Нов опит у нас да бъдат приети законови правила за лобизма. В проекта, който разработва правосъдното министерство, са записани мерки срещу нерегламентираните контакти на депутати и министри с кръгове, които прокарват интереси. Правилата ще са част от европейското законодателство. А ето и какъв е примерът в Европа.
Всички значими европейски органи - Съветът на Евросъюза, Европейският парламент и Европейската комисия работят в регистър за прозрачност. Това е онлайн база, в която са изброени групите и организациите, които се опитват да оказват влияние върху политиките на Общността. Евродепутатите пък са задължени да публикуват в отворена онлайн платформа информация за своите срещи с лобисти или лица, които имат бизнес интерес от срещата. От ноември те са задължени да декларират и срещи с дипломатически мисии и посолства.
Над 20 години управляващите у нас от целия политически спектър не успяха да се обединят около решения за изсветляване на контактите между властта и различни организации. Амбицията е този парламент да приеме Закон за регулиране на лобистката дейност. Планът да бъде създаден регистър на лобистите и на изхарчените от тях средства към Сметната палата. Големите бизнес организации, които често са фактор във формирането на важни политически решения, като бюджета на държавата например, подчертават, че преминават през специални процедури за проверка.
Втората стъпка: депутати, министри, президентът, областни управители, кметове и общински съветници публично да отчитат срещите си с лобисти. Според неправителствения сектор регулацията на лобизма е задължителна, но:
„Не е необходимо отделен закон за лобизма, защото той няма да работи. От много години България има отделен закон за противодействие и борба с корупцията, но резултати няма и има риск да се създаде в ръцете на държавата нова бухалка“, каза д-р Теодор Славев, Български институт за правни инициативи.
В концепцията за Закон за лобизма се предвиждат и наказания за нарушителите.
Текстът е препечатан от сайта на БТВ, който можете да достъпите тук.
