Абсурдите са доста на терена на реформите, които трябваше да бъдат направени, заяви пред БНР Биляна Гяурова-Вегертседер от Българския институт за правни инициативи.
"Нежеланието идваше и идва най-вече от тези системни партии, които години наред се биеха в гърдите с това, че ще прокарат тази съдебна реформа. Наистина се надявам да се окажа лош пророк. От друга страна не съм голям оптимист, защото реалното прокарване на тези важни промени в съдебната реформа, които донякъде стартираха с промените в Конституцията, всъщност означава много висок риск, да не кажа заплаха, за съществуването на важни партийни лидери от тези партии. Въпросът е екзистенциален", коментира тя.
Според нея натискът, препоръките, критиките през годините бяха достатъчни, а дори и свръх на това, което може да бъде оказано. За нея има умора от това да се повтаря до безкрай едно и също: "Проблемът на давещия се е на самия давещ се. Ако ние не се хванем за врата като мокри котета и не се измъкнем от блатото, в което сами сме се вкарали, никакъв международен и външен натиск и препоръки няма как да ни помогнат. На практика това е сигналът, който се дава към нас - "Ние направихме достатъчно, а сега сте вие на ход, опитайте се помежду си да се разберете". Виждаме, че това е с променлив успех".
Над 500 страници са новопостъпилите становища по проекта за нов Закон за съдебната власт в рамките на удълженото от служебния правосъден министър обществено обсъждане. Сега отново сме в процедура, подчерта г-жа Вегертседер. По думите ѝ правосъдното министерство трябва да обработи тези предложения и да каже кои се приемат и кои не. Според нея има желание в министерството да се продължи с процеса и законопроектът да се вкара в Министерския съвет и да бъде внесен в НС. Критиките основно са в частта за правомощията на прокуратурата, отбеляза тя. "Очакванията са, че през летните месеци Конституционният съд ще излезе с решение. Ако са чакани тези конституционни реформи по процедура, това ще върне няколко стъпки назад целия процес и ще обезсмисли усилията не само в сегашния състав на Министерството на правосъдието, но и от декември миналата година. Ако бъде обявена противоконституционност само на конкретни текстове, без да имаме противоконституционност на процедурата, това вече ще преформатира обхвата на промените, които трябва да бъдат направени в Закона за съдебната власт. Имаме 2 основни сценария. Първият - зануляване на конституционните промени и започване на този процес наново", коментира Биляна Гяурова-Вегертседер.
Според нея упражнението от това да се развие процесът при сега действащите конституционни промени не е лишен от смисъл: "Това би показало желание отвътре, от самата система, да се реорганизира и да покаже намерение, че може да се направи тази реформа и с помощта вътре от системата. Ние виждаме, че и в самата съдебна власт с малки изключения няма кой знае колко голямо желание да бъде разчупено това статукво". По думите на г-жа Вегертседер системата на съдебната власт е реактивна, което при нас се явява контрапродуктивно: "В тази своя реактивност тя вече граничи с една много сериозна закостенялост, което е едно окопаване в сегашната ситуация без никакво желание за промяна, а по скоро едно желание за възпроизвеждане на негативна селекция по отношение на лидерския състав в самата съдебна система, на лошо провеждани процедури. Това рефлектира негативно и върху младите хора, които влизат в системата и които по-скоро са с манталитета на чиновници, а не с манталитета на магистрати, възпитавани да мислят независимо. По-скоро това, което си личи е, че те са възпитавани или обучавани какво да мислят, а не как да мислят".
Текстът е препечатан от сайта на БНР.
