ДО

ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ ДО:

ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ПГ на ПП ГЕРБ

МИХАИЛ МИКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ПГ „БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ“

ЛЮТВИ МЕСТАН
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ПГ на ПП „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ“

НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ
СЪПРЕДСЕДАТЕЛ
ПГ „РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК“

РАДАН КЪНЕВ
СЪПРЕДСЕДАТЕЛ
ПГ „РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК“

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ПГ „ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ“

КРАСИМИРА КОВАЧКА
СЪПРЕДСЕДАТЕЛ
ПГ „БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР“

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ
СЪПРЕДСЕДАТЕЛ
ПГ „БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР“

БОРИСЛАВ БОРИСОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ПГ „АБВ“

ВОЛЕН СИДЕРОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ПГ на ПП „АТАКА“

КОПИЕ ДО:

ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

КОПИЕ ДО:

ЛОЗАН ПАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

КОПИЕ ДО:

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ ДО:

ХРИСТО ИВАНОВ
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО

КОПИЕ ДО:

МЕДИИ

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЦАЧЕВА,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

В публичното пространство се разгоря скандал, който е като лакмус за прикритите зависимости и центрове на влияние в държавата. На интернет сайта „Биволъ“ (www.bivol.bg) са публикувани записи от разговор/и между съдия Владимира Янева и съдия Румяна Ченалова. Разговорите хвърлят светлина върху недопустими и незаконни действия на ръководни лица на съдебната власт, неправомерна намеса по висящи дела и дисциплинарни производства във Висшия съдебен съвет (ВСС).

Скандалът, наречен от сайта „Биволъ“ „Яневагейт“, е изключително сериозен и изисква отговорно държавническо поведение на всички институции. Доверието в съдебната власт и без това е критично ниско, но изтеклата информация показва и още един много грозен аспект на нашата действителност – търговията с влияние и пълната липса на граници между отделните власти. Изтеклата информация разкрива и схема, чрез която институциите на държавата на практика са овладени от конкретни лица, а самите органи на държавната власт не могат да изпълняват обективно функциите си. Описаната ситуация граничи с разпад на държавността и е нормално да предизвика високо гражданско напрежение.

В част от записите се споменават конкретни имена, а именно на членове на Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията“ на ВСС. Същевременно точно тази Комисия към настоящия момент провежда проверка във връзка с изтеклите записи на разговори. Едва ли може да има по-крещящ пример за конфликт на интереси. Действията на прокуратурата също не са достатъчно адекватни и категорични.

С оглед надделяващия обществен интерес предизвикан от скандала, отношение по който взе и Европейската комисия, както и появилите се предложения в публичното пространство за създаване на временна комисия, смятаме че няма пречка Народното събрание да обмисли възможността да образува временна комисия по чл. 35 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание. Комисията следва да бъде натоварена с проучване на всички факти и обстоятелства около създалата се ситуация и изнесените данни за незаконна употреба на власт и злоупотреба със служебно положение. В зависимост от резултатите от работата на тази Комисия, Народното събрание следва да прецени дали са налице основанията за реализиране на правомощията му по чл. 27, ал. 5 от Закона за съдебната власт, който гласи:

"Процедурата за предсрочно освобождаване на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2-4 от Конституцията на Република България или при установяване на несъвместимост на изборен член на Висшия съдебен съвет избран от Народното събрание, може да започне и по искане на една пета от народните представители".

Парламентарната практика показва, че най-удачен вариант би бил комисията да се състави на паритетен принцип, с представители на всички парламентарни групи. От гледна точка на гражданския интерес е абсолютно задължително работата на комисията да бъде публична, с възможност за участие на медии, неправителствени организации и граждани.

Народното събрание на Република България като върховен политически орган има ангажимент не само да съблюдава ефективното разделение на властите, но и да гарантира ненамесата на власт във власт. Елемент на критично ниското институционално доверие у нас не само към правосъдието, но и като цяло към политическата система е нежеланието на институциите да реагират към обществено значими теми, какъвто е описаният скандал. Демократичността на едно общество се основава на върховенството на правото. Дори и при най-малките съмнения за нарушаване на този конституционен принцип, политическите представители на гражданите следва да направят всичко възможно да ги разсеят или при тяхно потвърждение да използват дадената им политическа власт, за да се осигури действителен баланс между властите.

Очакванията ни са, че Народното събрание ще се консолидира около рационалността на нашето предложение за образуване на временна комисия, която да проучи целият обем от проблеми около т.н. „Яневагейт“ и ще изслуша всички страни, включително министър-председателя и главния прокурор.

Това би било акт на достойно поведение на политическата ни класа.

С УВАЖЕНИЕ,
БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА ПРАВНИ ИНИЦИАТИВИ