Д-р Теодор Славев и Павел Перпелиев говорят за поръчаното от БИПИ социологическо изследване „Гледни точки за регулация на лобизма в България“.
"15 държави в ЕС имат регулация на лобистките дейности" това обясни пред БНР политологът Теодор Славев. "Европейската комисия препоръчва регулация на лобизма не само за България, но и за всички държави от ЕС. Към момента само 15 са държавите с такава регулация, т.е. по-малко, които имат някаква форма на регулиране на лобистките дейности. България си е заложила да приеме такава регулация в Националната стратегия за противодействие на корупцията и в Плана за възстановяване и устойчивост. Ако си спомняте преди управляващите искаха да взимаме пари от Плана, но сега вече не знам, като гледам кампанията, май вече ще се отказваме.
По отношение на концепцията, която беше публикувана, трябва да кажа, като представител на БИПИ бях част от работната група, която е работила по концепцията, но заедно с други неправителствени организации в съвместното ни становище не сме съгласни с доста от нещата, посочени вътре. Например едно от тях е кое, къде и кого считаме за лобизъм, защото нашето притеснение е, че има риск под привидното добро намерение за регулиране на лобизма за осигуряване на равен достъп до вземането на решения, да започнем да слагаме бариери, да се прокарват форми като видоизменени форми на закона за регистрация на чуждестранни агенти, да се ограничава достъп на граждани до властта. Има недобра практика например в Румъния някои престъпления като търговия с влияние и корупция, вместо да бъдат разследвани като такива, там разследващите ги виждат просто като лобизъм и минават под много по-леко санкциониране. Просто не си декларирал, че си се виждал с някого."
"Значително доминират негативните, отрицателни нагласи и коментари към тази дейност", обясни социологът Павел Перпелиев от агенция "Глобал Метрикс", провела проучване по темата. "Изследването регистрира високи нива на непознаване на същността на лобизма. Според 2/3 от анкетираните законово регламентиране на лобистката дейност е необходимо. Основните изтъквани причини са изсветляване на процесите по вземане на решения, антикорупционен характер на мярката и опит за балансирано участие на различни представителства във вземането на решения", посочи социологът.
Линк към социологическото изследване „Гледни точки за регулация на лобизма в България“
