Снимка: БГНЕС
Публикуваме препечатка от legalworld.bg, aвтор Ралица Петрова:
Христо Динев е роден през 1972 г. в София. Завършил е право в Югозападния университет в Благоевград. В органите на съдебната система е от края на 1997 г. Започва работа в Софийската районна прокуратура през 1999 г. В периода 2006-2011 г. е заместник-районен прокурор на София. На 25 април 2013 г. Висшият съдебен съвет го избра за районен прокурор на столицата, а осем месеца по-късно той оглави Софийската градска прокуратура.
Динев е член и съучредител на Международната академия за обучение по киберразследвания.
Г-н Динев, от ръководител на една тежка и натоварена прокуратура, станахте ръководител на друга, може би още по-тежка прокуратура. Какво очаквате да заварите в СГП?
На първо място очаквам да се проведат конкурси в СГП и работещите тук да са предимно титуляри, а не командировани или преместени. В СГП щатът е 98, от тях седем са свободни, а 35 души са командировани от цялата страна. ВСС обяви конкурс за 21 места в СГП.
Най-важно е прокурорите да имат възможност да работят спокойно – да разполагат с необходимите срокове да формират вътрешно убеждение и да знаят всички детайли по делата си, а не да им се налага в хода на работата да се захващат с други дела и да предават в спешен порядък познанията си по даден казус на друг прокурор. Очаквам също така администрацията да заработи по-усърдно в полза на прокурорите. След като вече има избран ръководител, искам колективът да е спокоен и да върши задълженията си, без да се притеснява от странични обстоятелства.
След приключване на конкурса, как ще прецените кои от командированите прокурори ще останат в СГП и кои?
По професионален критерий.
Според Плана за мерки на прокуратурата до края на 2013 г. трябваше да се извърши ревизия на работата на СГП. Готов ли е докладът и какви са резултатите от проверката?
Резултатите от проверката показват, че няма серииозни проблеми със забавянето, но има проблеми със смяната на обвинителите по големи, тежки дела, с фактическа и правна стойност. Много се забавя понякога и изготвянето на веществените доказателствени средства (ВДС), от което също страда бързината на процеса. Иска ни се също така и поръчките за международна правна помощ да се изпълняват по-бързо. Защитата по определени дела поставя своите въпроси и по някакъв начин това води до забавяне, но това е тяхно право.
Един важен за всеки административен ръководител въпрос – екипът, с който ще работите.
Екипът е изцяло мой и е създаден от хора, на които гласувам безусловно професионално и лично доверие. Предложенията ми за заместници вече са внесени във Висшия съдебен съвет. Имената им бяха обявени в медиите, така че няма да издам някаква тайна – това са колегите Емилия Русинова, Зорница Таскова, Куман Куманов, Николай Русинов, Чавдар Ангелов и Явор Димитров. Държа да кажа, че никой не ми е влиял при избора на заместници.
Ще оптимизирам структурата, с цел да я направя по-устойчива в бъдеще.
Говорите за структура, но ясно ли е вече кой от тях какъв отдел ще поеме?
Ще има един заместник-административен ръководител, който ще отговаря по административни въпроси, защото управлението на структура като СГП е свързано с много административна дейност.
Имам визия и за останалите заместници, но не искам на този етап да обявявам кой кой отдел ще поеме. Тепърва се анализира работата на досегашните отдели. Ще има преструктуриране и групиране по някакъв начин. Но искам първо предложението ми да мине през Висшия съдебен съвет.
Какво ще се случи с досегашните заместници? Те в СГП ли ще останат или ще бъдат командировани както Роман Василев?
Остават в СГП. За кариерното си развитие всеки сам ще прецени, всеки, който иска, може да участва и в конкурси. Ако не, досегашните заместници продължават да бъдат част от екипа на СГП.
Пълната смяна на екипа от заместници в СГП не трябва да се приема като знак за липса на доверие. Напротив, следва да се гледа положително като на изграждане на една нова визия. В никакъв случай това не трябва да се смята като критика към тяхната работа до момента. Отделно от това, всеки един админитративен ръководител, както е записано в ЗСВ, има своето право да избере екип, с който да работи.
Ще има ли промяна в ръководството на Следствения отдел на СГП?
Не виждам нужда от промяна. От досегашните ми наблюдения следственият отдел работи чудесно. Работата е подредена и ясна.
Във функционалния анализ, изготвен миналата година, се очертават няколко основни проблема в работата на прокуратурата като цяло, но в частност те касаят и СГП. Например – реализация на обвинителната теза на всяка цена, независимо от крайния изход; неоснователно образуване на дела - предимно става дума за т.нар. знакови - което води до оправдателни присъди; поставя се под съмнение безпристрастността в работата на прокурорите като се прави връзка за зависимост и натиск, които идват от парламентарната квота на ВСС. Тук бих допълнила и за случаите на натиск, особено вътрешния, в самата прокуратура. Как смятате да преодолеете тези проблеми в рамките на СГП?
Мога да гарантирам, че натиск няма да има. Уважавам всеки един от колегите си. По отношение на безпристрастността – няма внесен обвинителен акт срещу знакова фигура , по който прокурорите да не бъдат обвинени в пристрастие. Не се отчитат аргументите на правото, а се гледа с какво обвиняемият е известен в публичното пространство.
Моята визия е да се събират доказателства по НПК, а не по медийни публикации. Не ми е известно да има натиск от страна на ВСС, а и не вярвам, че биха си го позволили – унизително е и за членовете на съвета, и за прокурорите, пред които ще се опитат да въздействат. Мисля, че всеки държи на достойнството и доброто си име.
И още един проблем, който е посочен във функционалния анализ – слабо познаване на закона и на съдебната практика, което води до някои недоразумения като образуване на дела срещу неизвестен извършител, макар да се знае кой е той, липсата на задълбочен анализ на материалите или направо непознаване на фактите по делото. Дали допълните обучения са достатъчни за справяне с този действително сериозен въпрос?
Предвиждам среща и допълнителни обучения в НИП, и не само. Иначе, за непознаване на фактите по делото пак се връщаме на въпроса за честото текучество на прокурори по делата. Затова са ни необходими и конкурси, и принципът "прокурорът върви с делото". Рокади при тежки дела следва да се правят само по изключение и със сериозна административна обосновка.
През последните години прокуратурата е под подозрение, че работи под политически натиск. Това се говори както от политици, така и от анализатори. Дори е споменато и във функционалния анализ. Как според вас трябва да бъде направена тази оценка и въобще възможна ли е?
СГП е прокуратурата, която се занимава с лицата с имунитет. Подозренията в политически пристрастия са разбираеми, но само ако останат в рамките на подозренията. Държавните обвинители и служителите са деполитизирани и моят съвет към тях е да останат встрани от политическите изкушения. В работата си те са напълно недопустими и ще искам и налагам санкции, ако има доказателства за подобни пристрастия.
Според Плана за мерки на прокуратурата е създадено специализирано звено, което да разследва престъпления, извършени от магистрати. Наред с всичко друго, това звено трябва да следи и как прокурорите защитават обвинителната теза в съдебна зала. Как може да се контролира работата на прокурорите в съдебна зала в рамките на закона?
Според мен наблюдателните производства трябва да се приведат в удобен вид за работа в съдебна зала. Важните протоколи за разпити и експертизи да ги има в прокурорското дело, протоколите от предишните заседания - също, за да може човек да си отвори материалите в съда, да ги погледне и подчертае, за да реагира адекватно с въпроси. Това ще даде възможност на прокурора да се представи добре в съдебно заседание. А как ще се осъществява контролът – това ще се случи, след като се създаде новата организация по отделите.
Делата срещу магистрати също е важна тема. В началото на мандата си главният прокурор каза, че има такива, които се образуват и държат с години на трупчета, образно казано, за да се оказва натиск върху въпросните обвинители. Как административният ръководител може да контролира тези процеси, за да не се стига до злоупотреби и възможен ли е по принцип контрол с оглед вътрешното убеждение и закона? Ако до Вас стигне такава информация – за злоупотреби, какво ще направите?
Много е деликатен балансът между ненамеса във вътрешното убеждение на всеки прокурор и гаранциите за липса на злоупотреби. Утопичен е вариантът, при който действията на прокурора ще бъдат адмирирани от всички засегнати страни. Като административен ръководител мога да давам методически указания, но не мога да пиша или да се меся в актовете на прокурорите. И така е правилно, и редно. Що се отнася до възможни злоупотреби, при доказателства за такива ще сезирам главния прокурор и ИВКП. Но ако става въпрос за клевети, ще застана зад всеки прокурор, който реши да заведе дело от частен характер за обида.
Ще направите ли вътрешна ревизия в СГП, за се запознаете със забавените разследвания, за което бе споменато и в доклада на ЕК?
Вътрешна ревизия звучи много тежко. Просто ще направя анализ на работата, за да мога да извлека полезното, което е създадено до момента и да надградя с допълнителни методи за подобряване на работата. Ще разговарям лично с всички прокурори, които работят в СГП. Срещите ми с тях вече започнаха.
През времето, през което бяхте административен ръководител на СРП, колко прокурори предложихте за наказание и на колко обърнахте внимание за несправяне със задълженията?
На нито един. Когато констатирам, че има проблем в работата на даден прокурор, предпочитам да проведа разговор с него и да изясним причината за пропуските в работата преди прибягване до наказанията, предвидени за магистрати. И, ако може, на този човек да му се помогне да преодолее пречката.