СТАНОВИЩЕ
Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, публикуван за обществено обсъждане на Портала за обществени консултации на Министерския съвет, консултация № 12809-К (16.10.2026 г. – 16.11.2026 г.)
Българският институт за правни инициативи (БИПИ) последователно отстоява разбирането, че независимостта на съдебната власт не се изчерпва с формалното формулиране на проблемите, включително и на нормативно ниво, а предполага намирането на устойчиви и ефективни механизми за кариерно развитие, според професионалните умения и опит; въвеждането на прозрачни кадрови решения; ограничаване на неформалните зависимости в системата и създаване на реална институционална отчетност. В този контекст начинът, по който се назначават, повишават, преместват и оценяват (атестират) магистратите, определя условията, при които те упражняват своите конституционно-установени правомощия.
Представеният на 16.10.2026 г. за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието законопроект за изменение и допълнение на ЗСВ отговаря на реални и отдавна установени проблеми в съдебната власт. Положителна оценка заслужава заявеното намерение да се възстанови изключителният характер на командироването, да се осигури предвидимост на конкурсните процедури, прецизирането на текстовете, свързани с несменяемостта и да се обособи административен ресурс за разследването на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник. В тази част посоката на законодателната инициатива съответства и на препоръките на Европейската комисия и ОИСР, посочени в мотивите.
Едновременно с това, БИПИ счита, че редица конкретни предложения се нуждаят от съществено прецизиране, а някои от тях – от цялостно преосмисляне. Законодателната цел да се ограничат кадровият произвол и зависимостите не може да бъде постигната чрез въвеждане на нови дискреционни правомощия или непрозрачни изключения. Особено важно е решенията да бъдат устойчиви и приложими при различни бъдещи състави на Висшия съдебен съвет (ВСС), включително в ситуация на продължително непопълнен или функциониращ извън редовния си мандат орган.
Една предварителна бележка
Законопроектът засилва изключително много ролята на атестациите, получаването на оценка „много добра“ като условие не само при командироването, но също и при определени премествания, при размяна на длъжности и др. Това превръща атестацията едва ли не в „универсален ключ“ към различни „врати“ в системата. Същевременно, законопроектът не предлага концепция и текстове, които да подобрят процесът на атестиране на магистратите. Така се увеличава рискът от обратен ефект на предложените промени, защото акцентът на практика е поставен върху формиращите оценката на магистрата.
Увеличаване значението на атестационния механизъм без предлагане на неговото реформиране ще доведе до превръщането му в нов център, в който могат да се концентрират зависимости.
I. По отношение на конкурсите за първоначално назначаване и състава на конкурсните комисии
1. Предложението на § 22 от Законопроекта за възстановяване на определен дял от свободните длъжности, които да се заемат чрез конкурс за първоначално назначаване, заслужава принципна подкрепа. Отварянето на системата към юристи, с доказан професионален опит извън нея, е гаранция срещу институционалното капсулиране. Също толкова важно е обаче това участие да не се свежда до формална квота.
Предложеното изменение в чл. 178, ал. 2 ЗСВ, съгласно което броят длъжности за всяко ниво органи в съдебната власт, които се заемат чрез конкурс за първоначално назначаване следва да бъде в диапазона между 10 и 20 % от общия брой свободни длъжности за конкретното ниво, създава предвидимост. На следващо място той се явява и пречка този канал за назначения в системата, да не се разрасне прекомерно, така щото да наруши баланса между броя на магистратите, влезли чрез конкурс за първоначално назначение и онези, които са избрали пътя на конкурса за младши магистрати, заедно с всички първоначални и текущи обучения, свързани с него. Не може да се прецени обаче, дали описаното закръгляне надолу до цяло число няма да доведе до липсата на каквато и да е възможност за външен прием, в случай на малък брой свободни длъжности. Поради това следва да се уреди допълнително как да се прилага минималният процент, когато математическият резултат е под единица, както и как се съвместяват квотата за първоначално назначаване и ежегодният график за повишаване и преместване.
2. Съществени резерви поражда § 24 от законопроекта. Той предвижда конкурсните комисии по чл. 183, ал. 1 ЗСВ да включват двама представители на органите на съдебната власт, един представител на министъра на правосъдието и двама хабилитирани учени. Налице е обществена увереност, че участието на представители на академичната общност би следвало да допринесе за плурализъм и по-високо качество на оценяването. Не така обаче стои въпросът за представителите на изпълнителната власт. Нещо повече, в така предложения дизайн на комисиите, точно представителят на Министъра на правосъдието получава решаващия глас при подбора на бъдещи съдии, прокурори и следователи. Предложеният текст превръща магистратите в малцинство в конкурсните комисии, а мотивите не съдържат достатъчен анализ на риска от политизиране на подбора. Съставът на комисията е част от кадровия механизъм и за това включването на член, посочен от изпълнителната власт, поражда силни съмнения за съответствие с принципа на разделение на властите (чл. 8 КРБ) и конституционно гарантираната независимост на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 КРБ). Предоставянето на представител на изпълнителната власт на право да участва с решаващ глас в оценяването и класирането на кандидатите създава предпоставки за директно политическо влияние върху кадровия подбор на магистратите, който съгласно чл. 129, ал. 1 от Конституцията е възложен на съответните колегии на ВСС.
Поради тези съображения, предлагаме представителят на министъра на правосъдието да участва, когато е необходимо, в организацията и наблюдението на прозрачността на процедурата, но не като член с право на глас при оценяването. Смятаме, че участието на двама представители на академичната общност също за ненужно, тъй като намесването на академичната общност крие риск да се превърне в непряк канал за влияние чрез органа, който я определя. Ако все пак законодателят запази модела на смесени комисии, следва най-малко да гарантира преобладаващо участие на магистрати, определени чрез публичен жребий, ясни правила за отвод и несъвместимост и предварително публикувана методика за оценяване.
3. Изказаните съображенията относно конкурсните комисии важат в същата степен и за предложението в § 44, с който се променя съставът на изпитните комисии след задължителното първоначално обучение в Националния институт на правосъдието. Присъствието на представител на министъра на правосъдието с право на глас при определяне на годността на вече одобрени кандидати за младши магистрати изисква самостоятелна аргументация и гаранции срещу влияние, каквито в мотивите не са развити достатъчно. Още повече че § 45 повишава изисквания резултат до оценка не по-ниска от „5,00“ поотделно на писмения и устния изпит. Този праг може да има тежки последици за кандидати, които вече са преминали конкурс и обучение, без да е представен анализ на досегашните резултати или на вероятния брой непреминали изпитите. Поради това предлагаме отпадане на участието с право на глас на представителя на изпълнителната власт и допълнително мотивиране на повишения праг, придружено с ясна методика за оценяване, гаранции срещу произволно прекратяване на обучението и ефективен ред за оспорване.
4. Положително оценяваме § 25, с който се въвежда изискване кандидатите за младши съдии да решават и гражданскоправен, и наказателноправен казус, както и принципното намерение конкурсните изпити да се излъчват и записват. Публичността следва да обхваща всички етапи, при които е възможно въздействие върху крайния резултат: определяне и изтегляне на казуси, критерии и оценъчни протоколи, събеседване и мотивиране на оценките. Необходимо е да се уредят срокът за съхранение на записите, достъпът до тях, защитата на личните данни и възможността кандидатите да ги използват при оспорване.
II. По отношение на конкурсите за повишаване и преместване и изключенията от конкурсното начало
1. Предложението на § 26 за въвеждане на законоустановен график за конкурсите за повишаване, както и допустимостта да се обявяват нови конкурси при неприключили предходни процедури, са стъпка към преодоляване на хроничното забавяне на кадровия подбор. Следва да се предвидят конкретни срокове за ключовите етапи на конкурсите, задължение на съответната колегия да мотивира отклоненията от тях и периодично публикуване на данни за продължителността на процедурите и причините за забавяне. Предвиденото в чл. 188, ал. 6 изключение при „пречки“ за обявяване на конкурса трябва да бъде конкретизирано, за да не се превърне в общо основание за отлагане.
2. По § 30 – новият чл. 192 предвижда комплексна оценка въз основа на атестации, кадрово дело и шест съдебни акта, съответно преписки, от които три се избират на случаен принцип, а три – от кандидата. Подкрепяме стремежа към качествена оценка на реалната професионална работа вместо механично подреждане по формални показатели. Трябва обаче да бъдат ясно определени измеримите критерии, относителната им тежест и методът за проверка на избраните дела, включително така, че да се съобразяват сложността на материята и натовареността. Без единни правила комисията запазва прекомерно широка свобода да превърне качествената оценка в субективна преценка. Наред с това следва да се помисли и над по-голяма извадка, или стратифицирана случайна извадка по категории дела/преписки и периоди.
3. Много сериозни резерви поражда предложението на § 31, с което се предлага нов чл. 194, ал. 4. Той предвижда възможност магистрат да заяви желание за преместване в друг орган на съдебната власт и при последващо освобождаване на длъжност да бъде преназначен без конкурс, като при повече желаещи се отчитат семейно положение, здравословно състояние и други обективни новонастъпили обстоятелства. Подобна норма може да има оправдано приложение в изрично определени социални или здравословни хипотези. В предложената редакция обаче тя въвежда паралелен и практически постоянен способ за заемане на свободни длъжности извън конкурсното начало. Възможността заявеното желание да предхожда свободната длъжност, липсата на ограничен срок на действие на заявлението и неясната преценка между няколко кандидати могат да създадат нови зависимости от кадровите органи. Особено проблематично е обстоятелството, че нормата изрично допуска преназначаване независимо от други способи за заемане на длъжността. Поради това смятаме, че ал. 4 в този си вид следва да отпадне или да бъде преработена в посока тази възможност да се превърне в процедура по изключение, при изчерпателно посочени и доказани обстоятелства, а не в банкетна възможност без ясни условия, мотивираност и класирания и лимит на местата, които могат да се заемат извън конкурс. Недопустимо е реформа, мотивирана с преодоляване на заобикалянето на конкурсите, едновременно да създава нов широк способ за такова заобикаляне.
4. Предложеното в § 27, т. 3 преминаване между съдийски, прокурорски и следствени длъжности следва да бъде разгледано през различната конституционна функция на отделните професии. Предвиденият в § 30 писмен изпит е необходима, но не непременно достатъчна гаранция. Препоръчваме задължително целево обучение и ясни критерии за оценка на практическата пригодност за новата функция, без допускане на преместване като способ за преференциално кариерно израстване.
III. По отношение на командироването на магистрати
1. БИПИ категорично подкрепя основната философия на § 40 – временното командироване да престане да бъде фактически заместител на конкурсното повишаване и преместване. Предложените в чл. 227 ЗСВ времеви ограничения, общият таван от 24 месеца в рамките на 60 последователни месеца, писмените мотиви за служебната необходимост и публичността на заповедите съответстват на тази цел. Те отговарят и на отдавна поставяните в публичното пространство въпроси за кадрови решения, които заобикалят резултатите от конкурсите.
2. Нормативните гаранции следва да бъдат усъвършенствани в няколко направления. Първо, законът трябва да изисква обективно сравняване на всички подходящи кандидати по предварително установени критерии, а не само мотиви за избора на едно лице. Второ, данните за натовареността и действителната необходимост трябва да са проверими, включително чрез публичните системи за статистика и кадрова обезпеченост. Трето, необходимо е да се уреди недопускането на последователни кратки командирования, чрез които на практика се заобикалят времевите ограничения, както и осигуряването на своевременен конкурс за трайно незаетата длъжност.
3. Резерви поражда предложението за командироване без съгласие за срок до три месеца в рамките на 12 последователни месеца (чл. 227, ал. 2). Изключението следва да бъде ограничено до точно посочени извънредни обстоятелства и да съдържа гаранции за личния и семейния живот на засегнатия магистрат, както и ефективно обжалване пред съд. Възможността за вътрешноведомствено оспорване пред колегията на ВСС по ал. 9 е полезна, но не следва да замества съдебната защита срещу незаконосъобразна намеса в професионалния статус.
Наред с това изискването за пет години на текущата длъжност също може да бъде прецизирано. Не става ясно защо се изискват точно пет години и как те са критерий за професионална зрялост. Създава се впечатлението, че петгодишният срок се използва едновременно като гаранция за независимост, критерий за мобилност и белег за професионален опит. По-подходящо би било да се използва комбинация от критерии – стаж, ранг, професионален опит, атестация.
4. По чл. 227, ал. 12 – възможността за командироване за разглеждане на конкретно дело при невъзможност да се формира състав е разбираема. Въпреки случайния подбор, текстът изключва прилагането на значителна част от общите гаранции, включително реда за оспорване по ал. 9, а срокът е обвързан с приключване на делото без самостоятелна максимална продължителност. Препоръчваме изчерпателно да се посочат случаите на обективна невъзможност, да се запази ефективна защита на командирования и да се изключи възможността тази хипотеза да се прилага за системно кадрово обезпечаване на отделни съдилища.
5. По § 2 и § 18 – правомощието на съответната колегия на ВСС да прекратява незаконосъобразни командирования и да отменя незаконни заповеди за прекратяването им е важен контролен механизъм. Възможността обаче колегията да прекратява командироване поради „необходимост за кадровото обезпечаване“ на органа, от който магистратът е командирован, трябва да бъде обвързана с обективни показатели и мотивирана оценка на натовареността и на двата органа, за да не се превърне в допълнителен инструмент за натиск.
6. Смятаме за правилна стъпка преходното правило на § 53 за прекратяване на заварени командирования в едномесечен срок. То обаче следва да се съчетае с механизъм за защита на нормалното движение на висящите производства. В противен случай търсената кадрова нормализация може да доведе до отлагане на дела и нови забавяния. Необходимо е да се изиска предварителна оценка за броя на засегнатите магистрати, органи и дела и да се предвиди ограничен, индивидуално мотивиран преходен ред, който не допуска фактическо продължаване на дългосрочните командирования.
IV. По отношение на минималния юридически стаж
Смятаме, че предложението в § 19, което въвежда изискването за пет години стаж при назначаване за младши съдия, младши прокурор или младши следовател за положителна стъпка, защото наличието на житейски и професионален опит е от важно значение за успешното изпълнение на магистратската професия и следва да бъде подкрепено. Същевременно, обръщаме внимание, че чрез него се променя цялостният модел за влизане в професионалната магистратска кариера. Най-вероятно това предложение ще бъде обект на широка критика, поради което препоръчваме провеждането на обсъждане включващо всички заинтересовани страни.
V. По отношение на гаранциите за магистратите, които не са придобили несменяемост
1. Положително оценяваме §33 – §39 правила за изчерпателно уреждане на основанията за освобождаване от длъжност, правото на достъп до материалите по атестирането, възможността за възражения и доказателствени искания, ограниченията при отрицателната оценка и въвеждането на план за професионално развитие. Законовото признаване на правото на защита при неблагоприятни кадрови решения е особено важно за магистратите в началото на тяхната кариера.
Отделно от предложените текстове, бихме искали да припомним, че България е може би единствената държава, в която статут на несменяемост се придобива след пет години, което многократно е определяно от Венецианската комисия като изключително дълъг период.
2. По новия чл. 204а, ал. 5 подкрепяме изискването отрицателната оценка да се основава на съществено и трайно неизпълнение, а не на обстоятелства извън контрола на атестирания; необходима е също така методика, която изключва произвола при преценката на тези предпоставки. Смятаме за належащо комплексните оценки да бъдат преосмислено в посока оценка на качественото съдържание на работата на всеки магистрат, а не единствено в посока неговите количествени резултати. Последното е особено значимо при атестирането на прокурорите, където има редица случи, при които заради липсата на достатъчно категоричен доказателствен материал, производства не се образуват, не защото в процеса тезата не може да бъде доизяснена и доказана, а от страх, че това може да доведе до негативна атестационна оценка в бъдеще.
3. По чл. 209 изготвянето на доклади от наставника на всеки шест месеца – уредбата като цяло е положителна, но следва да се внимава наставникът да не се превърне в постоянен оценител. Затова е много важно ограничението в новия чл. 204а, че отрицателната комплексна оценка не може да се основава само на докладите на наставника. Като допълнителни гаранции, може да се въведе, че наставникът няма право да дава указания по конкретни висящи дела; не може да изисква предварително съгласуване на съдебни актове; оценява професионални умения, а не „правилността“ на вътрешното убеждение; не може впоследствие да участва в решаващия атестационен състав.
4. При новия чл. 209а предпочитание заслужава вариант А, предвиждащ съдебно оспорване на мълчаливия отказ. Вариант Б, който при определени условия допуска несменяемостта да се счита за придобита по силата на закона вследствие на последващо непроизнасяне на колегията, поражда сериозен въпрос за съответствие с чл. 129, ал. 3 от Конституцията. Конституционният текст изисква придобиването на несменяемост да бъде след атестиране и с решение на съответната колегия на ВСС. Липсата на произнасяне не бива да се превръща в самостоятелен конститутивен юридически факт, който замества това решение.
5. По чл. 209б, ал. 5 не приемаме намаляването на изискваното мнозинство при повторно заседание, когато се вземат решения, които могат да доведат до отказ за несменяемост и освобождаване от длъжност. Невъзможността на кадровия орган да формира мнозинство не може да обосновава отслабване на гаранциите за независимост точно в най-уязвимия период от магистратската кариера. Следва да се запазят общите изисквания за гласуване и да се предвиди процесуално разрешение при блокаж, което не намалява защитата на атестирания.
6. Съществен проблем представлява § 62, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби. В предложената редакция той изключва приложението на §§ 33–37 и 43–45 спрямо лицата, одобрени за младши магистрати или назначени преди влизането на закона в сила. Тъй като § 37 създава именно основните материалноправни и процесуални гаранции за непридобилите несменяемост, текстът може да лиши заварените магистрати от новата закрила, независимо че нуждата от нея съществува в еднаква степен за всички лица в същото правно положение.
Предлагаме § 62 да бъде преработен така, че процедурните гаранции и правилата за защита да се прилагат незабавно и за заварените производства и магистрати, а само измененията, които засягат условията за вече започнало обучение и провеждането на изпити, да се подчиняват на изрично и ограничено преходно правило. Необходимо е и редакционно да се възстанови липсващото означение „(1)“ в началото на параграфа.
VI. По отношение на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник
Подкрепяме създаването на самостоятелна администрация, която да подпомага прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник, при осъществяване на неговите функции (§ 15). Предлагането на две алтернативи за административно обезпечаване на този прокурор показва правилно разбиране, че институционалната независимост не може да се гарантира единствено чрез назначаването на определено лице. Разследващият прокурор следва да разполага с реален ресурс за обработка на преписките, сигурна деловодна организация, самостоятелен достъп до информацията и служители, които не са поставени в зависимост от органите или длъжностните лица, чиито действия подлежат на проверка.
БИПИ категорично подкрепя предложенията във вариант 1 (§§ 15–17, 47–48 и 57–58) за създаване на самостоятелна администрация, собствена регистратура и деловодство и ясно обособена бюджетна отговорност. Това е по-силната организационна гаранция срещу нерегламентиран достъп до информация и въздействие по конкретни производства. Моделът обаче следва да бъде съобразен с действителния обем работа, да предвижда минимален постоянен административен капацитет и възможност за допълнително ресурсно обезпечаване при необходимост, без създаване на неоправдана постоянна структура.
Вариант 2 (§§ 49–51 и 59–61) може да изглежда по-икономичен, но запазва зависимост от решенията на пленума на ВСС и главния секретар по отношение на персонала и разходите. Това създава риск организационният спор да засегне оперативното функциониране на механизма именно при чувствително разследване. Допълнително следва да се прецизира режимът на назначаване, освобождаване и дисциплинарна отговорност на пряко подпомагащия служител, включително с оглед неговата независимост и защитата на служебната тайна.
Независимо кой модел бъде избран, препоръчваме изрична уредба на гарантиран минимален бюджет, самостоятелни правила за достъп и съхраняване на информацията, ред за осигуряване на експертна и оперативна помощ и отчетност чрез обобщени публични данни, които не разкриват информация по конкретни разследвания. Необходима е и по-конкретна финансова оценка на двата варианта. Не може изборът между тях да се основава само на декларативно твърдение за по-голяма или по-малка административна тежест.
VII. По отношение на етичните комисии и прозрачността на кадровите решения
Предвиденото в § 4 изменение на чл. 37, ал. 9 ЗСВ, което доуточнява функциите на комисиите по професионална етика към колегиите, може да допринесе за по-ясно разграничаване на компетентностите. Законодателят обаче следва да осигури единни критерии за оценка на нравствените качества и за разглеждане на възраженията, право на кандидата да се запознае с неблагоприятната информация и задължение за индивидуално мотивирано произнасяне. Публичността на крайните становища трябва да бъде съчетана със защита на личните данни и недопускане на необосновани репутационни вреди.
Независимостта и почтеността не могат да бъдат установени чрез общи декларации или чрез свободно събиране на непроверена информация. За кадровите решения са необходими ясна процедура, установими факти и действителна възможност за защита.
VIII. По отношение на оценката на въздействието, преходните правила и законодателната техника
Липсват убедителни данни за броя и продължителността на заварените командирования, за незаетите длъжности по инстанции, за дела на потенциалните кандидати, които ще бъдат изключени поради новите изисквания за стаж, и за очакваните разходи за двата модела на административно обезпечаване на разследващия прокурор. Без тези данни не може да се установи дали всяка отделна мярка действително е необходима, пропорционална и изпълнима.
Следва да се прецизира и законодателната техника. По § 26 в чл. 188, ал. 2–5 на места се използва „съдия“ при изброяване на прокурорски длъжности; в § 62 следва да се постави означение на първата алинея и да се разграничи влизането в сила от действието спрямо заварените правоотношения.
Обобщение
БИПИ подкрепя общата насоченост на предложения законопроект към предвидимо кариерно развитие на магистратите, ограничаване на дългосрочното командироване, засилване на публичния контрол и създаване на действителни организационни гаранции за независимо разследване на главния прокурор и неговите заместници. Подкрепата обаче не е безусловна.
За да постигне заявените цели, законопроектът трябва да: запази конкурсното начало като правило, а преместването без конкурс – като строго ограничено изключение; не допуска политическо влияние при оценяването на кандидатите; предвиди ефективни гаранции и съдебен контрол при командироването; осигури приложимост на новата защита и спрямо заварените магистрати без несменяемост; съобрази уредбата за придобиване на несменяемост с изричните конституционни изисквания; потенциално да се направи по-широко обсъждане на предлаганите нови концепции, особено по отношение „влизането“ в системата и засилване ролята на съдията-наставник; и гарантира действително самостоятелен административен ресурс за прокурора, който разследва главния прокурор.
Реформата трябва да ограничи възможностите за зависимости независимо от това кой упражнява кадровата власт, а не да замени едни механизми на влияние с други.



