Кой се страхува от промените в Конституцията
Биляна Гяурова-Вегертседер, Директор на Български институт за правни инициативи
Макар и противоречиви и подложени на сериозни критики, промените в Конституцията бяха приети през декември с голямо мнозинство. Нещо повече, най-големите пазители на статуквото в съдебната система – ГЕРБ и ДПС се превърнаха във флагмани на тези промени. И то до степен, че изместиха в тази роля традиционните й носители от ПП и ДБ.
Еуфорията от това обаче, не продължи дълго. Миналата седмица в рамките на 24 часа бяха приети промени в Закона за съдебната власт, които възстановиха Пленума на ВСС, чието премахване с промените в Конституцията бе обявено за едно от големите й постижения. Промените станаха факт по добре позната схема - внесени от група депутати между четенията в комисия /в случая в Комисията по правни въпроси/, като преходни и заключителни разпоредби на друг нормативен акт, който в момента е отворен за промени / в случая НПК/ и бързо гласуване /на другия ден/ в пленарна зала.
Къде са проблемите?
- Съгласно променената Конституция вече има Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. Има и Общо събрание, което не е идентично на Пленума и има много по-ограничени правомощия;
- Самата Конституция в своите преходни и заключителни разпоредби не предвижда продължаване на правомощията на Пленума, а е добре известно, че нейните разпоредби имат пряко действие. Нещо повече, изрично е уредено, че настоящите Съдийска колегия и Прокурорска колегия ще изпълняват функциите на ВСС и ВПС. Никъде не се споменава за Пленум;
- Правят се промени в променената преди малко повече от месец Конституция с акт, който е по-нисш по ранг от нея – факт, който сам по себе си вече е противоконституционен;
- Като основен аргумент за приетите промени се изтъква проведена на 28.12.2023 г. работна среща между ВСС и министъра на правосъдието, на която са били направени изказвания от членове на ВСС в тази посока. За нея няма информация нито на страницата на ВСС, нито на страницата на Министерството на правосъдието. Не става ясно дали това е било среща, на която е взето някакво решение по легитимен начин или просто е имало обмяна на мнения. Единствено от публикации в медиите става ясно, че това, за което са настоявали членовете на ВСС е било ВСС и ВПС да бъдат уредени като юридически лица - първостепенни разпоредители с бюджетни средства. Прочитът на кадровиците е, че ВСС и ВПС са уредени като административни органи и това е пречка да се разпореждат със съответните финанси. Как от това становище се е стигнало до връщане на Пленума и кой реално е предложил текста за промяна в ЗСВ, остава загадка;
- Не на последно място проблем е и фактът, че вече приетите промени са внесени от група депутати от управляващата коалиция плюс ДПС, т.е. хората, които внесоха и гласуваха измененията в Конституцията от декември 2023 г.
Почти веднага след като промените в Конституцията бяха обнародвани и влязоха в сила, в Министерството на правосъдието се сформира работна група, която трябва да приеме нов Закон за съдебната власт, в който детайлно да бъдат разписани правомощията на ВСС, ВПС и Общото събрание, както и други разпоредби, произтичащите от промените в Конституцията. Работната група трябва да приключи работа до края на февруари, 2024 като след това, както беше заявено от министерството, законопроектът ще бъде публикуван за публични консултации. Това е стандартното развитие на последващата законодателна инициатива. Същевременно обаче, то поставя с още по-голяма сила въпроса за бързането и очевидно неотложната необходимост от приемането на тези промени точно в този момент. Всякакви предположения ще бъдат силно спекулативни, но съдейки от оскъдната информация за срещата от 28.12.2023 г., най-вероятно става въпрос не само за оперативна бюджетна и финансова работа /която и сега е възможна/, а за по-големи плащания.
Има и още една и то много по-сериозна причина за бързането - и това са предстоящите избори на членове на ВСС, ВПС, главен прокурор и председател на ВАС – избори, които при стриктно спазване на всички срокове трябва да се проведат до края на тази година. На пръв прочит предвиденият в ПЗР на Конституцията срок е 6 месеца (за приемане на нов Закон за съдебната власт) +3 месеца (за избор на членове на новите магистратски съвети). Реално обаче е напълно възможно този срок да бъде удължен и така процедурите, свързани с подготовката и избора на новото попълнение на висшите административни и кадрови органи на съдии, прокурори и следователи, да бъдат организирани от Пленума на ВСС. В § 22, ал. 1 от ПЗР на Конституцията е записано, че „Народното събрание в срок от шест месеца от влизането в сила на този закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения“. А в § 23, ал. 1 е доуредено, че „Изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се избират в срок от три месеца след влизане в сила на законите, които се отнасят до прилагането на чл. 129 – чл. 130б“. Ако изговеният от МП законопроект на Закон за съдебната власт бъде приет най-късно до юни, то тогава до края на септември трябва да имаме избрани нови членове на ВСС и на ВПС. Тук е важно да се припомни, че мандатът на сегашните членове на сегашния ВСС изтече на 4 октомври 2022 г.
Какво и къде може да се обърка?
- В момента МП се движи в срок и е обективно реалистично законопроектът да бъде внесен в НС преди Великден. От там нататък прогнозирането е трудно, защото след действията на парламента от миналата седмица, очевидно няма силно желание разпоредбите на променената Конституция да се приложат в пълнота и така обновяването на висшите административни органи на съдебната власт няма как да стане в срок;
- Това може да доведе и до сериозни промени във внесения от МС законопроект между четенията и то в посока, която допълнително да накърни върховенството на закона и дългогодишните усилия за реално гарантиране независимостта на съдебната власт;
- Не трябва да се пропуска и един от най-важните елементи в този процес – начинът, по който ще бъдат избирани съдии, прокурори и следователи от професионалната квота. По време на изборите през 2022 г. и последващата информация за тях, стана известно, че електронното гласуване е меко казано компрометирано и сянката на съмнение и недоверие, надвиснала върху Върховния административен съд, не можа да бъде разсеяна. А ВСС вместо да се опита да стигне до дъното на проблема и да го изследва от всички страни, започна неговото замитане с разговори за смяна на електронната система за гласуване и за въвеждането на машинно гласуване. По какъв начин ще бъде уреден изборът зависи от новия проект на ЗСВ, но е много вероятно това да забави допълнително цялата процедура по организацията на новите избори;
- Още един елемент от целия пъзел е и неизвестността около ротацията и смяната на местата в Народното събрание и по-конкретно – кой ще е неговият председател. Знаем, че именно той/тя е фигурата, която определя кога един законопроект ще бъде обнародван в ДВ, а през последните години сме ставали свидетели как може да се злоупотребява с това правомощие /може да се припомни казуса с отстранения председател на Сметната палата и забавеното обнародване в ДВ на решение на КС в негова полза/.
Реформирането на съдебната власт в България винаги е било като аржентинско танго – крачка напред и две назад, безкрайни възможности за импровизация. В сегашната ситуация обаче сякаш има усещане за страх от това, че особено съдът може бързо да се еманципира и да изпълни с реално съдържание понятието за независимостта на съдебната власт. Дали страхът идва от хора с властови позиции, които могат да се превърнат в клиенти на тази власт е спекулативно твърдение, но не и безпочвено. Факт е обаче, че след декември 2023 г. устремът за промени сякаш секна и колелата на реформаторската каруца изглежда, че затъват в политическа и парламентарна кал.
