"Не съм очаквал, че ще ме изпердашат. Вдигнаха ме във въздуха и с карфичката – бум."
Така описа на знаменателната си извънредна пресконференция вчера председателят на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов камшичния удар, който главният прокурор Сотир Цацаров му нанесе с привличането му като обвиняем точно когато той се кандидатира за втори председателски мандат. По дело, което е престояло на "трупчета" 4 години (тази подробност, за четирите години, е незаобиколима, каквото и да ни обясняват оттук нататък от прокуратурата, и ще се върнем на нея.)
Обърнете внимание на спонтанно-непосредствения език на Пенгезов, той казва всичко:
за да е изпердашен, той трябва да е бил заложил на "сигурно"
И сам го доказва с публичното си признание, че е ходил при главния прокурор, за да обсъжда дали следственото дело срещу него няма да му попречи на предстоящото второ кандидатиране. (Впрочем и г-н Цацаров дължи обяснение кой разследван ходи при главния прокурор да си обсъжда делото и откъде Пенгезов знае подробностите по следствието, без да е бил към оня момент привлечен като обвиняем?!)
Явно е придобил сигурност шефът на САС -"вдигнаха ме във въздуха..." (на 12 март той е получил и отлична атестация от ВСС като ръководител на апелативния съд), и изведнъж "с карфичката - бум".
След такова (неопровергано) признание - ако ще и сто пъти оттук нататък австрийският вестник "Щандарт" (да, медиата, през която говори банкерът Цветан Василев, съобщи за разследването срещу Пенгезов - бел.ред.) да похвали в заглавие прокуратурата, респективно главния прокурор, че ударът е борба с корупцията; ако ще и още по-гладко и красиво самият главен прокурор да уверява в четвъртък сутрин журналистите, че прокуратурата просто си върши работата, а "не живее от избори до избори", било на шефове в съдебната власт, било политически, той ще остава неубедителен. Поне за мислещите хора, доколкото са останали.
Но не само признанието на Пенгезов подсказва, че същинският смисъл на удара
не е борба с корупцията, а цирк който гледаме със смях през сълзи
Ако отстрелването на Пенгезов беше борба с корупцията, главният прокурор нямаше да ни съветва да му задаваме въпроси само за периода от януари 2013 насам, откакто е заел върховния прокурорски пост, а щеше да поеме отговорността за състоянието на прокуратурата, особено на Софийската градска, и щеше да разчисти най-напред делата на трупчета срещу магистрати, чрез които те са държани на къса каишка;
щеше да впрегне прокуратурата да разследва сигналите и знаците за това състояние особено след скандалните признания на бившия шеф на СГП Николай Кокинов в онзи непреходен разговор в Банкя, а не просто да го отстрани;
щеше да обърне внимание на изнасяните в медиите данни за конфликт на интереси на подкрепяните от него кандидати за съдебни шефове (коeто утвърди "традицията" в кадровата политика на ВСС като перманентен спектакъл с предизвестен финал), вместо да поощрява атаките срещу медии и журналисти, които си позволяват да изнасят на бял свят такива данни....
Иначе ние - журналистите - знаем много добре какво представлява Веселин Пенгезов и без активизираното разследване срещу него - та нали самите съдии събраха безпрецедентна подписка срещу избора му за първия мандат през 2009, но той беше предпочетен от тогавашния ВСС пред двете безупречни кандидатури на съдии от същия съд! Нали чак в Брюксел обърнаха внимание на неговия избор! Нали сме го слушали внимателно и на предишната му извънрдена пресконференция през 2010, когато му се беше наложило да се срита публично с Цветан Цветанов - тогава вътрешен министър, и с Цветлин Йовчев - тогава шеф на ДАНС, сега вътрешен министър.
Отварям стар мой репортерски тефтер - попитала съм тогава най-наивно Йовчев защо ДАНС се остави да бъде изиграна от Пенгезов (по повод дискредитиращото за ДАНС публично изявление на Пенгезов, че Йовчев му звънял да го притиска за задържането на обвинените по "Октопода")... А Йовчев ми отвърнал тогава с всеопрощаващо снизхождение: "Много неща не знаете!"
Но нали ДАНС ги е знаела и сега ги знае тези "неща". Нали главният прокурор - тогавашен, сегашен и бъдещ - ги знае. Тогава защо сега, а не по-рано, трябваше да бъде изпердашен Пенгезов !
Ключът "защо" ни го подава пак непосредственият и непукистки език на Пенгезов: "Ами приемете че Богдана Желявска има подкрепата на Пеевски".
(Желявска - зам.-председател на Софийски градски съд, доверено лице на председателката на СГС и семейна приятелка на Цветанов Владимира Янева, оглавяваща алтернативната на Съюза на съдиите съсловна организация, която стриктно защитава статуквото в съдебната власт, е името, което се спряга за фаворит за високия стол на Пенгезов. Че имала подкрепата на Пеевски го твърди Пенгезов, но дали ще има подкрепата на Цацаров - сами ще видим. Публична тайна е, че ВСС не избира за шефове, и то не само на прокуратурата, но и на съдилищата дори - онези магистрати, които нямат подкрепата на главния прокурор.)
Просто дошло е времето за
разместване, наместване, прегрупиране на пластовете в тъмнината на подмолието
- лобитата на тайните интереси само се сръфаха, както винаги е било, но то ще бъде представяно на "масите" като принципна борба със злото. Веднъж Пенгезов ще надцака (2010), друг път ще надцакат него (2014). "Ако ще си играем, да си играем. Те така и аз така. Много весело ще бъде" (пак той).
Неизменен остава
само обединеният бой, продължаващ и днес, от всички лобита срещу всеки, осмеляващ се да да поиска дръпване на завесата,
пред "прегрупирането", за да видим залозите на тяхната битка. Затова тъй естествено, непосредствено и най-искрено избухна вчера Пенгезов срещу Мирослава Тодорова, бившия председател ан Съюза на съдиите, който не спря да пише писма и сигнали до ВСС за пороците на системата - през 2010 Пенгезов успя да се откупи пред тогавашния силен, като хвърли за уволнение смутителката на "реда". И сега ще успее - най-малкото да размъти водата на конкуренцията в подмолието, без да му се случи нищо особено.
Затова е символно гневното избухване на Пенгезов - то блестящо илюстрира нерушимото единство на лобитата, независимо от ожесточените им вътрешни междуособици, срещу всеки смутител на техните битки за надмощие в мрака на тайната власт.