препечатка от legalworld.bg:
Българският съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург Здравка Калайджиева е уведомила председателя на Съда и Съвета на Европа, че желае да прекрати мандата си в ЕСПЧ на 1 март 2015 г.
Здравка Калайджиева встъпи в длъжност като съдия на 1 май 2008 г. с първоначален 6-годишен мандат, който по онова време беше подновяем. Междувременнно, по силата на Протокол № 14, мандатът на съдиите в ЕСПЧ стана еднократен и бе увеличен на 9 години.
На молбата на "Правен свят" за коментар, Здравка Калайджиева каза:
"Самата идея на мандатността е да ограничи във времето упражняването на властови функции от един и същи човек. Ангажиментът, който поех при встъпването си в длъжност като съдия, беше за 6-годишен мандат. Не съм имала намерение да кандидатствам за втори мандат и не се чувствам задължена да приема удължен до девет години ангажимент. Към 1 март 2015 години професионалната ми дейност ще навърши 40-години, а последните 6 години бяха изключително натоварени и напрегнати. Считам това време за достатъчно. Човек трябва да знае и кога да приключи професионалния си път."
Уведомлението на съдия Калайджиева трябва да бъде комуникирано на българското правителство чрез Министерството на правосъдието, научи "Правен свят". Предсрочната й оставка е вече обявена на сайта на ЕСПЧ и българското правителство е поканено да представи до 15 декември листа от трима равностойни кандидати за съдии, които съответстват на изискванията на Конвенцията и ПАСЕ. Правителствата информират органите на Съвета на Европа и да проведената процедура за номинации. В това отношение българското правителство е значително улеснено, защото още през 2007 г. тогавашният министър на правосъдието Миглена Тачева прие първата по рода си Наредба за критерииите и процедурата за номиниране на кандидати за съдии в ЕСПЧ. Тази процедура бе посрещната добре от българското общество и беше оценена високо в рамките на Съвета на Европа.
След случаи на върнати листи на различни държави, ПАСЕ уточни изискванията си за процедурата по избора на кандидати и създаде допълнителен консултативен орган за преценка на техните качества. До момента България има няколко случая на върнати от Съвета на Европа. Последният бе през 2007 г., когато ПАСЕ отхвърли предложения списък с трима кандидати - тогавашния зам.-правосъден министър Маргарит Ганев, Снежана Сапунджиева и проф. Момяна Гунева. Това стана повод за приемането на ясна и достъпна наредба за изискванията към кандидатите и за провеждането на прозрачен и професионално мотивиран избор на кандидати с публично изслушване от комисия с участие на представители на Софийския университет, съдебната гилдия, неправителствени организации и експерти на двата официални езика - английски и френски. В резултат на тяхната преценка правителството номинира Калайджиева, Полина Панова (в момента ад хок съдия в ЕСПЧ) и Румен Ненков. След интервю от нарочен комитет на ПАСЕ, Асамблеята гласува за Калайджиева.
За да се спазят изискванията на ПАСЕ по избор на кандадити, реално са необходими не по-малко от 6 месеца от обявяването на конкурса до провеждането на избора. Това включва достатъчно време за публично уведомяване на потенциалните кандидати, за депозиране на необходимите документи, за провеждането на конкурса и за оценка на тримата номинирани от консултативния панел на Съвета на Европа, време за евентуалната замяна на някой тях, ако това е необходимо (някой се оттегли, бъде оценен като неподходящ и т. н.), за провеждане на интервюта пред комитета на ПАСЕ и накрая - за провеждането на самия избор на една от неговите четири годишни сесии.
В този смисъл, за да се спази даденият от Съвета на Европа срок до 15 декември процедурата по номиниране на кандидати ще трябва да се открие и проведе от служебното правителство.