Тематичната рубрика "Човекът под тогата" отбелязва успешно своето трето издание с участието на съдия Елга Цонева. "Човекът под тогата" се осъществява като част от Инициативата за прозрачни съдебни назначения, като целта на провеждането й е да се открият за широката общественост поне част от положителните примери в българската магистратура, за да бъде подпомогнато осъзнаването на съдебната система по нов начин. Съдия Елга Цонева заема длъжността председател на Административен съд Русе от 2007 г. досега. Преди това е правораздавала почти 8 години в Окръжен съд Русе. Работила е като адвокат и асистент в Русенския университет:
"Моят път на влизане в съдебната система е различен от преобладаващата практика у нас. Станах съдия на 45 години и ето вече близо 15 години упражнявам с желание професията. Изхождайки от собственото ми професионално минало съм направила извод, че при търсене на реализация младият юрист трябва да прецени коя е най-подходящата професия с оглед на личните му качества, а не непременно да следва актуални тенденции. Всяка юридическа професия изисква освен задължителното добро познаване на съответната правна материя и специфични персонални качества и нагласи. Ето например, за себе си мога да кажа, че не притежавам нужните качества за адвокат и поради това не се задържах дълго в тази професия. Сега съм благодарна на шанса да вляза в съдебната система и да имам привилегията да упражнявам професията, която желая, при това с голямо вътрешно удовлетворение."
Съдия Цонева, Вие имате опит като главен асистент в университет, работила сте като адвокат и ръководител на юридически отдел в Областна администрация - Русе. Как се оформи желанието Ви да станете съдия?
Професионалната ми биография е дълга и разнообразна. Упражнявах различни юридически професии, натрупах многостранен опит, който се оказа неоценимо богатство в работата ми като съдия. Преки впечатления от съдийската професия придобих по време на студентските учебни стажове и установих, че тя ме привлича. Считах, че имам лични качества и нагласа, подходящи за тази юридическа професия. Но когато се дипломирах и се явих на т.нар. „разпределение” за работа се оказа, че няма места за младши съдии в град Русе, където бях израснала и желаех да продължа да живея и работя. Наред с това, изправена пред прага на професионалния избор, осъзнах, че на 25 години не съм достатъчно зряла да бъда съдник и да поема тежката отговорност да решавам човешки съдби - според мен беше необходимо да имам по-голям социален и практически опит. Ето защо, тръгнах по друг път – младши адвокат, преподавател в Русенския университет, адвокат, служител в държавната администрация. През всичките тези години не съм спирала да мисля за възможността да практикувам съдийската професия. И когато бях назначена за съдия, доста години след завършване на юридическия факултет, установих, че погледът ми върху казусите вече беше съвсем друг - от позицията не само на образован юрист, но и на зрял и опитен човек. Разнообразният ми опит преди съдийския не само ме обогати с нови познания, но и ми позволи да развия и проявя качества, които по мое мнение са необходими за съдията, като напр. увереност, самообладание, решителност да се отсъди.
Моят път на влизане в съдебната система е различен от преобладаващата практика у нас. Станах съдия на 45 години и ето вече близо 15 години упражнявам с желание професията. Изхождайки от собственото ми професионално минало съм направила извод, че при търсене на реализация младият юрист трябва да прецени коя е най-подходящата професия с оглед на личните му качества, а не непременно да следва актуални тенденции. Всяка юридическа професия изисква освен задължителното добро познаване на съответната правна материя и специфични персонални качества и нагласи. Ето например, за себе си мога да кажа, че не притежавам нужните качества за адвокат и поради това не се задържах дълго в тази професия. Сега съм благодарна на шанса да вляза в съдебната система и да имам привилегията да упражнявам професията, която желая, при това с голямо вътрешно удовлетворение.
Административният ръководител повече мениджър на съда или съдия е според Вас? Какво е Вашето усещане за баланс в съвместяването на организационната и правораздавателната функции?
По мое мнение идеалният административен ръководител на съд трябва да притежава необходимите качества и за съдия, и за ръководител. Той трябва да познава правораздавателния процес, организацията и осъществяването на правораздавателната дейност в конкретния съд. Наред с това е необходимо да притежава качества и на ръководител, които могат да се намерят във всеки учебник по мениджмънт. Разбира се, това е идеален вариант, а както е известно - никой не е съвършен.
Съвместяването на двете функции - управленска и правораздавателна, създава затруднения, особено в големите съдилища. Ръководителите на органите на съдебната власт обикновено имат по-малък процент натоварване в пряката си правораздавателна дейност в сравнение с останалите си колеги, за да могат да се съсредоточат върху управленските дейности. Последните би следвало да са приоритетни в срока на мандата им. Понякога се налага административният ръководител да вложи много усилия и да посвети много време за решаване на управленски проблеми от всякакво естество, при което е възможно да пострада правораздавателната му дейност, но лична отговорност на самия ръководител е да намери мярката, баланса. Тук рецепти няма.
Какви са личните предизвикателства пред Вас като председател?
Благодарна съм, че имах уникалния шанс да бъда избрана за ръководител на една новосъздадена съдебна институция. Регионалните административни съдилища бяха създадени по силата на новия АПК през пролетта на 2006г., но само „на хартия”– без персонален състав и без имущество. През есента на същата година бяха избрани административните съдии след провеждане на единствен по рода си общонационален конкурс, а самите съдилища започнаха да правораздават на 01.03.2007г. Основната задача, поставена пред мен като председател на АС-Русе, респ. най-голямото предизвикателство, бе осигуряването на сграда, необходима за нормалното функциониране на съда. Невъзможно е, а и едва ли е нужно, да се опишат всички трудности, пречки, физически и психически усилия, тревоги, разочарования, през които преминах, докато целта бе постигната. На шестата година от началото на дейността ни, т.е. през 2012г., АС-Русе се премести в новия си дом, оборудван по всички европейски стандарти. Бързам да поясня - заслугата за това не е моя, а е плод на съвместния труд и усилия на много хора и институции. Независимо от всичко, качеството ми на ръководител на съда изискваше от мен да координирам дейностите и да насърчавам и подпомагам комуникациите на всички участници в процесите по придобиване на сградата, установяване на нейния правен статут, реконструкция, обзавеждане и т.н. Основното предизвикателство през втория ми мандат като ръководител, съответно и приоритет в дейността, ще бъде усъвършенстването на вътрешноорганизационната структура и функциониране на съда. Бих искала след изтичане на втория ми и последен мандат като административен ръководител да оставя на следващия председател добре функционираща, предвидима и балансирана съдебна институция.
Как възприехте начинанието да Ви бъде изготвен публичен профил, в качеството Ви на кандидат за административен-ръководител?
Когато получих предложението на БИПИ да бъде изготвен публичен профил във връзка с участието ми в конкурса за административен ръководител на АС-Русе, не се колебах въобще и веднага дадох съгласието си. Начинанието напълно съответства на разбиранията ми за приложими принципи в конкурсните процедури за ръководни длъжности в органите на съдебната власт, а именно -публичност, прозрачност и активно съдействие от страна на кандидата за съответната длъжност. Магистратите, респ. ръководителите на органите на съдебната власт, са част от публичното пространство и обществото трябва да знае кои и какви са кандидатите за тези позиции.
През декември м.г. участвахте в работна среща на екипа по проект „Съдебни стандарти ІІІ” на Европейската мрежа на съдебните съвети, провела се в Рим, Италия с представители от общо 16 европейски държави. На срещата е обсъждан Въпросник за събиране на информация от държавите, участвали в проекта, относно оценяване на професионалната работа на магистратите с акцент върху независимост и несменяемост. Споделени ли бяха практики, които са Ви направили особено впечатление?
Проектът „Стандарти III” е част от многогодишен проект на ЕМСС, който всяка година разработва набор от минимални стандарти и индикатори за съответни сфери на съдебната дейност. Проектните екипи на ЕМСС разработиха минимални стандарти за подбор, назначаване и повишаване на членовете на съдебната власт и съответни индикатори за оценяване на съответствието /2010-2011г. и 2011-2012г./, а също и стандарти и индикатори за професионалното оценяване и независимост на съдиите /2012-2013г./. Успехът на тези проекти потвърди схващането, че приемането на общи минимални стандарти подобрява разбирането между европейските съдебните власти и правни системи и допринася за засилване на взаимното доверие и съдебното сътрудничество, улеснява постигането на обща европейска съдебна култура. Докладите на проектните екипи отразяват нормативната уредба и опита на европейските съдебни системи в различни сфери на съдебната дейност, констатират различията, но основно се съсредоточават върху формулиране на общи, приемливи и препоръчителни за всички стандарти. Тези доклади са обект на анализ от ВСС, те могат да се намерят на сайта на ВСС и техните изводи постепенно намират отражение във вътрешните актове на Съвета. По мое мнение, обаче, законодателят също следва да се запознае с тях, защото много от идентифицираните минимални стандарти и индикатори се отнасят до материя, регулирана на ниво закон, имам предвид ЗСВ.
Сега конкретно - какво ми направи впечатление във връзка с проекта за изработване на стандарти в областта на оценяването на дейността на съдиите, с акцент върху независимост и несменяемост. Опитах се да открия какво липсва в нашата процедура, която, трябва да признаем, е много подробно уредена. В сега действащата уредба липсва ясно формулиране на целите на атестирането, т.е. защо се извършва то. Логично е в една нормативна уредба първо да се изяснят и формулират целите, а след това в съответствие с тях да се уредят процедурите. Дали оценяването трябва да е строго индивидуално, с насоченост към подобряване работата на конкретния магистрат и свързано с кариерното израстване, вкл. с дисциплинарната отговорност; дали то да е с насоченост към оценяване на системата /т.е. на конкретния орган на съдебната власт/; или да представлява разумно съчетание на двете, като свърже атестирането на съдията със системното оценяване /т.е. на съответния орган на съдебна власт/. Този въпрос е от особена важност за нашата правна уредба, тъй като нито ЗСВ, нито Методиката за атестирането на ВСС дефинират изрично целите на професионалното оценяване.
В работата по проекта специално внимание бе отделено на критериите за професионално оценяване като бе препоръчано те да бъдат разнородни и всеобхватни, включващи качествени и количествени показатели, което позволява извършване на пълна и задълбочена оценка. Ще спомена два момента от дискусиите. При обсъждане на качествените показатели за оценяване единодушно бе мнението, че съдебните актове трябва да се преценяват в съответствие с принципа на независимостта на съдебната власт като цяло и индивидуално, без да се проверява законността и валидността на отделните решения. Преценката по същество на постановените актове се прави от горните инстанции или евентуално чрез правото на достъп до Европейския съд по правата на човека.
Друг въпрос, който предизвика оживени дискусии, бе дали показателят потвърдени/отменени/изменени актове е надежден качествен индикатор при професионалното оценяване на магистрати от по-ниските нива органи на съдебната власт. Заключението, до което достигнаха членовете на работната група е, че процентът на успешните обжалвания трябва да се използва внимателно като един от разнообразните критерии за оценяване, тъй като той не отразява непременно качеството на обжалвания акт /успешното обжалване може да се дължи на различна оценка на „труден” факт или закон от горната инстанция, чието решение също би могло да бъде отменено при последващо обжалване пред по-горна инстанция/ и може да се възприеме от първоинстанционните магистрати като пречка за развитие на съдебната практика.
Направи ми впечатление, че в някои системи за професионално оценяване има засилена интерактивност между участниците в процедурата: оценяваният участва активно в процеса, като изразява своята гледна точка за собствената си професионална дейност и коментира всякакви критични бележки, в какъвто смисъл формулирахме стандарт.
Голяма изненада и интерес след участниците в проектния екип предизвика възприетата у нас практика да се публикуват пълните формуляри за оценяване на магистратите на сайта на ВСС. Интересът бе провокиран от опасението, че това би могло да се възприеме като ограничаване на независимостта и автономията на съдията, което обяснява донякъде случаи, при които магистрати обжалват пред ВСС дадената им от атестационната комисия най-висока „много добра” оценка с цел да получат една, две или три точки повече, без това да се отразява на крайната комплексна оценка.
В духа на горния въпрос, смятате ли, че обществеността разбира института на несменяемостта?
По мое мнение преобладаващата част от обществото не разбира същността на института на несменяемост и функциите му или не се интересува. Нещо повече, имам усещането, че дори и когато го разбира, обществото не приема института на несменяемостта, защото счита, че несменяемостта генерира безотговорност и чувство за ненаказуемост сред магистратите. Такива разбирания не са изолирани и се срещат не само у нас. Не случайно в европейските академични, магистратски и политически среди с основание се поставя въпроса за измеренията на несменяемостта. Веднага ще дам пример. По време на едно от работните съвещания по проекта „Стандарти III”, с цел подпомагане на екипа при формулирането на стандарти във връзка с принципа за несменяемост на магистратите, участниците изслушахме презентация на тема „Ограничения на принципа на несменяемост” от проф. Доминик Русо, професор по конституционно право в Сорбоната и бивш член на Върховния съвет на магистратурата на Франция. Професорът представи свои размисли по три въпроса, свързани с вътрешното и външното измерение на принципа за несменяемост: дали несменяемостта е достатъчна гаранция за запазване на автономията на съдията; осигурява ли тя защита на обществото срещу безотговорността на даден съдия; това ли е точният принцип, който осигурява независимостта на съдебната власт. Струва си да се помисли по тези въпроси и в нашето общество.
Какво бихте посъветвали младите поколения магистрати и юристи, решили да се ангажират в развитието и повишаването авторитета на съдебната власт като цяло?
Без да влизам в ролята на ментор, бих свела съветите си до няколко думи: морал, дълг и отговорност. Необходимо е младите юристи да осъзнаят обществената значимост на съдийската професия и да приемат нейното ежедневно упражняване като изпълняване на дълг към обществото, а не като поле за лична изява, себеизява или като средство за икономически просперитет; да правораздават с чувство за отговорност към служебните задължения и висок морал; да бъдат независими в правораздавателната дейност, в най-широк смисъл, като единствената им зависимост да бъде от закона. По мое мнение, ако всеки представител на съдебната власт работи по този начин, ще дойде закономерният и неизбежен резултат - повишаване авторитета на съдебната власт като цяло.
Ако малко дете Ви попита какво означава един съдия да бъде несменяем, какво бихте му отговорили?
Затруднявате ме с този въпрос. Признавам, че ми липсва въображение да си представя в какъв случай би ми се наложило да обяснявам на малко дете какво е несменяем съдия. Отдавна съм загубила ежедневния контакт с малките деца и техния свят, което в конкретния случай се оказва, че е в мой минус. Предпочитам да не тревожим детския мир в ранна възраст с подобни обяснения. По мое мнение, по-добре е с ежедневната си правораздавателна дейност да доказваме и показваме пред обществото, вкл. и на подрастващите поколения, защо е въведен принципът на несменяемост - да осигури и гарантира автономията и независимостта на съдията, което е в публичен интерес. Нека си припомним, че съгласно чл.6 от ЕКПЧ всеки има право на независим и безпристрастен съд при разглеждане на неговото дело.
Можете да разгледате цялата рубрика в специалната подстраница на judicialprofiles.bg тук.