позиции, но това е следствие на първичния проблем - невъзможността на партиите да намерят изход - и е много проблемно за политическата система. Това ще се върне като бумеранг върху партиите, но те не го осъзнават. По отношение на конституционните разпоредби - от април 2021 г. досега ние бяхме управлявани предимно от служебни правителства. В този смисъл трябваше да се намери противотежест, защото старата редакция на Конституцията не е предполагала толкова дълго време служебна власт.
България се превърна в служебна република. Много кризи, никаква реакция и липса на дългосрочно мислене, които може да се трупат, докато в един момент могат да станат невъзможни за решаване или ще ни костват страшно много.
Винаги при такива промени има период на сработване, включително и Конституцията от 1991 г. Тя също е била изправяна пред такива моменти, където са се търсили решения. Не е толкова притеснително как точно процедурно ще се случат нещата. Много по-важен е политическият заряд – какво се случва в държавата, какви са тези олигархични кръгове на интереси? Процедурата не е маловажна, но тя е следствие на политическите процеси.
Какъв тогава може да бъде изходът от задълбочаващата се криза?
Изходът няма да бъде положителен за нас като общество. Ние сме в процес на радикализаиция на политическата система. Когато това се случва в други демократични държави, системните партии успяват да овладеят тези напъни и да ги направят системни. Докато при нас се случи друго. Политическият екстремизъм зарази системните партии и първият симптом за това е гласуването на антидемократичния закон за забрана на "пропагандата" на нетрадиционна сексуална ориентация. В този смисъл ние ще влезем в още по-голяма спирала на политически екстремизъм и радикализация. За да може да се привлече аномичния българин, новите политически субекти трябва да правят още по-радикални предложения, а системните партии няма да могат да реагират.
Формите, които предвиждаме бавно при такава радикализция, са концентрация на власт, авторитарни модели под една или друга форма. Българската политическа криза е изключително тежка и излизането от нея ще е много трудно, защото имаме тотален разпад на партии и институции. В някакъв момент ще се излезе, не може да продължаваме вечно така, но ще е на много голяма политическа, обществена и икономическа цена. От месеци предупреждаваме за това, а то се случва и реакция няма. Политическите партии трябва да направят три основни неща: ясна позиция по отношение на проблемите на българина, лицата в листите да бъдат максимално почтени и добри професионалисти, да се загърби партийния интерес и да се върви към общо управление.
Но това не се случва. Качеството в парламента от гледна точка на народни представители пада главоломно. Случващото се в парламента не изглежда нормално. Партиите трябва да предложат нови лица, защото сегашните са тотално изхабени. Трябва да забравим идеята, че решението на ситуацията зависи от външни фактори като изборите в САЩ, изхода от войната в Украйна и действията в европейските институции. Това са важни неща, които оказват влияние на вътрешната динамика, но кризата няма да се реши отвън.
Какво ще стане, ако парламентът не се събере да попълни "домовата книга", за да се намери нов вариант за служебен премиер?
Има два варианта, с които да се намери мнозинство и да се допълни „домовата книга“. Единият е да се изключи ГЕРБ и да се направи колаборация между всички останали, т.е между "Възраждане" и ПП-ДБ, което преди избори е много рисково и за двете формации. Другият вариант е ГЕРБ, ПП-ДБ и трета партия да допълнят домовата книга. Рискът за ГЕРБ тук е, че всеки един новоназначените е потенциален министър-председател, т.е могат да се окажат с неприемлив за тях премиер, ако дадат квота на някого от друга партия.
Разбира се, изключваме варианта за смяна на председателя на парламента Рая Назарян, защото ако Радев е последователен, той няма да приеме тази опция. Ако не се запълни "домовата книга", Радев няма да насрочи избори, докато този процес не тръгне. Той казва, че връща топката в парламента, там ще има някакъв процес, ако той обаче се провали, Радев ще трябва да работи с това, което има.
Това означава, че другият вариант е Тошко Тодоров от Сметната палата. Димитър Главчев, също стои като опция, но с ясното съзнание, че Калин Стоянов е персона нон грата. Радев би се съгласил и на друг кандидат от Сметната палата, ако Калин Стоянов не част от кабинета. Президентът отново ще започне да говори с отказалите. Имаше спекулации, че Петър Чобанов от БНБ е склонен да мисли, ако няма друг вариант. Това е при условие, ако няма допълване на "домовата книга".
Кожарева обяви, че подава сигнал до главния прокурор за натиск за избор на вътрешния министър. Това атака срещу Радев ли е?
Това е отчаян ход на една жена. Секунди преди да обяви състава на кабинета тя твърдеше, че никой не може да ѝ оказва натиск и изведнъж такъв се появи. Или лъже в единия случай, или в другия. Несериозно е да се търси прокуратурата за нещо подобно. Тя и досега е била на висши публични позиции, какво означава "оказан натиск"? Тези хора трябва да са хора с позиции, които могат да устояват на натиск, защото винаги го има под различни форми. Това, което се разиграва, е абсолютен театър, а г-жа Кожарева е с изчерпан политически или публичен потенциал.
Това, което е интересно и се случва на втори план, е, че полицаи, които трябва да са деполитизирани, се организират на политически протести. Това е недопустимо. Какво означава това? Че тези хора ще се съберат на протест с палки и оръжие, ако резултатите от изборите не им харесват ли? Ясно е за какво може да протестират полицаи, но те трябва да са на първо място деполитизирани. Не може вътрешният министър да ги води да протестират за него или политическото решение кой ще е министър на вътрешните работи.
Текстът е препечатан от сайта на Mediapool, който можете да посетите тук
