Изготвените профили на номинираните за председател на Върховния касационен съд (ВКС) се придружават от анкети, които кандидатите могат да попълнят по свое желание. В рамките на предходната процедура, съдиите Таня Райковска и Павлина Панова отговориха на анкетата на БИПИ (изложенията им са достъпни за преглед като част от техните профили).
Представяме отговорите на съдия Лозан Панов, номиниран за председател на ВКС от Галя Георгиева, Георги Колев, Димитър Узунов, Светла Петкова и Милка Итова. Публичното му представяне, съставено по методологията на Инициативата за прозрачни съдебни назначения предстои да бъде качено в judicialprofiles.bg:
1. Смятате ли, че председателят на Върховния касационен съд следва да организира дейности, касаещи работата на съдилищата и решаване на проблемите в тях?
Една от основните идеи в моята Концепция е премахването на „социализма“ в съдебната система. В този смисъл председателят на ВКС би могъл да бъде катализатор в процеса на въвеждане на действен механизъм за оценка натовареността и измерване тежестта на отделните видове дела и другите служебни задължения на магистратите и съдебните служители. Необходимо е бюджетът за всяка структура на съдебната власт да е обвързан с натовареността и тежестта на делата в тази структура, както и да е ориентиран към постигнатите резултати. По този начин разпределението на финансите на съдебната власт ще се превърне в инструмент за ефективно управление и отчетност, включително съобразяване на възнаграждението на магистратите и съдебните служители с реалната натовареност и тежест на разглежданите дела.
Освен това от доклада за дейността на ВКС през 2013 г. е видно, че значителна част от постъпилите от въззивните съдилища преписки са образувани по нередовни или недопустими жалби, поради което са постановени разпореждания за връщането им за администриране, поради неспазване на изискванията на чл. 284, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). През 2012г. са предприети действия на ръководството на съда за информирането на председателите на апелативните и окръжни съдилища с цел да се потърси начин за упражняването на контрол върху администрирането на жалбите преди изпращането им до ВКС, но резултатите през 2013 г. показват, че тези мерки очевидно не са ефективни. В тази връзка при изпълнение на правомощията на председателя на ВКС по чл. 114, ал. 1, т. 6 от ЗСВ за извършване на проверки на организацията на дейността на съдиите от апелативните съдилища е необходимо да се направят много по-смели стъпки като би могло изрично да се акцентира върху задълженията на въззивните съдии за проверка на редовността на касационните жалби по чл. 284 от ГПК и да се проверяват разпорежданията на въззивните съдии в тази връзка и произнасянето на съставите на ВКС по администрирани от съответния съдия касационни жалби. Така ще се въведе ефективен механизъм за контрол, който ще даде резултати в сравнително кратки срокове, с оглед на интензитета на проверките и активността на председателя на ВКС в тази насока. За да бъде постигнат ефект, бих предложил учредяването и на дискусионен формат, с участието на административните ръководители и съдиите на апелативните и окръжни съдилища, който да заседава на всеки четири месеца – три пъти в годината по посочените и други въпроси, като домакинството да се осъществява на ротационен принцип.
2. Моля, посочете решения по тълкувателни дела, по които сте бил докладчик и които най-добре илюстрират Вашето мислене като юрист и Вашата гражданска и ценностна позиция. Бихте ли посочили и свое особено мнение в същия план?
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на Върховния административен съд по т.д. № 1/2013 г.
Посоченото тълкувателно дело е образувано по искане на министъра на правосъдието до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд за издаване на тълкувателно решение по въпроса: В хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) техническото средство, установяващо и заснемащо нарушение, следва ли да бъде монтирано само стационарно, или може да бъде и мобилно?
С колегите от Върховния административен съд единодушно приехме, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.
Цитираното тълкувателно решение се отнася до издаването на електронния фиш и е насочено към коректните водачи. Поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). В практиката има случаи, когато мобилното техническо средство е монтирано на автомобил, който няма необходимото обозначение със съответните опознавателни знаци на контролните органи. Това е недопустимо поради изричната разпоредба на чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Служебните лица са длъжни при проверка да се обозначат ясно, осигурявайки необходимата видимост.
Считам, че няма пречка да се направи законодателна промяна в ЗДвП, която да регламентира използването на мобилни камери, както това съществува в редица европейски държави. Във връзка с използването на мобилни технически средства обаче правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.
С Разпореждане от 25.06.2014 г. на ВКС за образуване на т. д. № 1/2014 г. за приемане на съвместно тълкувателно постановление от ОСНК и ОС на Втора колегия на Върховния административен съд съм определен и като съдокладчик по посоченото дело. Тълкувателното дело е по постъпило искане от Омбудсмана на Република България, с което на основание чл. 124, ал. 1, т. 3, вр. чл. 125 от ЗСВ да се приеме тълкувателно решение по въпросите: 1. Какъв е характерът на сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания? 2. Препраща ли разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс?
Делото е насрочено за 05.02.2015 г.
3. Как виждате Вашата евентуална бъдеща работа като председател на Върховния касационен съд при прецизирането и уеднаквяването на съдебната практика и повишаване на професионалната квалификация на съдиите? Смятате ли, че към момента тълкувателната дейност на ВКС допринася в достатъчна степен за уеднаквяване на съдебната практика и отстояване чистотата на правото?
Повишаването на професионалната квалификация на съдиите е от изключително значение за ефективността на съдопроизводството в рамките на ВКС. За тази цел допринася и активното сътрудничество с национални правни системи на други държави членки, а също така и активното участие на магистратите в многостранни юридически форуми. Под активно участие, разбирам реалното споделяне на опит с чуждестранните колеги в ролята на докладчици, модератори и преподаватели във всякакви трансгранични форми на обмяна на добри практики. Безцелното командироване в чужбина без реална задача и конкретен повод за проактивно участие не допринасят за постигане на целите на едно реално международноправно сътрудничество. Считам, че изключителните усилия за повишаване на квалификацията си, които положи част от магистратската общност през последните години, би следвало да получат своето логично признание и форма на изява в чужбина. Българската съдебна система върви по своя тежък път на реформи, зад които стоят реални хора – колеги с висок професионализъм, широк опит и доказан потенциал за развитие. Те трябва да бъдат чути както у нас, така и навън, тъй като реално това са лицата на реформиращата се българска съдебна система.
През последните години значително се е увеличил и броят на тълкувателните дела, разглеждани от трите колегии на ВКС. Тълкувателната дейност на съдилищата бележи своя ръст и в друго направление – през 2014 г. са образувани две съвместни тълкувателни дела – тълкувателно дело №1/2014 г. на ВАС – на ОС на съдиите от Втора колегия на ВАС и ОС на съдиите от НК от ВКС, както и тълкувателно дело №2/2014 г. на ВКС – на ОС на съдиите от ГК на ВКС и на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС.
Към момента тълкувателната дейност на ВКС по чл. 124 от Конституцията на Република България не допринася в достатъчна степен за уеднаквяване на съдебната практика и е насочена към преодоляване на противоречивата практика предимно на другите съдилища, но не и на ВКС. В този смисъл критиката на професионалните среди е основателна. Отстояването на чистотата на правото изисква внимателен анализ и качествена експертиза в тълкувателната дейност, който да открои съществуващите различия, породени от правоприлагането във ВКС.
4. Как, в качеството си на председател на Върховния касационен съд, бихте отстоявали и защитавали независимостта на съда и на съдиите, включително и в рамките на дейността си като член по право във ВСС?
Съзнавам колко чувствителни ставаме ние представителите на съдебната власт, когато стане дума за независимостта ни. За съжаление липсата на доверие в системата е пряко свързана с усещането за липса на независимост у магистратите. Моето разбиране за независим съдия е отсъствието на всякакъв натиск и произвол, което да осигури на магистрата такива условия, че сам да може да реши кое според него е добро и как да постъпи, облягайки се на закона. Основна ми задача като председател на ВКС ще бъде да осигуря благоприятен микроклимат за работа на върховните съдии.
Преди това обаче ще са необходими други глобални промени в съдебната система. В тази насока подкрепям Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система на Министерство на правосъдието, свързана с преструктуриране на Висшия съдебен съвет. Безспорно, това е документ с фундаментално значение за провеждането на ефективна съдебна реформа, който съдържа основните положения за промяната в начина на функциониране на съдебната власт. Позволявам си да поздравя авторите й за мотивацията, експертния подход и реформаторския дух, които са дали визия, крайно необходима за подобряване на работата на системата и която отразява и препоръките от Резолюция 1915/2013 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Считам, че решенията по кариерни и дисциплинарни въпроси за съдии, следва да се вземат от Колегия, включваща мнозинство от съдии, а за прокурори и следователи - от Колегия на прокурори и следователи. Активното упражняване на правото на участие на съдиите в управлението на съдебната система е огромна, неизползвана в пълен обем възможност за повишаване на ефективността на правораздаването. За мен правилният модел е независим орган на самоуправлението, който включва постоянно действащи членове, предимно съдии, избрани от техните райони от всички инстанции на съдебната власт и с оглед на плурализма в рамките на съдебната система.
В досегашния ми професионален път винаги съм служил на обществото, съблюдавайки върховенството на закона и свободен от бремето да се харесвам на когото и да било. Израстването ми в йерахията на съдебната система никога не е било плод на прескачане на нива или преминаване от една съдебна институция в друга без конкурс. За изкачването ми в кариерата досега винаги използвах стълбите, а не асансьора. В рамките на дейността си като член по право във ВСС ще способствам за гарантиране на доверието в конкурсите за назначаване и повишаване на магистратите. Кариерното израстване на съдиите е едно от най-важните правомощия на ВСС, а за съжаление през годините се натрупаха редица лоши практики в кадровия орган на съдебната власт, които логично демотивират и обезверяват колегите да продължат пътя си нагоре в кариерата. Като член на ВСС ще мога да бъда полезен на онези колеги, които са любители на стълбите.
5. Какви конкретни стъпки бихте предприели за повишаване на доверието в съда като институция призвана да реализира върховенството на правото и за подобряване на неговия медиен облик?
Българското правосъдие се намира в тежка имиджова криза. Затова сочат редица социологически проучвания, които показват, че доверието в съдебната система е под критичния минимум. Успоредно с реформите, които предстои да бъдат проведени в системата на правораздаването, трябва да се спре с нейното „оцапване“. Да, в системата има „гнили ябълки“ и ако продължаваме да мълчим и бездействаме, допускаме гнилостните процеси да се разпрострат върху цялата съдийска общност. Затова трябва да се отличат „гнилите“ от здравите плодове. Редица знакови дела, които се наблюдаваха както от българското общество, така и от европейските ни партньори, обезценяваха усилията на редица честни и почтени магистрати години наред.
В своята Концепция съм посочил два примера за дела, които разбуниха българската общественост. Става дума за делото Максим Ставински, който при шофиране в нетрезво състояние причини смъртта на 23 годишен младеж, а пътувалото в ударената от спортиста кола изпадна в продължителна кома. За деянието си Ставински получи условна присъда, а за обществото остана загадка как за едни и същи престъпления може да има различни наказания. В такива случаи е изключително важно хората постановили тази присъда да имат силата и волята да се изправят пред обществеността, за да разяснят фактите около това решение. Ако един съдия е претеглил през сърцето си своето решение, след което го е облякъл в правни аргументи, то за него едва ли ще бъде проблем да обясни на гражданите защо вярва, че е постъпил справедливо. Но ако не го направи, а делото е протекло под засилен обществен интерес, липсата на автентична информация ще създаде възможност всеки да тълкува постановената присъда, както намери за добре.
Друг пример е убийството на българския студент Мартин Борилски във Франция. Благодарение на засиления натиск отвън се стигна в крайна сметка до осъдителна присъда. По пътя към излизането от имиджовата криза наш медиатор с обществото са медиите.
Единствено чрез публичност и максимална прозрачност бихме могли да убедим българските граждани, че правото се опира единствено на върховенството на закона, а не някъде извън съдебната система.
6. Подкрепяте ли като постоянна практика решаването на кадровите проблеми в системата да става чрез командироване на съдии?
Намирам, че от изключително значение за гарантиране на независимостта на един съдия е избягването на всякакво преференциално третиране, основано на познанства, приятелски кръгове, лобистки групи и други зависимости. Справедливият поглед на председателя на ВКС върху ефективността на всеки съдия е необходимо условие за гарантиране на равни възможности за кариерно израстване.
Не подкрепям наложилата се практика за разрешаване на кадровите проблеми в съдебната система с ползването на института на командироването (чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗСВ). Кариерното развитие на магистратите, макар и гаратирано по закон, често попада в хипотезата на неоснователно толериране и осигуряване на условия за израстване по „бърза писта” за някои от тях. За съжаление в дейността на ВКС има случаи които не могат да се посочат като добри практики.
Считам също така, че честото прибягване до института на командироването в по-горна инстанция, под предлог за кадрово обезпечаване, е предпоставка за демотивиране на колегите, достойно отговарящи на условията за заемане на длъжност във върховната съдебна инстанция след провеждане на обявен конкурс. В много случаи именно командированите съдии са тези, които впоследствие печелят и конкурсите за назначаване.
За да не се създават при института на командироването предпоставки за изграждането на зависимости или поне внушения за такива, които не са от полза нито за гражданите, нито за съда, нито за командирования магистрат, следва да се вземат мерки за своевременно запълване на щатните бройки във ВКС, което предполага конкурсите за върховната институция да се обявяват своевременно и планирано.
7. Ако бъдете избран за председател на Върховния касационен съд, бихте ли използвал и при какви собствени критерии, упражняване на правомощието Ви по чл. 114, ал. 1, т. 9 от Закона за съдебната власт, а именно: да командировате окръжен или апелативен съдия във Върховния касационен съд, когато са налице законовите предпоставки за това?
В своята Концепция за управлението на Върховен касационен съд изрично съм посочил, следва този институт следва да се прилага по изключение при две условия:
- Командироването да бъде действително един извънреден способ за кадрово обезпечаване на съда, като подробно се мотивира нуждата от него, както и
- Да се извършва при ясни правила, след прилагането на предварително изготвени от председателите на колегии критерии към съдиите, които имат право да бъдат командировани във ВКС – не само с оглед на техния стаж, но и професионална квалификация, специализация в определена материя, оценки от атестациите и др., с оглед минимизиране на възможностите за субективизъм при подбор на съдии, които да бъдат командировани във ВКС. За осигуряване на прозрачност при определянето на съответните съдии и обезпечаване на избор сред възможно най-широк кръг съдии, полезно би било предварителното оповестяване на обсъждането на решение за командироване на съдия, с цел предоставяне на възможност на заинтересованите съдии да заявят своето желание, да представят необходимата информация на председателя на колегията чрез деловодството на съда. Всички документи, касаещи определянето на магистрат, който ще бъде командирован във ВКС, следва да се публикуват на интернет страницата на съда – например: мотиви за необходимостта от командироване на съдия; материята, която разглежда отделението и опитът и квалификацията на лицето; кадровите справки – по подобие на тази по чл. 173, ал.4 от ЗСВ - за всички лица, заявили желание кандидатурите им да бъдат разгледани; протокол от съвещание на председателите на отделения (колегия) за обсъждане на кандидатурите, вкл. професионални и лични качества; изискване на справки от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) относно констатациите за работата на магистрата, наличието на сигнали за корупция срещу него и др.; мотивирано предложение от заместник – председателя на ВКС до председателя с подробно обосноваване на избора на конкретния съдия, който бива предлаган за командироване във ВКС.
8. Председателят на Върховния касационен съд е председател на Управителния съвет на Националния институт на правосъдието съгласно чл. 252, ал. 2, изр. 2 от Закона за съдебната власт. Какво е Вашето виждане за тази длъжност? Смятате ли, че НИП следва да се развива и като аналитичен център, обслужващ нуждите на съдебната власт от анализи и обобщения? Бихте ли работили за това?
Основната цел на Националния институт на правосъдието е подобряването на ефективността на правораздаването чрез качествено професионално обучение и повишаване на квалификацията на магистратите и съдебните служители. В този смисъл председателят на ВКС като председател на УС на НИП по право носи отговорност за изпълнението на тази основна задача. И тъй като в тази институция се формира мисленето на новото поколение съдии, подборът на преподавателския състав за мен е от изключителна важност. Като преподаватели в НИП трябва да се допускат компетентни, авторитетни и с висок морал преподаватели, като съдиите от върховните съдилища е желателно да бъдат преобладаващата част от този състав.
Реформата, която протича в съдебната власт изисква аналитичен поглед към множество проблеми в системата. Не виждам проблем тази функция да бъде поета от НИП и бих работил в тази посока. Имаме нужда от задълбочен анализ на противоречивата съдебна практика например, защо НИП да не се заеме с тази задача. За целта обаче трябва да се помисли за увеличаването на аналитичния капацитет на институцията, както и финансирането на тази дейност.