Публикуваме препечатка от в. Дневник.
Въпреки че в доклада е оценена като задоволителна нормативната уредба срещу корупцията, посочено е, че практиката страда от недостатъчна междувемоствена координация, която е необходима, за да се "рационализира събирането на данни и да се насърчи ефективното прилагане на законодателството ". В резултат "наказателното преследване срещу корупцията се възпрепятства от опорочени досъдебни разследвания, забавяния и прекратяване на делата поради процедурни нарушения.
Твърденията за незадоволителните резултати в борбата с корупцията са подкрепени с примери за неразбулени корупционни практики както по времето на предишния Висш съдебен съвет, така и при избора на новия ВСС.
Не е спестен, без да се споменават имена, емблематичният случай за корупционното кадруване в съдебната система, известен като "Красьо Черния", действал "като брокер на власт чрез обещания на високи постове в съдебната система", пише в доклада и се припомня, че делата срещу него са се провалили.
Докладът оценява и избора на парламентарната квота на новия ВСС през септември 2012 г. като извършен "въз основа на пристрастни съображения". "Проверките за миналото на кандидатите бяха ограничени до събирането на информация за извършени престъпления или дисциплинарни нарушения", пише в доклада.
Изборът на нови конституционни съдии повтаря пороците в останалите назначения
Докладът припомня поведението на Искра Фидосова като шеф на парламентарната Правна комисия по скандалиня случай "Марковска", отново без да споменава имена. "При назначенията на нови конституционни съдии председателят на една парламентарна комисия отказа да позволи при изслушването на кандидат да бъдат разгледани твърденията за корупция, изнесени от депутат, вместо това парламентът одобри кандатурата", пише в доклада.
В препоръките към частта за съдебната система отново - за пореден път, както и във всеки мониторингов доклад - се посочва, че ръководните кадри в съдебната система и останалите магистрати трябва да атестират и назначават въз основа на качествата им с прозрачна процедура. А случайното разпределение на делата да се гарантира чрез единна система за цялата страна, както се препоръчва в мониторинговите доклади.
В обществените поръчки - липса на достатъчно информация
Въпреки че промените в законодателството и конституцията доведоха до създаване на нови структури и до по-голямо специализиране на съществуващите, налага се допълнително наблюдение на процедурите, се казва в доклада.
"Решаващ елемент за прозрачността включително при обществените поръчки е реалният достъп до информация. Той е на практика ограничен въпреки наличието на ъсответнвото законодателство. Няма независим орган за надзор, който да гарантира еднообразното и правилно прилагане на законодателството за достъпа до публична информация. Проучване на сайтовете на институциите установило, че на 66 на сто от тях има регистър на обществените поръчки, а 10 на сто съдържат информация за сключените договори.
Дейността на НПО посочена като добра практика
Инициативата на Български институт за правни инициативи (БИПИ) за прозрачни назначения в съдебната система улеснява обществения контрол върху назначенията и повишенията в съдебната система и насърчава възприемането на почтеността като ключов елементпри такива решения, се казва в доклада. Използвайки публично достъпни източници на информация, Институтът публикува нравствени и професионални профили на кандидатите, като на последните се дава възможност да допринесат за оценката. Освен това БИПИ работи с различни съдилища и с ВСС по организирането на публични изслушвания. Инициативата има за цел азначенията на магистрати на ръководни длъжности да се назначават по-прозрачно и да се основават на качествата като част от модернизирана политика в областта на човешките ресурси в съдебната система съобразно препоръките, отправяни в докладите по Механизма за сътрудничество и проверка.