Публикуваме препечатка от mediapool.bg с автори Полина Паунова и Красен Николов.
Общият напредък на България в съдебната реформа, борбата с организираната престъпност и корупцията бе разочароващ и крехък. Това е основният извод в предварителната версия на доклада на Европейската комисия, който официално трябва да бъде представен в сряда, научи Mediapool.
Документът посочва, че общественото доверие в областта на съдебната независимост се определя до голяма степен от ключови събития през изминалата година. В същото време се посочва, че в повечето случаи тези събития са ставали повод повече за тревога, отколкото за успокоение на обществото. Напомня се, че важни назначения е трябвало да бъдат отменени заради съмнения в кандидатите.
Традиционно ЕК не споменава конкретни скандали, защото Брюксел има за цел да отчете политики и тенденции, но в случая се имат предвид казусите с Венета Марковска и Галя Гугушева, които не станаха конституционни съдии след тежки скандали по време на управлението на ГЕРБ. Съмнения имаше и около избора на главен прокурор. Неправителствените организации обвиниха Висшия съдебен съвет (ВСС), че нагласява процедурата за избор в услуга на Сотир Цацаров, който тогава бе спряган за фаворит на ГЕРБ. В крайна сметка Цацаров бе избран от раз.
Скандалното назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС също не е подминато в доклада, но депутатът не се споменава поименно.
"За да прогресират по-бързо по основните изисквания на механизма за мониторинг и сътрудничество, българските власти трябва да покажат лидерство, базирано на визия, фокусирана върху основни принципи като върховенство на закона и независимостта на съда", се казва в доклада.
В него се посочва, че е добре, че ВСС е започнал да работи по решаване на проблемите с натовареността на магистратите, но в същото време се отправя унищожителната критика към съвета, че "като цяло не е реформаторски или независим орган".
Брюксел разглежда като "важни тестове" предстоящите избори за нов главен инспектор и за председател на Върховния касационен съд.
Има критики и към процедурите по написване и приемане на новия Наказателният кодекс. Той също е отчетен като важен инструмент за съдебната реформа, но се казва, че след внасянето му в парламента е задължително да се имат предвид коментарите на неправителствените организации върху него.
С трима министри Министерството на правосъдието не е било в състояние да даде перспектива на проекта за нов НК, сочат евроекспертите. Докладът традиционно отчита още, че няма почти никакви резултати в борбата с организираната престъпност, корупцията и публичните убийства. Трябва сериозен ангажимент за реформи и реални действия, се казва още в документа.
За първи път Европейската комисия не дава възможност на българската страна да предяви особени претенции по съдържанието на документа, научи Mediapool. По неофициална информация документът е получен в понеделник в София, a властите имат срок от 1 ден да дадат своите бележки, защото ще бъде представен в сряда. Досега докладите бяха изпращани минимум седмица по-рано, за да имат възможност властите да реагират.
По-рано в понеделник говорителят на ЕК Марк Грей съобщи, че докладите на Европейската комисия (ЕК) за България и Румъния ще бъдат публикувани в сряда, като в тях са включени серия от конкретни препоръки за в бъдеще, но и въпроси като правовата държава и други по-общи проблеми.
"Докладите са построени по различен начин, тъй като за България периодът е по-дълъг. В случая на Румъния става дума за период от една година, който ще бъде анализиран", заяви Марк Грей.
За Румъния бе публикуван допълнителен доклад през януари миналата година, докато последният доклад за България беше представен през лятото на 2012 г.
Външният министър Кристиан Вигенин от своя страна отново заяви, че не очаква "особено положителен доклад" на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка "най-вече по обективни причини".
Вигенин участва в понеделник в заседанието на европейските външни министри в Брюксел, като припомни, че България ще инициира разговор с новия състав на Европейската комисия разговор за отпадането на наблюдението над страната ни.
"Смятам, че е време постепенно механизмът да отпадне, но това е моя позиция, нямаме решение на правителството по този въпрос", каза Вигенин.
Вигенин отбеляза, че през 2018 година България ще бъде председател на Съвета на ЕС и е "логично е в това качество страната да не бъде обхваната от подобни механизми, или да бъде извън Шенген".