Биляна Гяурова-Вегертседер е гост в предаването „Кой говори“ по Дарик, където коментира обръщението към Народните представители, подкрепено от 11 неправителствени организации. В него те призовават Народното събрание да започне незабавно процедури за избор на органите с изтекъл мандат, както и да приеме ясни и прозрачни процедури за това, за да се избегне институционалната криза. „Сравняваме го с институционална криза, защото фактите, показват, че към момента имаме 16 органа, които оперират извън своя мандат, а това са 77 души. До края на годината изтичат още 7 мандата, което добавя още 10 души и следователно имаме близо 90 души от лидерския корпус на държавата, които трябва да бъдат сменени и това е изцяло в домейна на Народното събрание, защото всички тези 16 органа трябва да бъдат избрани от народните представители.“
Г-жа Вегертседер посочи, че „Това са важни органи, които оперират с много големи средства, и които определят държавната политика в най-различни сфери – социална, икономическа, обществена и др. Комисията за защита на личните данни например работи вече 4 години и 8 месеца извън мандат. Тази комисия е изключително важна, защото с приемането на новия закон за защита на лицата подаващи сигнали за нарушения, това е органът, койот е външният канал за подаване на сигнали, т.е. през тази комисия минава много важна информация, която трябва да бъде обработена. Това, за което ние сме апелирали в обръщението към народните представители, е че именно прозрачността продължава да липсва. Начинът, по който съответните народните представители са стигнали до дадено име. Това е повече то важно, защото очевидно и назначенията, се случва на бели покривки и това не е добре, ако имаме претенция, че сме държава, направила крачка към едно по-демократично развитие."
По отношение на обявените кандидатури за съдии в Конституционния съд, г-жа Вегертседер отбеляза, че „В последните години, конституционният съд се превърна в един много сериозен политически играч и може да наклони везните на политическите и обществените отношение в една или друга посока. Тук е уместно да вметна, че все пак Конституционният съд не е част от съдебната система на България и като такъв е овластен по конституция и по специализирания си закон, да прави тълкувания и да обявява за противоконституционни конкретни текстове. Още повече, след промените в Конституцията от декември 2023 г., работата на КС се разширява, защото вече всеки един съд може да го сезира и тази седмица имаме първото дело – съдия от СРС сезира Конституционния съд. Това е т. нар. конституционна жалба, което не е индивидуална конституционна жалба.“
На въпроса как би трябвало да протичат преговорите за назначенията в регулаторите, така че да има гаранции, че ще се номинират хора, отговарящи на най-високите професионални и етични стандарти, г-жа Вегертседер, отговори: „В нашето обръщение сме предложили процедурата, по която това може да се случи. Ние от БИПИ предлагаме това от 42-то Народно събрание насам, като сме го разработили като самостоятелна глава, която може да залегне в правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Едно от предложенията ни е да има постоянна парламентарна комисия, която да се занимава именно с това и да бъде същевременно проактивна. Много е ключово, за да бъдат избрани достатъчно компетентни и почтени хора, да бъде направен анализ на конкретния орган в рамките на един мандат. Да се види какво е постигнато, какви са предизвикателствата. къде има пропуски, какво може да бъде подобрено. Тези неща трябва да се търсят и в концепциите, за които ние казваме, че трябва да са писмени и задължителни за всички кандидати. В момента почти няма концепции и ако има те са или изключително кратки, или се заявяват устно по време на изслушванията, повечето, от които също са кратки.
По отношение на антикорупционната комисия, беше заявено още миналата година от управляващите, че това ще бъде най-сериозният тест за самите тях, тъй като правителството упражнява властта под знамето за борбата с корупцията. Срокът за избор на само трима души, които са в управлението на новата комисия за превенция на корупцията, изтече на 6 януари. А в новия закон е предвидено и това е много положителен елемент, да има номинационен борд, през който да се преглеждат кандидатурите, депутатите дори не успяха да приемат правила за работа на този номинационен борд, за да се отключи тази процедура.“
