Препечатка от dnevnik.bg
В правовите цивилизовани държави, когато заговори председателят на Върховния съд, замълчават и притаяват дъх всички - от най-високия политически водач до носача на гарата, каза на един международен семинар преди години представител на френското Министерство на правосъдието...
Днес говори председателят на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев, чийто мандат приключва. Разговаряме за нерешените проблеми, за многократно прокламираните, започвани и променяни с всяка смяна на политическата власт реформи в съдебната власт.
Проф. Груев си отива с признанието, че и днес няма отговор защо Висшият съдебен съвет не промени правилата, по които се избират административните ръководители в съдебната власт, за да се гарантира равнопоставеността на кандидатите и за да бъдат дадени уверения на обществото, че изборът се прави въз основа на техните професионални и морални качества, а не по пазени в тайна мотиви. Той няма отговор и защо не беше изготвен профил на кандидата с необходимите качества, които трябва да притежава председателят на ВКС, за да се обединят около качествата членовете на ВСС.
Проф. Груев оценява като сериозен документ актуализираната стратегия за реформа на съдебната власт и предупреждава, че за да бъдат постигнати резултати, е необходим консенсус на целия политически спектър. Тя е обсъдена във ВКС, изработено е становище и то е изпратено на Министерството на правосъдието и на ВСС.
Как бихте обяснили това, което сте правили като председател на Върховния касационен съд, на едно малко дете?
- Малките деца едва ли се вълнуват от този въпрос, но ако вие доведете едно малко дете, аз ще му разкажа приказка за добрите и лошите, за разбойниците, за героите, за триглавата ламя, за пиратите и русалките, ще му я разказвам бавно и дълго, докато забарави въпроса, за който е дошло.
Какво Ви се налага да забравяте в тази приказка след седем години?
- Човек бързо забравя лошото, защото очевидно така е устроен Ще ми се да забравям случаите на противопоставяния, на конфронтация, самият аз винаги съм бил настроен по друг начин. И съм ги забравил.
А компромиси налага ли Ви се да забравите?
- Няма жив човек, който да не е правил компромиси. Но е добре човек да си изработи линия на поведение, взаимодействие и начин на общуване, за да не му се налага да съжалява. Това е бил стремежът ми.
Седем години са дълъг период. Вие сте участвал в два висши съдебни съвета, пред очите ви са минали няколко реформи, как изглежда съдебната система за този период?
- Искам да започна с едно терминологично уточнение. В документите пише, а и вие говорите за съдебна система. Определението съдебна към система подсъзнателно насочва проблемите единствено към съда. Така свикнахме да говорим в последните години, че използвайки понятието съдебна система, а всъщност мислейки и говорейки за отделните й части, без да искаме насочваме обществото, единствено към съда. Това е грешка. Както навремето, когато работех в прокуратурата - тъй като тогава прокурорът седеше горе на подиума отстрани на масата на съдиите, се шегувахме, че това е грешката на дърводелеца, който там му е сложил мястото. Всъщност грешката не беше на дърводелеца, просто прокурорите, като една от страните трябваше да бъдат там, където са в момента, от другата страна на защитата.
И със съдебната системе е така: говорейки за съдебната система, хората често имат предвид примерно следователите и техните проблеми, прокурорите и техните проблеми. Но в обществото се наслагва извод за съда, че съдът е виновен. По-коректно е да говорим за съдебната власт, която има три съставни части - съд, прокуратура, следствие. И всяка една от тези части има своето място, роля и функции в осъществяването на правораздавателния процес.
През тези седем години, както и през предходните непрекъснато се говореше за реформи, пишеха се стратегии, концепция за наказателна политика, която се променяше при идването на следващото правителство - защо според Вас?
- Реформата не може да бъде документ или еднократно мероприятие, тя е развитие, което ежедневно трябва да се случва. И освен това, за да се случи нещо по същество, то не трябва да е свързано единствено със структурни промени. Добре е да се постигне консенсус за посоката. Когато тя се знае - много по-лесно ще се движи корабът, ще му пускаме платна, двигателят ще работи на по-високи обороти. Иначе се изживяха едни след други промени в Закона за съдебната власт, един Висш съдебен съвет, следващ съвет, една стратегия, нова стратегия....
Защо на политиците, които са отговорни, им е толкова трудно да определят посоката?
- Отговорността за съдебната власт е споделена отговорност на всички власти. И състоянието на съдебната власт зависи в голяма степен от останалите власти. Съответно от политиците. Съдебната власт е устроена така, както е предвидил устройственият закон, приет от Народното събрание. Тя функционира съобразно законите - процесуални и материални, които приема Народното събрание.
Люшкането и непрекъснатите изменения и в едните, и в другите закони, показва, че все още не е избистрена визията, по която трябва да се движим. Политиците, когато говорят за съдебната власт, не си дават сметка, че те самите в голяма степен участват: чия е отговорността за половината от членовете на ВСС - дори само този въпрос показва каква огромна отговорност носят те.
Изхождайки от своите разбирания, те заблуждават обществото, като казват - има проблем, ще изменим закона и ще решим проблема. Така не става, законите отнемат време да се апробират. Проблемите, пред които е изправена в някои отношения съдебната власт, започват много по-отрано. Рядко се говори за превенция, за условията, които пораждат едно или друго явление. Съдът се намесва едва когато нещата са стигнали до спор, или когато престъплението е извършено. Съдът със своя акт не може да поправи стореното, съдът тръси справедливостта.
Последната седмица беше белязана от драстични случаи - изчезването на тефтерчето на подсъдимия бивш шеф на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов и съмненията за случайното разпределение на делото за несъстоятелността на КТБ в Софийския градски съд. И двата въпроса стигнаха до Висшия съдебен съвет. По единия те успяха да реагират, но за тефтерчето прецениха, че това не е техен проблем. Това няма ли връзка с въпроса за независимостта на съдебната власт ?
- С едно уточнение в началото - да не говорим за тефтерчета, защото е много близка аналогията с тефтерчето на Васил Левски. Нека говорим за тефтери. Изчезването им по начин, по който не знам как се е случило, е в резултат на системен проблем, свързан с експертизата и доказателствата.
Години наред основни проблеми не намират своето системно решение. Вие сте свидетели, че аз на няколко пъти през годините публично и на достатъчно представителни форуми поставях въпроса за експертизата. И че е крайно време да се създадат модерни условия за провеждане на експертизата от независими експерти - равно отдалечени от двете страни, а не НИКК към МВР. Този проблем съм го поставял преди няколко години, защото той е системен. Не може в 21 век ние да разследваме, опирайки се често и единствено на показанията на свидетели. Не може да има съд, пред който да са представени доказателства, получени чрез научни методи по експертизата по делото, който да не постанови справедливо и правилно решение.
Но никой не се захваща сериозно с този проблем, няма правила и затова се стига до случаи като този. В обществото остана усещането, че там в съда едни тефтери се разнасят и не се съхраняват правилно. А те никога не са стигали в съда - по едното дело фигурират копия. Липсва системно решаване на проблема и се насочва информацията в грешна посока. По същият начин системно не се решава и въпросът с електронното правосъдие, въпреки че много се пише. Преди четири години поставих въпроса, събрахме се на национално съвещание, да започнем поне с електронното призоваване. Стъпка по стъпка беше сформирана работна група, те започнаха да правят някакви неща, но проблемът остана нерешен. 600 хиляди призовки в Софийския районен съд годишно! Докато не се решават системно подобни проблеми, отделните случаи ще превземат първите страници на вестниците. И ще се употребяват удобно.
Да се върнем към тезата ви за необходимостта от посока на съдебната реформа, тя може ли да се имунизира от такива влияния и случки?
- Съдебната власт трябва да участва активно в определянето на тази посока. И тази е идеята на сега актуализираната стратегия за промени. Това е един много сериозен документ, подготвен професионално. Може да не е съвършен, но представителите на съдебната власт - съдии, прокурори, следователи, трябва да участват в дебатите по окончателния вариант. Във Върховния съд, след като се получи стратегията, тя стана достъпна за всички съдии, изработи се становище, качено на вътрешния сайт на съда. И преди два дни становището беше изпратено на Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет. Определихме и хората, които ще участват на националната дискусия. Защото не бива подобни съгласувания да бъдат формални, без реални дебати по посоката. Съдебната власт не трябва да се изолира, защото тя най-добре усеща проблемите.
ВКС имаше неотдавна идеи за законодателни промени - докъде стигнаха те?
- Преди десет месеца представихме в Правната комисия на парламента мотивирани предложения за изменения в гражданското и наказателното законодателство. Имах среща с председателя на правната комисия, връчихме предложенията. Те бяха до такава степен детайлизирани, че беше дори посочено какъв вид да придобият конкретни текстове. За съжаление политическата нестабилност не позволи на предишното Народно събрание да ги разгледа. Но сега имах среща с Временната правна комисия и помолих да ги сложат на масата. Когато Върховният съд прави сериозни предложения за изменения, които са плод на нашето ежедневно страдание по прилагането на тези закони, заслужават да бъдат разгледани.
Преди две години, по повод предстоящия тогава избор на главен прокурор, направихте няколко публични изявления, че изборът на администрлативни ръководители в съдебната власт трябва да се извършва едновременно с бюлетини. Поддържате ли и сега същото мнение?
- Моята позиция по отношение начина и технологията на избора чрез бюлетини не е променена. И тя, както и тогава, има две основания, които накратко припомням. Едното е чисто юридическо и е свързано с понятието избор - само при едновременно гласуване могат да бъдат равнопоставени кандидатите, когато са двама или повече. И второ, бюлетините остават сигурно доказателство при оспорване на процедурата пред съда. Ако бюлетината беше толкова лошо нещо, щяха да я премахнат и за избора за президент.
Как се отрази от ваша гледна точка на съдебната власт това, че нямаше избор за председател на ВКС. В процедура, в която видяхме активно участие на съдиите, които изготвиха профил, въпреки нежеланието на ВСС да направи това?
- Въпросът е малко философски. Не е добре да се счита, че трябва да има избор на всяка цена. В конкретната процедура имаше достойни кандидатури, следователно, трябва да се замислим много дълбоко за това какво предпоставя този избор - изискването за 17 от 24, а след два дни от 23-ма, е твърде високо мнозинство. И то предпоставя обединение, а не противопоставяне. И тук вече възниква въпросът, че това обединение трябва да се случи около качествата на кандидатите, тоест процедурата трябва да даде възможност тези качества в максимална степен да бъдат проявени. За да може магистратите, обществото, журналистите също да направят своя избор.
А дали ще се отрази зле ... По-добре е ВКС да има титулярен председател и колкото по-навреме това стане и, дай боже, бъде избран достоен кандидат, толкова по-добре за съда , това ще внесе успокоение в работата му. При временни назначения съществува несигурност.
Имате ли притеснения, че изборът на председател не се състоя и процедурата беше дълго отлагана, защото ВСС не е на нивото да отстоява независимост - нито своята, нито на съдебната власт въобще, а очаква указания откъм политическата власт? Ако не е тази причината, обяснете моля защо се случва всичко това?
- Иска ми се да нямам такива притеснения. Случи се, защото вероятно кандидатурите бяха относително равнопоставени.
Но на няколко други въпроса, свързани с тази процедура, наистина не намирам отговор. Първо, защо тя се обяви толкова късно и това лиши съвета от възможността навреме да избере, респективно навреме да повтори процедурата. Второ, тя се разви през най-мъртвия от всички месеци - август, когато съдиите по закон са в отпуска. Вероятно това обяснява липсата на становища и от неправителствените организации.
Нямам отговор и на въпроса, защо ВСС отказа да разгледа промени в правилата, които биха в по-висока степен подпомогнали верния избор. Например - изработването на профил. Ако такъв беше изготвен, щеше да е лесно да се сравнят кандидатите съобразно този профил и с по-голяма степен на увереност да се твърди кой от двамата кандидати отговаря в по-голяма степен на профила. Липсата на профил позволява да се твърди, че гласуваме така както решаваме. Профилът трябваше да е колективно дело - да си представим какъв председател на този етап от развитието на съда в най-голяма степен би отговарял на нуждите и би могъл да го преведе успешно през следващите седем години.
Иванка Иванова от институт "Отворено общество", който направи мащабно сравнително изследване за председателите на върховните съдилища в държавите от Европейския съюз, обясни малко преди първия избор за "Дневник", че председателят на ВКС би могъл да възпира неформалната власт на главния прокурор във Висшия съдебен съвет, което косвено подпомага независимостта на съда. Това може ли да бъде част от отговора на въпроса кой има ползва от това ВКС да работи без председател? Особено и като се има предвид, че и.д. председателят не участва в заседанията на ВСС ?
- Без коментар.
Можете ли да обобщите с две думи вашата лична поука от изтичащия Ви мандат?
- Винаги съм бил с разбирането, че човек се учи, независимо какъв пост заема, цял живот. И важното е да не стигне до момента, в който си мисли, че всичко знае и че той слага точката над и-то. Напротив, да можеш да се вслушваш винаги и ако прецениш, че сам си допуснал грешка, да я признаеш и коригираш - е най-добрият урок.
Всеки трябва да се учи независимо дали е председател на ВКС или на нещо друго.