препечатка от bnr.bg (пълното интервю е достъпно в звуковия файл към линка)
При избора трябва да са водещи идеите за ВКС, но стратегията на евентуалния кандидат за управлението на съда не може да бъде отделена от общата стратегия за съдебната реформа в България. Трябва да се оценяват и двете неща, но различното мислене и идея по някои въпроси, които още са само стратегически, не мисля, че трябва да бъде в минус на който и да било от кандидатите. Това заяви в предаването "Неделя 150" Павлина Панова – кандидат за председател на Върховния касационен съд. За стратегията за съдебна реформа тя коментира:
Не смятам, че трябва да се прави отстъпление. Тези решения, които правителството предлага като начини за реализация на стратегията чрез разделянето на ВСС на две колегии, чрез създаването на някои постоянни комисии – аз самата намирам, че са много рационални и полезни. В крайна сметка това са идеи не съществуват в нашето обществено пространство и въобще в европейското обществено пространство от днес или от вчера – това са много стари идеи и ние имаме препоръки, отправени в тази насока. Това е идея, за която Европа отдавна е узряла и аз не мисля, че трябва с лека ръка да се отхвърля. Мисля, че може би в парламента не трябва да се търси такъв голям консенсус, за да се приеме стратегията, а по скоро трябва да се търси консенсус в конкретните мерки, чрез които тази стратегия ще се реализира. По-добре би било да останат идеите в стратегията. Конкретните мерки са изключително важни как ще бъдат реализирани, в каква насока и в какви темпове.
Когато става въпрос за такъв процес на избор на председател на ВКС, а и на всеки административен ръководител в съдебната система, е много важна публичността, откритостта, възможността целият процес да бъде наблюдаван, включително с неговите плюсове и минуси, недостатъци, да се чува и общественото мнение, и мнението на колегите, коментира Панова и добави: Това е процес, който интересува не само ВКС, но и интересува цялата съдебна система в България. Аз съм за това да има откритост, да има мнение. /…/ Не смятам, че гилдията се раздели. Мисля, че винаги е имало решимост и желание да се случват нормални, логични процеси в съдебната система и в частност във ВКС. Самият факт, че това изслушване на кандидатите пред Върховния съд беше пожелано от 51 от съдии на Върховния съд, че беше посетено от 46 от тях, очевидно сочи желание да бъдат съпричастни към този процес или най-малкото да имат поглед върху това какви кандидати се явяват за позицията.
Според нея се е състояла "битката" на концепции: Състезателността е в това двамата кандидати да бъдат изправени на равна основа и да изразят своята позиция по всички въпроси, които интересуват или обществото, или органа, който ще избира председателя, и най-вече съдиите, които този кандидат желае да ръководи.
Това, с което аз обогатих своята концепция и с което смятам, че тя е действително най-подходяща за бърза промяна на начина на работа на ВКС – това са конкретните мерки, които предлагам във всяка една от областите, които считам, че са приоритетни за работата на ВКС. Смятам, че една такава концепция не трябва да съдържа лозунги, общи пожелания, да преповтаря части от концепцията за стратегия на правителството. Трябва да съдържа проекция на всички тези цели, които се поставят стратегически върху конкретната работа и начините за реализация в самия ВКС. Предимствата на моята концепция са именно тези конкретни стъпки, практически мерки, които веднага могат да бъдат предприети за постигане на конкретни цели.