До

Министъра на правосъдието на

Република България

Относно: Обществена консултация по проект на Наредба за Регистъра за прозрачност 12437-K

            Уважаеми г-н министър,

            Във връзка с обществена консултация по проект на Наредба за Регистъра за прозрачност (12347-К) с краен срок 25 юни 2026 г. представям на Вашето внимание становище на Български институт за правни инициативи.

СТАНОВИЩЕ

по проекта на Наредба за Регистъра за прозрачност

Българският институт за правни инициативи приветства усилията на Министерството на правосъдието за създаване на подзаконовата рамка за прилагане на Закона за прозрачност при представителство на интереси (ЗППИ). В условията на липса на традиция за регулиране на лобистката дейност в България, създаването на механизми за прозрачност и проследимост на взаимодействието между представители на интереси и публични институции представлява важна стъпка към повишаване на общественото доверие в процесите на вземане на решения.

Същевременно считаме, че проектът на наредба съдържа разпоредба, която надхвърля законовата рамка и създава риск от ограничаване на свободното участие на граждани и организации в обществения дебат. Става въпрос за чл. 6, ал. 4 от проекта, съгласно който при вписване на представител на интереси в Регистъра се генерира уникален регистрационен номер, който се посочва при провеждане на срещи и представяне на становища пред органите и лицата по чл. 5 от закона.

На първо място, подобно задължение не е предвидено в ЗППИ. Законът урежда задължението за регистрация, определя обстоятелствата, които подлежат на вписване, както и данните, които се съдържат в регистъра. Никъде законът не  предвижда вписаните лица да бъдат задължавани да използват регистрационен номер при комуникация с институциите или при упражняване на правото си да представят становища и предложения.

Съгласно чл. 19, ал. 3 от закона наредбата следва да уреди реда за вписване, заличаване и удостоверяване на факти и обстоятелства в регистъра. Законът не съдържа делегация за въвеждане на нови задължения за лицата, които подлежат на регистрация. Поради това изискването за посочване на регистрационен номер представлява ново материалноправно задължение, което изглежда като дописване на закона.

Вторият проблем е свързан със символиката и практическите последици от подобно изискване. Един от основните аргументи в подкрепа на закона беше, че той не въвежда лицензиране или разрешителен режим за участие в процеса на формиране на политики. Задължението за представяне на регистрационен номер при срещи и становища създава различно възприятие. На практика се формира впечатление, че участието в процеса на формиране на политики е допустимо само след получаване на официален идентификатор от държавата. В по-широк смисъл това напомня и на вече установени антидемократични практики в други държави за ограничаване на работата на гражданското общество и неговото негативно „етикетиране“.

Формално регистрационният номер може да не се счита за  необходимост от институционално позволение за осъществяване на контакта, но неговото задължително използване при работата с институциите може да бъде възприето именно като основата на разрешителен режим, както от администрацията, така и от самите граждани и организации. Това е особено чувствително в контекста на обществените дебати около закона, при които многократно бяха изразявани опасения, че режимът може да доведе до стигматизиране на граждански организации и активисти, участващи в застъпническа дейност.

Особено обезпокоително е въздействието на тази разпоредба върху организациите на гражданското общество, експертните мрежи и гражданските инициативи. Значителна част от изброените участват в процесите на консултиране и изработване на политики не с цел извличане на частна облага, а за защита на обществени интереси. Въвеждането на задължение всяко становище или среща да бъде придружено от регистрационен номер може да доведе до допълнителна административна тежест и до възприемането на гражданското участие като дейност, която подлежи на специална регистрация и контрол от страна на държавата, а не като гарантирано право. Това, от своя страна, може да доведе  до отказ от упражняване на законоустановени права

Не е ясно и каква легитимна цел преследва въвеждането на подобно задължение. Регистърът така или иначе ще съдържа информация за всички вписани лица и ще позволява извършването на справки по различни критерии. Същевременно календарите за срещи ще съдържат имената на участниците и информация за проведените срещи. Следователно проследимостта на контактите може да бъде постигната и без въвеждането на допълнително задължение за използване на регистрационен номер.

Предлагаме чл. 6, ал. 4 от проекта да бъде изменен, както следва:

„При вписване на представител на интереси в Регистъра се генерира уникален регистрационен номер.“

Алтернативно:

„При вписване на представител на интереси в Регистъра се генерира уникален регистрационен номер, който може да бъде посочван при провеждане на срещи и представяне на становища пред органите и лицата по чл. 5 от закона.“

В заключение считаме, че целта на закона следва да бъде повишаване на прозрачността на процеса на вземане на решения, а не създаване на допълнителни формални изисквания за упражняване на конституционно защитеното право на участие в обществения дебат. Именно поради това разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от проекта на наредба следва да бъде преразгледана.

С уважение,

Биляна Гяурова-Вегертседер

Директор

Български институт за правни инициативи