На 15 септември президентът обяви номинациите си за членове на Конституционния съд на Република България. Имената на Мариана Карагьозова-Финкова и Филип Димитров бяха оповестени на интернет страницата на президентсвото, придружени с биографични справки и кратки мотиви на номинираните. Обявените за назначаване срокове бяха до края на месец септември.
Впоследствие БИПИ призова държавния глава в продължение на установените добри практики от институцията, да изиска от номинираните представяне на подробна професионална автобиография и декларации за имуществено състояние и произход на средства. Институтът настоява независимо от назначаващия или избиращия орган и от това дали кандидатите са заемали висша държавна и публична длъжност (т.е. дали са били обект на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, което предполага предварителен значим информационен ресурс за тях в общественото пространство) - всяка процедура да съдържа изискване за предоставяне на тези данни. Тези практики са стъпки към утвърждаването на стандарти за прозрачност и отчетност в различните институционални процедури по номиниране, избор и назначаване.
От президентството реагираха бързо и на институционалния сайт бяха публикувани съответните документи. В допълнение БИПИ зададе въпроси на кандидатите относно вижданията им за работата на КС. Те бяха отправени и през 2012 г. до тогава номинираните Кети Маркова и Борис Велчев от президентската квота. Понастоящем тези въпроси са публикувани и сайта на Народното събрание за отправяне към номинираните от парламентарната квота Константин Пенчев и Михаил Кожарев.
Със съдействието на президенството БИПИ получи отговори от Мариана Карагьозова-Финкова и Филип Димитров, за което поднасяме своята благодарност както към Президента, така и към номинираните кандидати. Надяваме се, че този пример ще бъде последван от останалите власти с правомощия по избор и назначаване на висши държавни длъжности.
ВЪПРОСИ ДО НОМИНИРАНИТЕ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ОТГОВОРИ МАРИАНА КАРАГЬОЗОВА-ФИНКОВА:
1. Какво в досегашния Ви индивидуален опит, както професионален, така и личен, е допринесло най-много за развитието Ви като юрист и гражданин?
Животът е най-важното училище за всеки. От него можем да получим толкова, колкото сме готови и по тази причина е добре да се опитаме да се отнесем сериозно и с дължимото внимание към него, без да губим усещането за неговата притегателна сила.
Благодарна съм, че съм имала възможност да срещна в житейския си път личности, широко скроени, с нестихващ стремеж към познанието, изпълнени с дълбоко уважение към свободата и съзидателността на човешката цивилизация и ясно съзнание за човешки дълг. От всички тях съм се опитвала да се уча като човек и юрист. Това са моите родители, учители и преподаватели, моите колеги и близки, на които дължа всичко постигнато в моята професионална и личностна реализация.
2. Как считате, че конституционните съдии следва да дефинират и съхраняват в работата си баланса между необходимостта от утвърждаване на правовия ред и ценностите на преамбюла на Конституцията и избягване намесата в политическата сфера и законодателните прерогативи на парламента?
В ерата на правата и засилваща се роля на съдилищата, и особено на тези с конституционни функции - конституционните юрисдикции, необходимата и подходяща сдържаност на съдиите така щото, гарантиращата върховенството на конституционните ценности и принципи институция, в чиито състав са те, да е в състояние да положи в своите решения знака на подкрепа за промените, но да предостави случването им на еволюцията на политическия процес, би могло да бъде един от възможните подходи за постигане на този баланс.
3. С оглед отговора на горния въпрос, според Вас необходим ли е специфичен подход по отношение на тълкувателните решения на КС и тяхното мотивиране?
Заемането на позиция по този въпрос, извън конкретен случай, означава априорно ограничаване на възможния избор на решение, което би могло да се възприема и като предубеденост.
4. Смятате ли, че Конституционния съд следва да променя или преосмисля практиката си по някой въпрос и кога? Моля, споделете Вашите аргументи.
Промени в практиката на конституционните юрисдикиции, включително и в тази на българския Конституционен съд, са неоспорим факт и са свързани с разбирането на конституцията като „живо” приложимо право. По правило това е непрекъснат процес на прецизиране и доразвиване на позициите на една конституционна юрисдикция относно трансгенерационните ценности, предвид еволюцията на социалния контекст и съзнание.
5. Моля, споделете Вашето мнение относно нуждата от индивидуална конституционна жалба?
Утвърждаването и разгръщането на потенциала на конституционната демокрация и конституционната правова държава печелят от въвеждането на добре обосновани, съобразени с конституционния контекст в който ще работят, способи за поставяне в действие на конституционното правосъдие. Нито един от тях сам по себе си не е панацея за защита на конституционните ценности и изисква внимателна преценка при избора на вариант, на условията на прилагане, на очаквания ефект и корелация със съществуващите други способи.
6. Как оценявате конституционната възможност за сезиране по чл. 150, ал. 2 на Конституцията на КС от ВКС или ВАС, както и нейната практическа реализация?
Без съмнение, ал.2 на чл.150 от Конституцията на РБ, както и конституционната практика, дават основание да се каже, че се правят необходимите усилия така щото българския модел да следва еволюиращия Европейския модел на конституционно правосъдие при налични ресурси и социален, икономически, културен и правен контекст.
7. Виждате ли в лицето на КС пазител на върховенството на Конституцията и в условията на многостепенен конституционализъм и ако “да” – как най-добре би могъл да осъществи тази си функция?
Коректността изисква да отбележа, че концепцията „многостепенен конституционализъм”, макар и да се радва на относително широко и позитивно приемане в доктрината, и да може да се види отпечатък на това схващане в националната и наднационална съдебна практика, не е лишена от сериозни критики. Всяка нова концепция се стреми да ни предостави средство да разберем, както и евентуално да променим, социалната реалност. Проблемът е в това, че в началния момент няма как да знаем колко далеч би стигнала една концепция в практиката. Независимо от това, реалният живот показва, че най-малкото, новите концепции са индикация за възникващи проблеми при прилагането на „остарелите” разбирания и се налагат промени. По тази причина ще взема отношение по поставения въпрос, без да отпада уговорката, че не става дума за общоприета, универсална концепция за възможния образ на конституционната архитектура на Европейския съюз (ЕС), и следователно, може да се мисли за различни посоки на разсъждение и множество възможни отговори.
В действителност, „многостепенният конституционализъм” е вариант на „конституционния плурализъм”, поддържан в германската доктрина. Може да се каже, че теорията за „конституционния плурализъм” се отнася до ситуация на множество нормативни редове, всеки със своя действаща съответна конституция. При „многостепенният конституционализъм” се изхожда също от презумпцията за значителна степен на съдържателно единство и хомогенност на ценностите между съставните единици на обединението, което така функционира като сложно единство от два относително самостоятелни конституционни пласта, национален и наднационален. Съотнесено с европейския интеграционен процес, разбирането за „многостепенен конституционализъм” е такова за неизбежното взаимно проникване между конституционната харта на ЕС и конституциите на държавите - членове. То намира израз в признаването на предимството (не и безусловно върховенство) на съюзното право, едновременно с признаването от Съда на ЕС, действащ и като конституционна юрисдикция на съюза, на естествената и незаобиколима необходимост от зачитане на конституционната идентичност на държавите. Така, в контекста на „многостепенния конституционализъм”, конституционните юрисдикции на съответния констиуционен пласт биха били водени от разбирането за подходящо използване на инструментите за „диалог между съдии”, основан на взаимно зачитане компететността на всеки, както и взаимно доверие, за да се постигне необходимия баланс между различните измерения на общия интерес.
ОТГОВОРИ ФИЛИП ДИМИТРОВ:
1. Какво в досегашния Ви индивидуален опит, както професионален, така и личен, е допринесло най-много за развитието Ви като юрист и гражданин?
Семейството, образците от книгите, образованието, практиката и като юрист и като гражданин и академичните ми интереси и работа.
2. Как считате, че конституционните съдии следва да дефинират и съхраняват в работата си баланса между необходимостта от утвърждаване на правовия ред и ценностите на преамбюла на Конституцията и избягване намесата в политическата сфера и законодателните прерогативи на парламента?
Тук отговорът се покрива с този на въпрос 4. Партизанстване очевидно е недопустимо. Безпристрастен обаче не означава лишен от политическия смисъл какъвто неизбежно имат решенията на Конституционния съд, както и на всеки държавен орган. По отношение на законодателните прерогативи на парламента гаранцията е в стрикното спазване на прерогативите и компетентността на КС, а не в обещания и декларации.
3. С оглед отговора на горния въпрос, според Вас необходим ли е специфичен подход по отношение на тълкувателните решения на КС и тяхното мотивиране?
Естествено Конституционният съд следва да държи сметка за специфичния кръг на "адресатите" на своите решения. Те не следва да прескачат границата между принципните разяснения и законодателните "подсказвания".
4. Смятате ли, че Конституционния съд следва да променя или преосмисля практиката си по някой въпрос и кога? Моля, споделете Вашите аргументи.
Конституционният съд е в известен смисъл и арбитър на политическото представителство и трябва да оценява развитието на социалните и политически реалности и начина по който това развитие се съотнася към конституционните правила. Конституцията не е мъртва буква и не се прилага от компютри. Наред с това силата на res judicata, която брани стабилността на гражданския оборот и предпазва гражданите от непосилната несигурност на правното им положение, не е приложима за решенията на Конституционния съд. Кога и как би се стигнало до такива преоценки е може би най-трудния въпрос за работата на Конституционните съдии и за него не може да има клиширан отговор - именно затова са изискванията за опит и професионални и морални качества.
5. Моля, споделете Вашето мнение относно нуждата от индивидуална конституционна жалба?
Въпросът е спорен и макар често визиран в доктрината и особено сред неправителствените правозащитни организации, индивидуалната конституционна жалба далеч не е получила широко разпространение в Европа. Не мисля, че има основание да се избързва с решения в този момент, но във всеки случай Конституционният съд, както вече споменах едва ли е орган, който може да се произнася de lege ferenda. Моето лично становище е да се придържаме към действащата Конституция.
6. Как оценявате конституционната възможност за сезиране по чл. 150, ал. 2 на Конституцията на КС от ВКС или ВАС, както и нейната практическа реализация?
Намирам тази разпоредба за напълно уместна защото е специфичен израз на разделението на властите. След като конституционният съд е обособен орган (а не Върховен съд като в САЩ, Кипър или Естония) редно е към него да може да отнесат Върховните съдилища, спирайки висящото производство, защото само така на практика могат да предотвратят противоконституционно решение.
7. Виждате ли в лицето на КС пазител на върховенството на Конституцията и в условията на многостепенен конституционализъм и ако “да” – как най-добре би могъл да осъществи тази си функция?
Очевидно КС е такъв чрез коректно прилагане на съществуващите Конституционни разпоредби. Опасността от опити за "създаване" на многостепенност (в държава като България без федерални структури) е по-скоро теоретична, но не следва да се изпуска от внимание. По-важен практически е въпросът за значението на Европейските правила, но независимо от това какви тенденции могат да се развият в това направление, стрикното приложение на Българските конституционни разпоредби (включително препращащите към международните ни ангажименти) остава водещият принцип.
