всички интервюта вижте тук.
Съдия Ивета Парпулова правораздава в Окръжен съд Пазарджик, като в периода 2008 г. - 2012 г. е негов председател. От 1980 г. досега целият й трудов стаж преминава в съдебната система. Ивета Парпулова е завършила юридическото си образование в СУ "Св. Климент Охридски" през 1978 г. Съдия Парпулова е гост в първото за 2015 г. издание на "Човекът под тогата":
- Съдия Парпулова, каква е Вашата равносметка в професионален план в началото на новата година?
- В началото на новата година се чувствам до голяма степен удовлетворена в професионален план. Наказателното право принципно e територия нелека. През 2014 г. влезе в сила присъдата по т.нар. дело „Белнейски“, по което аз председателствах съдебния състав на първа инстанция. Постанових присъда и по НОХД № 330/2012 г., по което подсъдими бяха 13 лица, обвинени по Глава Първа от особената част на НК. Да напиша мотиви по това изключително обемно и сложно дело в разумен срок за мене беше голямо предизвикателство, тъй като по същото време разглеждах и решавах и други дела. Наред с тези две наказателни дела, които влязоха във фокуса на общественото внимание, разгледах и постанових съдебни актове по още десетки дела. Постановените от мене съдебни актове са резултат от дълбоката ми вътрешна убеденост в справедливостта им, защото именно така съизмервам своята компетентност и принципност. Полагам усилия мотивите, с които аргументирам съдебните си актове да са обективни, основаващи се на доказателствата и закона.
- Най-същественият житейски урок, който Ви е дало съдийството?
- Съдийството е моята младежка мечта и мотивите за избор на професия са дълбоко лични. Справедливостта е кауза, която заслужава посвещаване. Всеки човек ежедневно получава житейски уроци, важно е да ги анализираме и да се стремим да следваме решенията си, които считаме за морални, прилагайки точно закона.
- Напоследък темата за съдебната реформа навлиза агресивно в публичното пространство и предизвиква интерес, който доскоро отсъстваше. Как оценявате тези процеси?
- За необходимостта от реформи в съдебната система се говори от много отдавна, от времето когато бях млад съдия, и така… Повече от 30 години. Процесите на реформиране трябва да се реализират, защото в обществото са налице нагласи и очаквания за радикални промени. Такава е и позицията на мнозинството от действащите магистрати. Въпроси и теми, които доскоро бяха табу като етичното поведение и морала на магистратите, разпределението на делата, натовареността, провеждането на конкурси, избора на членове на ВСС, съответно на административни ръководители на различни нива в съдебната система, дейността на постоянно действащия ВСС - вече се разискват открито. Приемането на Стратегията за съдебната реформа е само първа, малка крачка към необходимите промени на всички нива в съдебната система. Необходими са и конституционни и законови промени, за да не остане Стратегията само къс хартия, изпълнен с добри намерения.
- Мислите ли, че у съдиите има притеснение и дори страх да говорят за проблемите в системата?
- В определена степен - да. Всички въпроси в обществото рефлектират и върху колегите. Много често при срещи между колеги се споделят проблеми, които обаче на висок глас не се произнасят. Причина за това е във формираното в продължение на много години убеждение, че не е редно представителите на съдебната власт да се произнасят публично по обществено значими проблеми. Важното е, че напоследък въпросите които ни вълнуват, все повече се дискутират в общественото пространство, което се надявам да доведе и до действителни промени в съдебната система. Както посочих, първата стъпка с приемането на Стратегията е направена. Сега предстои по-трудното - нейното реализиране. Съдебната система ще бъде истински независима, когато спре влиянието на политическите сили при формиране на ценностите в тази система, когато професионализмът и моралът са водещи при кариерното израстване на магистратите, при избора на нейните ръководители.
- В процедурата по избор на административен ръководител на Окръжен съд Пазарджик, който се проведе в края на 2013 г., колегите Ви се възползваха от възможността, предвидена в чл. 8, ал. 2 от Правилата за избор за административни ръководители на органите на съдебна власт - да поканят кандидатите за тази длъжност на изслушване, с което на практика създадоха прецедент. Какво е Вашето мнение за наличието на тази възможност?
- Настоящият ВСС прие Правила, в които се предвиди такава възможност. Колегите ентусиазирано решиха да се възползват от нея, проведоха Общо събрание, на което бяхме изслушани двамата кандидати, аз и колегата Петричев. При провеждане на процедурата по избор, становището на съдиите от Общото събрание, прието след изслушване на кандидатите и тайно гласуване, бе игнорирано от членовете на ВСС. В моя подкрепа имаше и три становища на НПО, докато колегата бе подкрепен от представители на изпълнителната и местната власт, съответно началник РУП и кмет на общината, съдебни заседатели и адвокати. След проведеното гласуване на обявения конкурс за председател на Окръжен съд Пазарджик нямаше избор. 11 членове на ВСС подкрепиха моята кандидатура, 10 колегата Петричев и 2-ма се бяха въздържали. При обявения втори конкурс колегите повече не проявиха подобна инициатива, независимо че във втория конкурс кандидатите бяха трима - двама съдии от ОС и един от РС. Според мене, на тях стана ясно отрицателното отношение на част от членовете на ВСС към подобно изразяване на становище. ВСС направи своя избор, като избра с 15 гласа за адм.ръководител колегата Серафимова, командирована към онзи момент в СГС и кандидатстваща по същото време и за съдия в апелативен съд. 7 от членовете на ВСС подкрепиха моята кандидатура и за мен остана загадка как се промени мнението на част от членовете на ВСС за времето между двата конкурса. У мене и мои колеги остана усещането, че изборът бе предрешен.
Личното ми мнение е, че становището на общото събрание на съдиите, след като се изслушат кандидатите за председател, е една добра възможност членовете на ВСС да се вслушат и съобразят мнението на магистратите при избора на председател, стига обаче да има желание за това.
- Как, според Вас, може да се осигури адекватен механизъм за отчитане мнението на магистратите при избора на председател на техния съд?
- Може би трябва да се промени процедурата, предвидена в ЗСВ за избор на административен ръководител, като задължително се изисква и мнението на общото събрание на съдиите от съответния съд. Отделен е въпросът доколко това мнение може да натежи в подкрепа на някой от кандидатите при избор. Правилата за избор трябва да включват обективни критерии и решението на ВСС да произтича именно от тези критерии, а не да бъде произволно и несъобразено с обективните данни.
- Бихте ли дала пример за такъв обективен критерий?
- Обективни критерии могат да бъдат: продължителност на стажа като магистрат, предишни ръководни длъжности, качество на работа като магистрат, оценка за работата като адм.ръководител-положителна или отрицателна, оценка от Инспектората към ВСС, получени награди и поощрения.
При избора за административен ръководител към тези критерии трябва да се прибави и становището на общото събрание, становища на НПО, както и да се вземат предвид изразени становища на магистрата по проблеми в съдебната власт. Всички тези критерии ще оформят профила на успешния кандидат, за да има предвидимост на избора, а не предрешеност. Според мен, след всеки избор трябва да се излагат мотиви от председателстващия ВСС или друг негов член защо е предпочетен избрания адм.ръководител и отговаря ли той на профила за административен ръководител.
- Вашето послание към младите юристи, които тепърва ще практикуват юридическата професия?
- Да бъдат силни! Знаещите, можещите, амбициозните млади хора са тези, които трябва да работят за връщането на доверието в системата. А за това е необходим кураж, нужна е воля и висока нравственост! Убедена съм, че това са същностните черти на мнозинството млади юристи!