Препечатка от dnevnik.bg
На 2 април във Висшия съдебен съвет (ВСС) се разигра забележителна случка: председателят на Върховния административен съд Георги Колев предложи Етичната комисия "да провери членове на съвета", които са подбуждали съдии от Административен съд-Варна да пишат писма до ВСС за проблеми в ръководството на съда. Един глас само не достигна да бъде даден ход на този своеобразен лов на вещици вътре във ВСС. След това все пак съветът реши да бъде извършена проверка във Варненския административен съд.
Съдия Марияна Бахчеван* се съгласи да разговаряме за проблемите, които са станали повод да реагират съдии от Административен съд - Варна.. Тя е сред десетината магистрати, които са подписали и трите писма до ВСС, сигнализиращи за проблемите в съда.
"Нашите подозрения се засилиха и от категоричния отказ на председателя, отразен в протокола на общото събрание от 20 март т.г., всекидневното разпределение на делата да става в утвърден от нея час, за да може всеки желаещ съдия да бъде предварително информиран и да присъства", казва съдия Бахчеван.
Този пример илюстрира като под индиго приликата с проблемите в Софийския градски съд, които след проверката на ВСС лъснаха със страшна сила и доведоха до дисциплинарните производства срещу Владимира Янева и Богдана Желявска.
Ето и разговора със съдия Бахчеван.
Как реагираха колегите ви на новината, че във ВСС първо гласуваха да проверяват кой е "подбуждал бунта" във вашия съд?
- Твърдението, че сме "натискани от членове на ВСС да сигнализираме за нередности" е проекция на неуважително отношение към редовите съдии, а именно, че е немислимо българският съдия да разсъждава и да действа самостоятелно, освен ако не е натискан, срещу което ние негодуваме.
Фактът, че на 2 април 2015 г. Висшият съдебен съвет е подложил на гласуване предложението на председателя на Върховния административен съд да се направи проверка на достигналия до него слух, че членове на съвета оказват натиск върху съдиите на Административен съд – Варна, за да пишат писма, илюстрира един от най-важните проблеми вътре в самата съдебна система - липсата на доверие и взаимно уважение.
От една страна, очевидно липсва доверие и уважение между членовете вътре в най-висшия ръководен орган на съдебната власт. И от друга страна - част от тях се отнасят с пренебрежение към съдиите, дръзнали да опишат ясно и категорично проблемите в съдебната институция.
Вместо да бъдат насърчавани заради тяхната смелост и съзнателност и да се търсят становищата им за решаването на поставените въпроси, такива съдии се приемат като врагове, от които трябва да се бранят председателите.
Няма как да започне оздравяването (наречено реформа) на съдебната система, ако тя самата не признае, че има проблеми и не ги назове с истинските им имена. Колкото и да се стараят съдиите в работата си, каквито и добри резултати да показват, доверието и уважението на обществото спада главоломно, точно заради отсъствието на тези два важни градивни елементи вътре в самата съдебна власт.
Какво наложи да пишете трето писмо до Висшия съдебен съвет?
- Във всяко съдебно производство съдията търси истината за фактите и съблюдава принципите на равенство между страните, на безпристрастност, на бързина, достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост.
В производството по нашия сигнал не почувствах до този момент стремеж тези принципи да бъдат спазени от Комисията по професионална етика и превенция на корупцията към органа ( Етичната комисия на ВСС с председател Ясен Тодоров - бел. ред.), призван да защитава независимостта на съдебната власт. От 24 януари 2015 г. досега, тази комисия не благоволява да направи проверка по нашия сигнал - проверка, подчинена на гореспоменатите и общи за всяко производство принципи. А дори се опита да подмени проблема, с който сме ги сезирали, и да отмести вниманието върху въпрос, по който преди време Висшият съдебен съвет официално се е произнесъл, а именно: че административният ръководител не може да се намесва в личния духовен живот на съдиите и да ги предлага за наказание заради съкровените им чувства.
Къде виждат съдиите корена на проблемите?
- Основният проблем в управлението не само на Административен съд-Варна, но вероятно и на други съдилища в България, е отсъствието на доверие и уважение между ръководството на съда и съдийския състав. Със сигурност това се корени в непрозрачно организиране и субективно провеждане на конкурси за административни и заместник-административни ръководители, завършващи с немотивирани решения за назначаване, в които не се цели доказване на високи професионални и нравствени качества.
Вече стана обичайно да се пренебрегва принципът, че председателят е пръв сред равни. Неговото отношение на превъзходство и недосегаемост спрямо съдиите става все по-осезаемо и се поощрява от Висшия съдебен съвет и органите му.
Откога съществува тази атмосфера на откъснатост на ръководството?
- Проблеми в управлението на нашия съд има от самото му създаване през 2007 г. Първият председател на Административен съд-Варна Анелия Цветкова беше отстранена от длъжност поради обвинение във вземане на подкуп. За председател на съда беше назначена Тинка Косева, която до онзи момент беше заместник председател, тоест за административен ръководител беше назначен заместникът на председателя, обвинен в корупция! Нали многократно се подчертава, че екипният принцип има важно значение... Ако това е така, какъв смисъл се крие в него в такива ситуации?!
А назначаването на съдия Евгения Баева като заместник-председател през 2014 г. нагнети напрежението сред съдиите, тъй като се породиха много съмнения относно истинските мотиви за нейния избор и притежаването на високи нравствени качества.
Съмнения за какво?
- Съдиите са озадачени по каква причина на този ръководен пост е назначен съдия, който до 2014 г. е работил само 3 от 7-те години от създаването на съда. Остава необяснен и въпросът относно преценката за професионалните качества на този кандидат с оглед на по-високите резултати на останалите съдии.
Наред с това - общуването на ръководството със съдиите вместо да бъде открито, непреднамерено и непосредствено, се изразява предимно във вулкан от заповеди, за които не е ясно дали не излизат извън границите на понятието "общо организационно и административно ръководство". Защото съдържанието на това понятие не е подробно определено в Закона за съдебната власт.
Имало ли е фаворизиране на съдии?
- През годините ръководството на съда създаваше впечатление за привилегироване на отделни съдии. Например едни и същи участваха в досегашните комисии по назначаване на съдебни служители, на съдебни помощници и др. Утвърди се практиката да се фаворизират съдии, чиито резултати са значително по-ниски от останалите. И да се покровителстват такива с неколегиално поведение спрямо другите.
Убедена съм, че и останалите проблеми, за които сигнализирахме Висшия съдебен съвет, са общи за съдебната система. Сред тях са едновластното изземване от ръководството на правомощията на общото събрание и възпрепятстване на правото на съдиите да изразяват в него свободно волята си по въпроси, свързани със самоуправлението на съда.
Не опитвахте ли все пак да обсъждате тези въпроси пред всички, в присъствието на председателя?
- Общото събрание на съдиите е орган на пряка демокрация и самоуправление. До 23 януари 2015 г. в нашия съд общите събрания бяха строго режисирани и едностранно дирижирани от ръководството, като дневният ред се представяше на съдиите ден-два преди датата на провеждане без да се предоставят проекторешенията и документите, които ги обосновават.
Съвсем целенасочено в едно събрание се включваха теми, по които предварително се създаваше напрежение между съдиите, и такива, които са в полза единствено на ръководството.
Председателката отложи уточняването на състава на работната група, която да състави правилник за реда за провеждане, аудиозаписване и протоколиране на заседанията на общото събрание, въпреки взетото на 20 март 2015 г. решение от съдиите.
Независимостта на правосъдието изключва всякакво външно вмешателство във вътрешното убеждение не само при решаване на делата, но и при участието на съдиите в общото събрание.
Съвсем обяснима е нашата реакция, когато ни беше поставено условие да не представяме предложение по дневния ред на общото събрание, което трябваше да се състои на 23 януари тази година.
Нас не ни притесни това, което ни беше предадено като заплаха, иначе нямаше да подадем предложението си. Възмути ни самият факт, че ни беше забранено да изразяваме свободно мнението си в рамките на правомощията на общото събрание на съдиите.
В случай, че се приеме, че не представлява проблем или той е незначителен - една трета от съдиите във Варненския административен съд да бъдат възпирани от техния председател да правят предложения пред общото събрание, тогава как ще се обясни пред българския народ, че се спазва конституционният принцип за независим и безпристрастен съд, който е основополагащо правило и в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи?!
Вашият председател каза пред "Дневник" наскоро, че има неравномерна натовареност на съдиите?
- Ако наистина е имало неравномерно разпределение на дела между всички съдии, защо ръководството не отстрани този проблем своевременно, а го използва за подклаждане на напрежение и разделение в съда?!
Тези твърдения на ръководството обосноваха и нашето искане за проверка дали е бил спазван принципът за случайно разпределение на делата, което беше допълнително подкрепено от косвеното признание на председателя пред вашата медия на 2 април т. г., че е било изключвано ръководството от разглеждането на определени видове дела.
Нашите подозрения се засилиха и от категоричния отказ на административния ръководител, отразен в протокола на общото събрание от 20 март тази година, всекидневното разпределение на делата да става в утвърден от нея час, за да може всеки желаещ съдия да бъде предварително информиран и да присъства.
Веднага след първото ви писмо до ВСС председателят на ВАС Георги Колев извърши своя проверка, като изпрати комисия във вашия съд - какво установи тя? Тук се чу, че имало битов проблем между съдиите?
- За съжаление все още не знаем дали материалите, събрани от комисията, която председателят на ВАС изпрати, са предадени на Висшия съдебен съвет. Не сме запознати, въпреки че неколкократно настоявахме в писмата ни, да се запознаем с документите на преписката, образувана в Комисията по професионална етика и превенция на корупцията, включително със становището на комисията от ВАС.
До този момент не сме изслушани от Висшия съдебен съвет, въпреки нашето желание.
А в същото време гражданите очакват от Висшия съдебен съвет и органите му да дават светъл пример, като неотклонно подчиняват своята дейност на изискванията за бързина и добросъвестност, за спазването на които търсят дисциплинарна отговорност у съдиите.
Какво очаквате от проверката на Инспектората в Административния съд-Варна, която предстои?
- Ще настояваме в проверката на Инспектората за спазване на принципа за случайно разпределение на делата в Административен съд-Варна да участват независими и утвърдени експерти – компютърни специалисти. От Инспектората очаквам да се прояви на висотата, която му е възложил законът. Като орган, който активно да подпомага магистратите и Висшия съдебен съвет за отстояване независимостта и авторитета на правосъдието, като го предпазва от външни и вътрешни неблагоприятни влияния.
Ако съдиите, които изнасяте проблемите, сте по-малобройни от колегите ви, които мълчат, не се ли опасявате, че ВСС ще ви неглижира като малцинство, както опита да направи със сигналите за Софийски градски съд, когато съдии написаха първото си писмо?
- Ние сме една трета от състава на Административния съд-Варна и не можем да бъдем неглижирани. Проблемите, които изнасяме, са реални. И много колеги също ги виждат, макар и да не са подписали писмата. Благодарение на тяхната обективност, разум и подкрепа общото събрание на 20 март 2015 г. гласува с мнозинство решения, които са от съществено значение за по-равномерното разпределение на делата и са в интерес на независимостта на съдиите.
Какво трябва да се направи - говорим непрекъснато за съдебна реформа, каква трябва да бъде тя от гледна точка на съдията?
- Изброените проблеми, които, убедена съм, са общи за съдебната система, за пореден път доказват неотложната нужда от промяна в Закона за съдебната власт и дори в Конституцията на Република България.
Общото събрание на съдиите следва да се утвърди като орган на самоуправление на съда, като за целта се увеличат неговите правомощия за сметка на тези на председателя. Границите на общото организационно и административно ръководство, осъществявано от председателя на съда в контекста на конституционния принцип за независимост на съдебните органи трябва да бъдат недвусмислено и безпротиворечиво очертани в закона.
Значителна стъпка за спиране на натиска вътре в съдилищата е да се премахне досегашната възможност за налагане на дисциплинарно наказание от страна на административния ръководител. Още повече, че понастоящем заповедта за това не подлежи на самостоятелно обжалване по съдебен ред, съгласно чл.314 ал.4 от ЗСВ.
Правомощието на председателя на съда да разпределя поименно съдиите по отделения също трябва да бъде премахнато, за да не бъде използвано като принуда. В случай, че общото събрание прецени на всеки пет години, че има нужда от преразпределяне на съдиите по отделения, това да се извършва чрез теглене на жребий.
Поддържам становището, че следва да се премахне или поне силно да се намали парламентарната квота за избор на членове на Висшия съдебен съвет, която да е не повече от една трета от членовете, избирани от професионалната квота, при избора на която всеки съдия да участва пряко със собствения си глас. Кандидатурите да бъдат предварително оповестявани като се дава възможност на магистратите и обществеността да задават въпроси на кандидатите в директни онлайн и телевизионни дискусии и конферентни връзки.
Да се определи ясно и точно в Закона за съдебната власт докъде се простират правомощията на Висшия съдебен съвет по отношение на управлението на съдебната власт без да засяга независимостта на нейните органи. По мое мнение, съществуването на съвета като постоянно действащ орган не показа ефективност, откъсва го от истинската среда и от същината на проблемите на съдебната система и го превръща в съдебна "аристокрация".
И още - в Закона за съдебната власт трябва да се предвиди разпределението на делата да се извършва в присъствието на всеки желаещ съдия. Може да се регламентира самото разпределение да се извършва от съдиите в азбучна поредност в присъствието на техни колеги, както е в някои европейски държави. Още по-добър е друг европейски вариант - разпределението на делата да се извършва направо в сървъра на Висшия съдебен съвет с една единствена за всички съдилища компютърна програма в реално време и това да се наблюдава непосредствено в официалния сайт, а не както досега протоколите от него да се изпращат впоследствие.
Наложителна е необходимостта от промяна на начина и критериите за избор на председатели и заместник-председатели на съдилища, чрез извършване на задълбочено, обстойно и безпристрастно проучване на цялата юридическа кариера на съответните кандидати чрез събеседване с техни бивши и настоящи колеги и ръководители, с членове на обществото, обективен анализ на професионалните им постижения и нравствените измерения на личността им, както и да се взема под внимание становището на общото събрание на съдиите от съответния съд.
Още по-добре би било, ако самите общи събрания избират административните си ръководители.
Важно е да бъде върнато отново конкурсното начало за заемане на длъжността "заместник-административен ръководител". Премахването на зародената и заякнала през годините съдебна номенклатура изисква ръководителите на съдилища да бъдат ограничени до един мандат в цялата система, а не само в дадената съдебна институция, който да е с продължителност не повече от 2 години.
Как си представяте един ВСС, който добре и честно управлява съдебната система?
- Вместо да си представям, нека кажа какво мисля че трябва да се направи: В ЗСВ е нужно да се предвидят конкретни механизми и средства, с които ВСС да осъществява една от най-важните си функции – осигуряване независимостта на съдебната власт. Тази функция включва изграждане на уважително и непредубедено отношение на съвета и неговите органи към всеки магистрат.
Трябва да се утвърдят обективни стандарти, съобразени и с европейските тенденции по отношение на дисциплинарната отговорност, както и за оценяването на магистратите, така че да се отчитат спецификите на отделните съдебни производства, натовареността, както и фактическата и правна сложност на делата.
Изграждането на истински независима съдебна система е най-важната предпоставка за спазване върховенството на закона. Тази независимост може да бъде постигната чрез премахване на всякакво служебно, политическо и икономическо влияние върху всички органи на съдебната система и магистратите.
Това е условието, за да се обезпечи на обществото безпристрастно, справедливо, прозрачно, достъпно, последователно и предвидимо правораздаване.
* Марияна Бахчеван е съдия в Административен съд-Варна от създаването му през 2007 г. и член на Комисията по професионална етика. Има 14-годишен стаж в областта на административното право. Асистент по правни дисциплини в Архитектурния факултет във Варненския свободен университет. Обучила е над 70 студенти в проект "Студентски практики" на МОН. Участвала е в множество семинари и стажове на Академията по европейско право (ERA) в Германия и Европейската мрежа за съдебно обучение (EJTN).