препечатка от judicialprofiles.bg:
Източник снимка: http://www.hlsa.org
Елизабет С. Стонг разглежда дела, свързани с търговската несъстоятелност в Съда по несъстоятелността към Източния окръг на Ню Йорк, САЩ от 2003 г. досега. Преди това работи над 20 години като корпоративен адвокат. Завършва последователно исторически науки и право в Харвард. През месец юли т.г. съдия Стонг беше в България и взе участие във форума "Върховенството на закона: Основен принцип за устойчива бизнес среда", организирана от Американската търговска камара в България, Германо-Българската индустриално-търговска камара и Австрийския бизнес съвет. Съдия Стонг е гост в ноемврийското издание на рубриката "Човекът под тогата":
Съдия Стонг, посетихте България през 2014 г. за пръв път, какви са впечатленията Ви?
Какво удоволствие бе да посетя България тази година! Основната причина за моята визита беше участието ми като лектор в конференция, организирана от Американската търговска камара в България, Германо-Българската индустриално-търговска камара и Aвстрийския бизнес съвет в България. Панелът, в който участвах, адресира теми от изключителна важност за мен – върховенството на правото и достъпът до правосъдие. Другите панелисти представиха вижданията си от гледната точка на съдии в Конституционния съд; Търговската колегия на Върховния касационен съд; Върховния административен съд и Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.
Въпреки че заседаваме в различни съдилища и в различни държави, бях силно впечатлена от това, че ние всъщност имаме едни и същи въпроси за разрешаване. Сред тях са начините, по които съдилищата и съдиите мислят за достъпа до правосъдие и за всеки, застанал пред нас, независимо от своя опит в бизнеса или в съдебната зала, както и от сложността на неговия казус. Изправяме се и пред много общи предизвикателства като високата натовареност и тежкия график. Но и се наслаждаваме на идентични възможности – като задоволството да знаеш, че процесът наистина е протекъл по един честен и справедлив начин и страните са останали не само с усещането, но и в действителност разбират, че си въздал правосъдие.
Бях щастлива и да участвам в организирана от Американската търговска камара закуска с юрисконсулти и адвокати по корпоративно право. Енергията и оптимизмът в стаята бяха много познати за мен като човек, който се е занимавал с корпоративно право двадесет години преди да започне работата си като съдия в Съда по несъстоятелността (бел. ред. в САЩ). Корпоративните адвокати нерядко допринасят за реализирането на най-добрите идеи за техните клиенти и ролята им може да бъде незаменима за развиващата се икономика. В рамките на съдебния процес, те често се ангажират с разрешаването на проблемите на клиентите си. Всъщност, когато имах именно такава частна практика в Ню Йорк, често чувствах, че се съм свършила най-добра работа, когато постигахме навременно и конструктивно решение по бизнес казус. И тук също ми направи впечатление колко много общо имаме помежду си.
Накрая, възможността да посетя София беше особено удовлетворяваща за мен и в личен план. Много години провеждам уъркшопи в Ню Йорк с български съдии, прокурори и адвокати чрез програмата за обучение на млади професионалисти от сферата на правосъдието, организирана от Фондация „Америка за България” и Институтът за международно образование в Ню Йорк. Един следобед си организирахме неформална среща с бивши участници и наистина беше чудесно да срещна отново тези прекрасни млади професионалисти. Тази среща се оказа запомняща се, тъй като по същото време в София валеше историческа градушка, и то в средата на юли! Отдавна исках да прекарам малко време с моите колеги и нашите разговори бяха топли, дълбоки, вдъхновяващи и пълни с нова информация.
В предходно Ваше интервю[1] казвате, че като адвокат сте се наслаждавали на процеса на разбиране на правото и фактите, свързани с конкретен казус. Сега, като съдия, „разбирате ли правото” по различен начин?
На база моите двадесет години работа като корпоративен адвокат и повече от десет години съдия по дела за несъстоятелност, опитът ми казва, че има както прилики, така и разлики в начина, по който адвокатите и съдиите разбират и работят с правото. В контекста на разрешаване на спорове, адвокатът и съдията питат за естеството на претенцията и нейните елементи и как те са били интерпретирани в подобни ситуации. Адвокатите и съдиите също така трябва да проследят и фактите в казуса – какво се е случило, на кого и как. Но точно в този момент, задачите им някак се разклоняват. Най-общо, целта на адвоката е да постигне най-добрия възможен резултат за своя клиент. А целта на съдията е да разгледа казуса, да реши спора и в крайна сметка, да председателства процедура, която ще доведе до справедлив изход на делото в съответствие с приложимия закон.
Вие разглеждате дела, свързани с търговската несъстоятелност. Кои са трите основни характеристики на процедурата по несъстоятелност в САЩ?
Мислейки за реорганизацията на един бизнес, съгласно закона и процедурата по несъстоятелност в САЩ, мога да откроя три основни характеристики: прозрачност, навременна реакция и съхраняване и увеличаване масата на несъстоятелността.
Прозрачността включва разкриване на широк кръг обстоятелства от компанията, която желае да се организира, относно начина на управление на бизнеса й, както и разкриване от страна на други лица относно техните претенции. Прозрачността означава още, че всички документи по делото са достъпни чрез интернет за всеки, който иска да ги види, и всички съдебни действия са открити за обществеността.
Навременната реакция включва ролята на съда да действа своевременно в процеса на разглеждане на делото и усилията за реорганизация. В някои случаи това може да означава провеждането на заседания часове или дни след като делото е влязло в съда, а в други това означава издаването на много бързо решение, така че делото да може да продължи. Отзивчивостта на съда в това отношение, може да има решаваща роля и за минимизирането на ненужни спорове и продължаване реорганизацията на компанията по продуктивен начин. Навременната реакция може да изисква от съда да бъде внимателен към бизнес изискванията на компанията, нейните служители, клиенти и доставчици, както и кредитори, освен всички останали. В почти всяка ситуация, навременната реакция на съда насърчава ефективния процес на реорганизация, намалява споровете, запазва работни места и помага за своевременното удовлетворяване на кредиторите.
Съхраняване и увеличаване масата на несъстоятелността е основната цел в процеса на възстановяване на предприятието. Това означава, че съдът и всички страни работят за общата цел по запазване и увеличаване на действителната стойност на бизнеса на длъжника за благото на всички участници. Процесът по реорганизация разполага с много инструменти, които могат да подпомогнат съвземането на един бизнес, вкл. взимането на приоритетни заеми, промяната на структурата на капитала, продажбата на активи, да се предложат или отхвърлят договори включително и такива за наем, както и да се променят трудови договори.
Съдът има значителна роля в съхраняването и увеличаване масата на несъстоятелността. Сред инструментите и задачите на съда са редовни съвещания за движението на делото, улесняващо управлението на делото, както и преглед и одобрение на всяка транзакция, която е извън обичайната бизнес дейност, вкл. продажба на част или цялата компания като действащо предприятие.
По време на Вашия престой в България, споменахте за използване на процедура по медиация в процеса по несъстоятелност. От каква полза би било това за бизнеса и за съда?
Когато все още имах своята частна практика, научих че върховният съдия Уорън Бъргер някога е написал: „Убеждението, че повечето хора искат съдии в черни роби, добре облечени адвокати и съдебни зали с фина ламперия за разрешваването на техните спорове не е вярно. Хората с проблеми, както хората, които изпитват болки, искат облекчение. И те искат да го получат колкото се може по-бързо и по-евтино.” Като адвокат с дългогодишна практика и понастоящем съдия, съм се научила, че медиацията може да бъде ключов инструмент в разрешаването на бизнес проблеми и за възстановяването на самия бизнес.
Как медиацията помага на компаниите и на съдилищата? Накратко казано, медиацията може да помогне на страните и съдилищата да разрешат бизнес споровете си по ефикасен и ефективен начин. Медиацията е частна и конфиденциална процедура, в която страните работят с неутрален медиатор в поредица от организирани срещи, насочени към това те да бъдат подпомогнати в договарянето и разрешаването на техните спорове.
Съдиите могат да насочат страните към медиация, но само страните могат да постигнат споразумение по пътя на медиацията. И макар че разпоредената от съдия медиация може да е полезен инструмент, той трябва да се ползва внимателно. Съдиите трябва да познават перспективите на страните и напредъка по делото, за да извършат добра преценка доколко насочването към медиация би било продуктивно. Факторът време заслужава особено внимание в този процес. Например, адвокат може да не иска да встъпи в процедура по медиация, тъй като в процеса на размяна на книжата не е била предоставена важна информация. Или, в един по-сложен казус, клиентът може да няма адекватна възможност да събере фактите и да разбере как законът е относим към неговия случай. Но тези случаи се отнасят до това кога, а не дали медиацията е възможна.
Понякога съдиите играят ролята на медиатори. Разбира се, един съдия никога няма да бъде медиатор по дело, което в края на краищата, ще реши, защото ролите на съдията и на медиатора, макар и неутрални, са много различни. Да медиираш като съдия създава специални възможности, както може би и някои предизвикателства. Съдиите обикновено са взимащите решения и ежедневно преценяват закона и фактите. В съда по несъстоятелност, не е необичайно за съдия да се произнася по дузина въпроси в малък период от време. Тази роля може да даде на съдията повече правдоподобност, отколкото друг медиатор и страните могат да са по-малко склонни да предприемат или да бъдат по-лесно убедени да се откажат от несъстоятелни позиции.
Споразуменията, постигнати чрез медиация, са често по-широки по обхват, отколкото чисто икономическото решаване на съдебни спорове. По този начин креативните медиатори, адвокати и страни могат да постигнат резултати, които няма как да бъдат реализирани по съдебен път. Когато медиацията е успешна, а тя в повечето случаи наистина е, най-малкото, частично, комуникацията между страните е подобрена, получена е нова информация, възможностите за разрешаване на спора биват идентифицирани и преследвани, а така и самият казус разрешен. В контекста на бизнес реорганизацията, това може да бъде от огромна полза както за бизнеса, така и за съда.
Знаем, че хората, които са предлагани за федерални съдии преминават през строг процес на проверка. Можете ли да го опишете и дадете Вашето мнение за него?
Преценката на качества е ключова в избора на федерални съдии. Всички федерални съдии, независимо дали заседават в окръжен съд, съд по несъстоятелността (който е част от окръжния съд), апелативните съдилища или Върховния съд, се назначават съгласно Конституцията на САЩ. Повечето, включително върховните съдии и съдиите в апелативните и окръжни съдилища, се назначават съгл. част III от Конституцията от Президента, след потвърждение от Сената и назначението им е пожизнено. Други, сред които са и съдиите по несъстоятелност, се назначават съгл. част I, дългосрочно и от съдиите в съответния окръжен съд.
Независимо от начина, назначаването включва пълна и поверителна проверка на цялата кариера на кандидата от специален панел, който чрез дейността си допълва органа по назначаване. Това може да включва подробен писмен формуляр от кандидата, поверителни разговори с препоръчани хора и с негови колеги, както и едно или повече интервюта със самия кандидат. Разбира се, познаването на закона и професионализма също са важни, но такива са и професионалните дейности, които показват отдаденост на принципите за равенство пред закона, почтеността и безукорната репутация, както и най-високите етични стандарти, капацитет да се отстоява съдебната независимост и подходящия съдийски темперамент.
Чувствате ли, че да бъдете съдия е Вашето призвание? Как съдийството промени живота Ви, лично и професионално?
Трудно ми е да си представя работа, която би била по-удовлетворяваща от това да служа на обществото и съдебната система като федерален съдия. Като съдия имам възможността всеки ден да подпомагам напредъка на справедливостта и върховенството на правото. Понякога, това се случва в контекста на решение, което тълкува закона от пръв поглед или в ръководенето на спешни заседания за реорганизираща се мултинационална компания с хиляди служители и милиарди долари в активи и пасиви.
В други случаи, еднакво важни, това става в контекста на молба за освобождаване от държавни такси на семейство, за което съдебната такса за стартиране на дело за несъстоятелност е по-висока от месечният им бюджет за храна; или когато става дума за изслушване на човек, който е загубил работата си, страда от тежко заболяване и не говори английски.
Във всички тези ситуации, моя задача и навярно и мое призвание, е да въздам правосъдие без значение кои са страните и, да бъда сигурна, че Конституционните гаранции за справедлив процес и правосъдие, са спазени.
Какъв съвет бихте дала на младите юристи и съдии в България?
Бъдете верни на себе си, обичайте това, което правите и го правете по възможно най-добрия начин. Независимо дали си съдия или адвокат, привилегия е да бъдеш част от съдебната система и това е привилегия, която може да изпълни цялата ти кариера с удовлетворение и смисъл.
Еднакво важно е също така да цените колегите си и възможността да ги познавате и да работите заедно по дела и участвайки в различни професионални организации.
По време на гостуването си в България, а и през годините, в които съм работила с високопоставени съдии, прокурори и адвокати от България, винаги съм се впечатлявала от колегиалността и професионализма на тяхното общуване.
В своите двадесет години работа, съм си мислела как оценявам всички ползи, които носи за професионалистите участието в адвокатски професионални организации, и то на всеки етап от кариерата им. В това число влизат достъпът до най-доброто продължаващо обучение, връзки с други колеги и менторство, възможности за работа pro bono или в обществени организации, както и професионалната подкрепа, която помага на всички да споделяме радостите и да се справяме с предизвикателствата на юридическата професия. Сега като съдия, още по-силно ценя нуждата, която всички ние имаме да останем свързани един с друг и с професията.
Понякога е трудно да намериш общ език между съдии и адвокати, когато става дума за обмен на идеи за подобряване работата на нашите съдилища, съдебна система и достъпа до правосъдие.
На местно ниво в моя роден град Ню Йорк, аз ценя възможността да работя с организации, които действат в обществена полза и предоставят pro bono услуги.
На национално ниво, ценя ролята на адвокатската колегия и съдийските организации, за това че събират на едно място различни мнения по най-трудните въпроси на деня. В международен план, аз уча от всяка комуникация с моите колеги в други държави, вкл. България. Адвокатите се нуждаят от тези възможности, инструменти и ресурси, а съдиите може би дори повече.
[1] http://whoswholegal.com/news/features/article/29823/an-interview-honourable-elizabeth-stong-united-states-bankruptcy-court-e