ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Копие:
ДО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В БЪЛГАРИЯ
ДО ПОСЛАНИЦИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ НА ЕС
ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ДО МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Осъзнавайки важността на предстоящото второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България /ЗИД на КРБ/, се обръщаме към Вас с настояване да отговорите на обществените потребности за укрепване независимостта и безпристрастността на българското правосъдие.

През последната година 43-то Народно събрание /НС/ изрази воля за приемане и изпълнение на Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Именно като най-съществен елемент от прилагането на стратегията ние откроихме ЗИД на КРБ във варианта, депозиран в НС на 26 май 2015 г. Приетият на първо четене ЗИД на КРБ от 27.07.2015 г. съдържа съществени отклонения от първоначалния вариант и в значителна степен игнорира същностни положения от замислената реформа. Концепцията, заложена в този законопроект, е минимално възможната основа за изпълнение на реформата. Това наше разбиране се подкрепя и от становището на Комисията за демокрация чрез право на Съвета на Европа /Венецианската комисия/.

Като отстъпление от заложената в Стратегията и необходима за държавността и обществото ни позиция приемаме:
- Отпадане задължението на главния прокурор да се отчита пред НС за изпълнение наказателната политика на държавата с доклад, различен от формалния задължителен годишен доклад по чл. 84, ал. 1, т. 16 от КРБ;
- Запазване мандата на изборните членове на ВСС на 5г.;
- Липсата на разпоредба, с която да се предвижда отмяната на чл. 130, ал. 6 от КРБ, което дава възможност за запазване на всички досегашни правомощия на Пленума на ВСС и обезсмисля формирането на двете колегии. Така чрез превратно тълкуване или неприемане на предложения със ЗИД на КРБ нов чл. 130а може да се стигне до запазване правомощията на Пленума на ВСС за решаване на кариерни въпроси;
- Запазването на чл. 131 от КРБ във варианта, който изрично регламентира тайното гласуване при вземане на решения по кадрови въпроси;
- Отнетата възможност на българските съдилища да сезират Конституционния съд при несъответствие на приложимия закон с КРБ.
Причините, поради които отпаднаха посочените предложения остават неизвестни. Неизвестна и необоснована е и причината за запазване на чл. 131 от КРБ във вида му, който изрично регламентира опорочавания многократно таен вот при вземане решенията на ВСС.

В последвалите обсъждания между първо и второ гласуване бяха направени редица предложения  за по-категоричен обхват на необходимите промени в Конституцията като:
- Отпадане методическото ръководство на главния прокурор върху работата на прокурорите;
- Намаляване парламентарната квота във ВСС;
- Намаляване мандата на членовете на ВСС;
- Въвеждане фигурата на Заместник главен прокурор за борба с корупцията;
- Възможност НС да изисква, изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за прилагането на закона, резултатите от противодействието на престъпността и осъществяването на наказателната политика;
- Намаляване на мандата на председателите на ВКС, ВАС и на главния прокурор;
- Възможност при неприемане на доклада за дейността на прокуратурата, ВСС с квалифицирано мнозинство от всички членове, да предложи на президента освобождаване на главния прокурор от поста му;
- Отпадане на тайното гласуване във ВСС.

При проведеното на 3.12.2015 г. заседание от Временната комисия за обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията тези предложения бяха отхвърлени без независима експертна оценка и обоснована позиция от страна на политическите сили, което оставя сериозното съмнение за политически уговорки във вреда на българското общество. В същото време бяха приети направени между първото и второто гласуване на Законопроекта предложения, които поставят под въпрос смисъла на конституционната промяна. С приетото предложение за увеличаване на представителството на избираната от Народното събрание квота в съдийската колегия се запазва в значителна степен възможността за оказване на политическо влияние върху администрирането на съдилищата и в още по-голяма степен, в сравнение с внесения Законопроект, се допуска отклонение от установения международен стандарт, изискващ значителното мнозинство във върховния орган, решаващ кадровите и дисциплинарните въпроси по отношение на съдиите, да е съставен от съдии, избрани от съдии. В една правова държава следва гаранциите за независимост на съда да са плод на консенсус и да бъдат отстоявани от законодателя, а не да са предмет на договорки между политическите сили. 

Призоваваме Ви в предстоящото обсъждане в пленарна зала изказванията от страна на народните представители да бъдат обосновани и съобразени с критериите на доброто демократично управление и международните стандарти, установени от международните институции в сферата на правосъдието. Българското общество изпитва остра потребност от по-справедлива съдебна система, чието управление да е основано на принципите на откритост, отчетност и независимост, изключващи задкулисното кариерно израстване и нелигитимните външни  въздействия в дейността на съдебната власт.

За да се доближим до тази цел при предстоящото гласуване е необходимо да се отиде далеч отвъд така наречения "исторически компромис" и като се прояви нужният отговорен държавнически подход, поставящ интересите на народа над тези на отделни икономически и политически кръгове, да се приемат предложенията, които ще позволят реални и резултатни реформи в съдебната система. Дългогодишните компромиси в съдебната реформа доведоха до отсъствието на отграничителни линии между принципното разделение на законодателна, изпълнителна и съдебна власт като и към настоящия момент се наблюдава абсолютен срив на институциите и криза на доверието в тях. Този срив може да бъде преодолян единствено при провеждане на безкомпромисна последователна реформа, започваща с промените на КРБ.

Като минимум текстовете задължават да бъдат приети поне във вида на ЗИД на КРБ от 27.07.2015 г. Евентуално отстъпление и от тях ще е равнозначно на липса на каквато и да е реформа и не само би потвърдило обществените опасения за симулация на такава, но би обрекло на провал дългоочакваните промени. В този смисъл, гласуването на ЗИД на КРБ ще утвърди или отрече напълно капацитета, волята и желанието на 43-то НС да започне съществени реформи в полза на българските граждани. Призоваваме Ви на второто гласуване на промени на ЗИД на КРБ да отговорите на очакванията на Вашите избиратели и да се съобразите с установените на международно ниво стандарти за устройство на съдебната власт и с препоръките на Венецианската комисия, които именно Вие поискахте да бъдат дадени при постигането на съгласие за внасяне на сегашния законопроект.

Асоциация за европейска интеграция и права на човека
Български адвокати за правата на човека
Български институт за правни инициативи
Български хелзинкски комитет
Програма за развитие на съдебната система
Сдружение "Център на НПО"
Съюз на съдиите в България
Съюз на юристите в България
Център за изследване на демокрацията