"В първите години от кариерата си на магистрат, независимо дали си я започнал на 25 или на 45, почти всеки страда от илюзорни представи за собствената си значимост, което предимно пречи. После осъзнаваш, че професията ти, си е работа като всяка друга, че тя е най-вече отговорност и че трябва да я вършиш в услуга на хората, а не обратното.", разказва съдия Красимира Костова за Човекът под тогата в judicialprofiles.bg Тя започва кариерата си като младши съдия в Окръжен съд Пловдив на 22 март 1999 г. На 18 октомври същата година е назначена за съдия в Районен съд Пловдив, където прекарва следващите 5 години. От 2005 г. е съдия в Окръжния съд в Пловдив. Съдия Костова е отличена със „служебна благодарност и грамота” с решение на Висшия съдебен съвет от 24 март 2010 г. Считано от 22.12.2011 г. е назначена за съдия в Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС). БИПИ се срещна със съдия Костова през 2011 г. покрай участието й в конкурса за председател на АСНС.
Съдия Костова, Вие започвате работа като младши съдия през 1999 г., когато сте на 25 години. Как се чувствахте в началото?
Когато започнах работа като младши съдия, дори нямах навършени 25 години, а малко след като ги навърших бях районен съдия, но не разбирайте, че това е някакво лично постижение. Просто на шестия месец от попадането ми в системата, се отвори място в районния съд и получих шанс по-рано. А за това, как се чувствах в началото – да си го кажа направо – като в „небрано лозе“. Всичко се учеше в хода на работата, защото дори да си въобразяваш, че си добре теоретично подготвен, да правораздаваш, е друго нещо. В тази връзка, най-вече съм благодарна на колегите, сред които се озовах и които много са ми помагали.
Какво е мнението Ви за нашата система, която дава възможност на току що завършили юристи да станат магистрати?
Когато аз започнах, действително беше така и по онова време младшото съдийство (или да си младши прокурор) определено се считаше за най-добрата школа, защото да не забравяме, че и без него можеше да се стане магистрат. За щастие обаче, нашата система вече от години не дава подобна възможност за току-що завършили юристи, поне ако говорим за съда и прокуратурата. Обучението, което се провежда от НИП на младшите съдии и прокурори в чисто практически план, по мое мнение е много добро, а продължителността му е достатъчна, за да им осигури нужната стартова база. Отделно, сериозната кадрова селекция, наложена чрез ежегоден и то твърде тежък изпит на национално ниво, както и изпит при завършване на обучението, очевидно дава добри резултати, защото ми е направило впечатление, че откакто този механизъм функционира, органите на съдебната власт се „захранват“ с все по-качествени и подготвени млади хора.
Промени ли се Вашето светоусещане във времето?
Разбира се, че се промени. В първите години от кариерата си на магистрат, независимо дали си я започнал на 25 или на 45, почти всеки страда от илюзорни представи за собствената си значимост, което предимно пречи. После осъзнаваш, че професията ти, си е работа като всяка друга, че тя е най-вече отговорност и че трябва да я вършиш в услуга на хората, а не обратното.
Какво е да си наказателен съдия?
Удоволствие, призвание, удовлетворение, наказание – взети заедно.
На дневен ред е темата за нов проект на Наказателен кодекс. Изхождайки от опита Ви досега, кои са моментите, на които следва да се обърне най-вече внимание в уредбата на материалния наказателен закон?
Съществуват редица норми в сега действащия НК и то в неговата специална част, които се нуждаят от ревизия, за да не възникват затруднения с тълкуването им и за да не предпоставят противоречиво прилагане. Не бих желала да изпадам в конкретика, защото тези текстове не са малко, а най-проблемните от тях са въведените през последните две десетилетия, върху които нашата демокрация непрекъснато експериментира. Що се касае до общата част на закона, мнозинството от уредените с нея основни принципни положения, считам, че са удачно формулирани, били са обект на натрупана солидна съдебна практика и по моему не е необходимо да бъдат подлагани на значителни реформи. Така например, адмирирам отпадането на наказанието „доживотен затвор без замяна“, но пък съм привърженик за запазването на досегашните условия, при които се осъществява замяната на „доживотен затвор“ с „лишаване от свобода“. Иска ми се също да се обърне внимание на института на чл.53 от НК* и да се разшири приложното му поле, в каквато насока се развива и европейското законодателство. При всички случаи обаче, съм на мнение, че промените в наказателното право и особено в материалното, трябва да са изключително обмислени, да се вършат, само когато са реално обществено наложителни и да държат сметка за последствията, които ще предизвикат, понеже някои от тези последствия са трудно предвидими и се появяват доста по-късно.
Вие се включихте в Инициативата за прозрачни съдебни значения още през 2011 г., когато участвахте в конкурса за председател на Апелативния специализиран наказателен съд. Какво Ви мотивира да участвате?
Това, което ме мотивира, се съдържа в наименованието на инициативата. Може да не е приятно, битието ти да се разгласява в даден момент, може да не ти се иска да рискуваш, да чуеш или прочетеш по свой адрес нападки или дори инсинуации, но когато си решил да се кандидатираш за ръководна длъжност, неминуемо си длъжен да поемеш такъв риск, защото хората имат право да знаят кой си, какъв си и дали ще оправдаеш очакванията.
В контекста на развитието на Инициативата за прозрачни съдебни назначения, имаме фокус и върху института на несменяемостта. Смятате ли, че тя допринася за критичното отношение на обществото към системата или по-скоро би могла да обясни функцията на съдиите в него?
Критичното отношение на обществото към съдебната система, изобщо не е продиктувано от несменяемостта и не тя е действителната причина за недоволството. Мислите ли, че ако повсеместно се правораздава съвестно, своевременно и най-вече качествено, гражданите биха се интересували от несменяемостта? Трябва да се информира обществото, че тя е много важна предпоставка за осигуряването на обективно и безпристрастно правосъдие, и че ако един магистрат е корумпиран, манипулируем или некомпетентен, има начин за справяне с него. Този начин се нарича адекватна дейност на Висшия съдебен съвет и ангажиране на съответната отговорност, включително наказателна, ако са налице основанията за това.
Ако малко дете Ви попита какво означава един съдия да бъде несменяем, какво бихте му отговорили?
Че не могат да го изгонят от работа, когато си поискат.
____________________________________________________
Чл. 53. (1) (Предишен текст на чл. 53 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата:
а) вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление;
б) вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление - в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Отнемат се в полза на държавата и:
а) вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, и
б) придобитото чрез престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване. Когато придобитото липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност.