от mediapool.bg с автор Борис Митов:
Бившият председател на Бургаския административен съд Атанас Вълков бе осъден в сряда на 3 години и половина затвор по обвиненията си, че е съставил три фалшиви документа, включително от името на свои роднини, за да изгради схема за придобиване на имот край Несебър.
Той бе признат за виновен и за това, че се е възползвал от служебното си положение с цел да набави облага за себе си, което съдия Весислава Иванова от Софийския градски съд (СГС) окачестви, като най-тежкото престъпление на подсъдимия.
Интересното в случая бе, че магистратите оправдаха Вълков за длъжностно престъпление, каквото обвинение му беше повдигнато, но го осъдиха за това, че е използвал службата си с користна цел.
За това той получи 2 години и 9 месеца затвор, но общото му наказание бе увеличено с още 9 месеца, тъй като бе признат за виновен по няколко пункта, а и съдът прие, че престъплението на Вълков "разклаща основите на правосъдието и престъплението е особено опасно, когато е извършено от съдия".
За съставянето и използването на трите фалшиви документа, той получи три присъди – 9-месеца, година и половина и 2 години и половина. Те също влизат в определеното общо наказание от 3 години и половина затвор при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Единственото смекчаващо обстоятелство е чистото му минало
Съдия Иванова подчерта, че в случая има само едно смекчаващо вината обстоятелство - чистото съдебно минало на подсъдимия. По думите й утежняващите обаче са доста повече.
Вълков бе задържан заедно с майка си Руска на 31 март 2011 г. веднага, след като бяха сключили предварителен договор за продажбата на имот край Несебър за 2.2 млн. евро. Купувачът бе агент под прикритие.
Разследващите установиха, че бившият съдия се е сдобил с апетитния парцел от 12 дка в района на базата на Националната спортна академия до Несебър, като е фалшифицирал искова молба от името на чичо си Димо Ненков, с която се искало възстановяване на собствеността на дядото на подсъдимия – Иван Габровски.
Прокуратурата твърдеше още, че бившият съдебен шеф изготвил и пълномощни от името на останалите наследници – братовчедките и леля му, с което те заявявали, че искат да бъдат представлявани от адвокат Иво Бинев. Впоследствие документно била уредена и продажбата на всички части от имота – от останалите наследници на майката Руска.
Според обвинителния акт искът за възстановяване на национализирания парцел от 12 дка бил подаден от името на Димо Ненков още през 2007 г. в Районния съд в Несебър. След това Окръжният съд в Бургас потвърждава решението за възстановяване на земята.
На 21 май 2009 г. между всичките наследници на Иван Габровски, сред които Ненков и Руска Вълкова, е сключен предварителен договор за имота, въз основа на който Вълкова го придобива. Няколко месеца по-късно от името на продавачите е пусната нова молба в съда, в която се иска предварителният договор да бъде обявен за окончателен. След това Вълков започнал да търси евентуални купувачи и накрая попаднал на агента под прикритие.
"Измислена страна, измислена жалба..."
В общи линии тази причинно-следствена връзка между отделните събития се потвърждава и от присъдата на СГС. След произнасянето на наказанието съдия Весислава Иванова мотивира на кратко решението, отбелязвайки, че по време на делото "убедително, както със заключения на експерти, така и с показания на свидетели" е било доказано, че подсъдимият е изготвил въпросните фалшиви документи.
Освен това за СГС няма съмнение, че той е бил единственият инициатор на схемата, като е държал роднините си в пълно неведение. Съдия Иванова добави още, че по казуса има "изобилие от косвени доказателства", които сочат на единствения възможен извод, че Вълков е знаел, че използва фалшиви документи.
"Имаме измислена страна, измислена жалба, а зад измислената жалба стои само и единствено интересът на подсъдимия", обобщи Градският съд, добавяйки, че "особено укорително" е обстоятелството, че фалшивите документи са били използвани пред органите на съда.
Атанас Вълков обаче бе оправдан по обвинението си за пране на пари, както и за използването на други общо 10 документа. Според състава на СГС, за да бъде признат за виновен по този пункт, подсъдимият трябваше да е получил някаква облага от т.нар. предикатно престъпление, каквото в случая се явява съставянето на фалшиви документи. Съдът обаче приема, че не самото им изготвяне е облагодетелствало Вълков, а последващите решения на съдилищата.
Доказателства за пране на пари няма
"Конкретните документни престъпления не са и не могат да бъдат пряк източник на придобиване на имуществото. Причинноследствената връзка между тази престъпна дейност на подсъдимия и последвалото сдобиване с имущество е прекъсната. Но такава връзка изначално не може да бъде обоснована, тъй като е ясно, че имотът е получен по силата на съдебни решения, т.е. неистинските документи не представляват директното основание за придобиване на собствеността. Това означава, че единственото, за което може да се потърси отговорност на подсъдимия по фактите, включени в обвинението, е представянето на неистинските документи пред решаващия орган – съда, което в случая е сторено", обясни съдия Иванова.
СГС отчете и някои от спорните моменти по време на разглеждането на делото, като например липсата на съдебно разрешение за извършване на т.нар. доверителна сделка, която представлява специално разузнавателно средство (СРС).
Съдия Иванова се съгласи със защитата, че разследващите би трябвало да разполагат с такова, но отбеляза и, че не може да се игнорира фактът, че разследващите подробно са изброили действията си по случая искането за останалите СРС-та, което е било одобрено от съда. В това искане е фигурирала и доверителната сделка.
СГС обаче разкритикува полицията за решението им да нахлуят по тъмно в служебния кабинет на подсъдимия. По думите на съдия Иванова в онзи момент Вълков е имал статут на магистрат и работното му място е било под защитата на Конвенцията за правата на човека и основните свободи.
"Нищо не е налагало внезапното нощно нахлуване в кабинета на подсъдимия", заключи тя с уточнението, че разследващите е трябвало да съгласуват тези си действия със съда.
Атанас Вълков ще трябва да плати разноските по делото в размер на близо 4000 лева. Присъдата му не е окончателна и може да се обжалва в 15-дневен срок пред Софийския апелативен съд.