Съдия Дъфи-Люис, как решихте да се насочите към правото, а впоследствие - да станете съдия?
Произхождам от семейство на емигранти (всичките ми баби и дядовци произхождат от Италия и Ирландия) в САЩ. За мен винаги е било очевидно, че семейството ми уважава мнението на образованите хора - особено след като те самите идват в Америка, завършили едва основно образование. Дори като съвсем малка - исках да имам глас, да бъда чута, забелязвах, че такива хора обикновено са адвокати, а за едно 7-годишно момиче това е доста голямо искане... Особено в семейство, където децата могат да бъдат видяни, но не и да бъдат чути! Мечтаех да бъда „гласа на безгласните” и, повярвайте ми, на 7 години аз нямах думата.
Да станеш съдия бе нещо, за което може да помечтаеш, но не и наистина да очакваш да се случи. В САЩ има въведен много силен процес на оценка, в който и адвокати, и съдии, и членове на общността могат да вземат участие. В Калифорния губернаторът може да те назначи за съдия или сам да се кандидатираш и да участваш в избори. И в двата случая компетентността ти ще подлежи на оценка. Като прокурор съм разглеждала няколко изключително тежки дела за убийство и неизвестно за мен, от офиса на губернатора са следели тези мои дела. Губернаторът на Калифорния (George Dukemejian), ме избра да кандидатствам да бъда назначена за съдия. Бях на 36 години и всъщност доста млада, за да стана съдия.
Вие имате много богат личен и професионален опит. Бихте ли назовали един важен урок, който сте научили в срещите си с различни хора и правейки толкова неща в своята кариера?
Като се замисля, пътят ми до съдийската скамейка беше по-скоро неочакван. Започнах професионалния си живот като актриса в телевизионни реклами. Била съм също и професионална балерина. Мечтаейки да имам глас, отидох в колеж и се потопих в цялостното преживяване там. Взех всички предмети, които бяха необходими за юридически факултет, и бях приета. Освен това станах и учител и през деня преподавах, а вечер ходех на лекции. Откровено мога да споделя, че всичко, което научих в училище за преподаването, намери перфектно приложение в практиката ми на адвокат. Съдебната зала стана моя класна стая, а съдебните заседатели и съдията станаха мои ученици. Предавах своята позиция с разум, логика и уважение към слушателя.
Едно нещо, което мога да споделя с читателя, е, че научих, че уважението, честността и прозрачността в живота са необходими във всяка съдебна зала. Бях на 30 години, когато истински разбрах значението на поговорката „Възприятията на хората определят тяхната реалност”. Това е вярно, няма значение дали се случва правилното нещо, ако резултатът не се ползва с доверието или уважението на общността като цяло. Освен това, една от любимите ми мисли е на Мигел де Сервантес – „Кажи ми кои са приятелите ти и ще ти кажа кой си!” Докато пътувам сред различни общности, разбирам, че тази мисъл е по-скоро универсална истина.
Какво бихте споделили с широката общественост за съдийската професия? Какви Ви взе и какво Ви даде?
Юридическата професия, която включва всички аспекти на правосъдието, вкл. съдии, адвокати и съдебни служители, трябва да върши работата си по прозрачен начин. Доверие от обществото като цяло е абсолютно необходимо. Обществото трябва да вярва, че решенията са безпристрастни. Ще зебележите, че не съм казала, че всички решения са винаги правилни. Нищо в живота не е правилно, но правим най-доброто, на което сме способни, без предубеждения към останалите. Правната система ми даде глас. Аз, в замяна, съм гласът на безгласните. Това не означава, че аз лично съм съгласна с всяка позиция на клиента си, но ще мога ясно и честно да му помогна да бъде чут в съда.
Имате ли ваша лична рецепта за това как се става успешен адвокат и съдия?
Моята лична рецепта, за да бъда успешен адвокат и съдия, е УВАЖЕНИЕТО. Уважение към общността, към моите клиенти или тези, които застават пред мен в качеството ми на съдия, плюс пълна прозрачност. Върховенството на закона е моята Библия и аз никога не забравям, че тези които стоят пред мен имат чувства и са нечии деца, баща или приятел. Съобразявам се!
Била сте в България през 2009 г. и сте запозната с пречките пред развитието на нашата съдебна система. Забелязвате ли някакви особени разлики или определен напредък днес?
Наясно съм с предизвикателствата пред българската съдебна система, но не бива да се забравя, че всяка съдебна система се изправя пред предизвикателства. Когато си тръгвах през 2010 г., знаех, че идва промяна за българските съдилища. Ефективната промяна не се случва за една нощ. Трайната промяна изисква мислене и работни групи, които да доведат до промяната, която обществото търси. Правосъдието е универсална необходимост и всяка общност има своите изисквания и очаквания. Центърът за спогодби и медиация, поддържан от Софийски районен и Софийски градски съд, е един добър пример на позитивна промяна, която посреща забавеното управление на делата. Като първия съдия-ментор по Програмата за съдии-наставници в българската съдебна система имах честта да работя с млади и ентусиазирани, и трудолюбиви съдии в България. Заедно ние основахме работеща програма за съдебна медиация. Тази програма е толкова успешна, че Европейският парламент я сочи като една трите най-добри програми в ЕС. Районният съд наскоро завърши хубава нова съдебна сграда и са заделили 4 просторни кабинета за програмата по медиация вътре в новата съдебна сграда. Програмата по медиация започна със седем медиатори, а сега наброява над 50. Виждам напредък навсякъде из съдилищата с нарастващата култура на медиацията, която на свой ред ще помогне за справедливото приключване на делата без нужда от процесуални или съдебни ресурси.
Вие сте отдаден преподавател. Как вдъхновявате младите съдии и студентите по право?
Винаги с удоволствие разговарям за правосъдие и преодоляване на препятствия. Обичам да представям правото по най-недвусмислен начин. Ако един съдия не може да го разбере, как тогава обществото ще го разбере и ще разчита на него? Затова подчертавам, че ние сме тук, за да служим на другите и това е какви и кои сме. Юристите и съдиите имат високо призвание, защото гражданското общество се оповава на нас, не можем да разочароваме обществото или бъдещите поколения. Общо взето това е моето послание, това е един вид моята верую.
Ако дете Ви попита какво е да си съдия, как бихте го обяснили?
Често младите студенти ме питат какво е да си съдия. Казвам им, че това е позиция, достойна за почит, че поемам пълна отговорност за всеки един ден, в който слагам тогата си. Напомням си, че работя за тях и техните родители. Често каня студенти в моята зала да поседят в стола ми или да пробват тогата. Питам ги, „Как те кара да се чувстваш това?” Често те отговарят, „Силен”. И тогава им напомням, че със силата идва голямата отговорност, да уважаваш всяко човешко същество, дори най-малкото сред нас. Подчертавам, че трябва да се отнасяме към всеки с уважение!
Какъв съвет бихте дали на младите хора, които се стремят към кариера на съдия?
Юридическата кариера е специална. Ако искаш да имаш глас и да бъдеш глас на онези без глас – правото е страхотна професия. Избирай внимателно своите приятели и начертай така пътя си напред, че да останеш фокусиран върху мечтата си. Напомняй си, че дори да искаш да станеш юрист, никой не трябва да те лишава от здравия ти разум. Бъди реалист и практичен. Уважавай мненията на другите и винаги използвай фактите в подкрепа на някой довод.