Публикуваме препечатка от сп. Правен свят.
Г-жо Златанова, мисия от експерти на Европейската комисия проведе редица срещи през изминалата седмица в България с оглед изготвянето на следващия доклад по Механизма за сътрудничество и оценка. Какви впечатления имате и какви изводи бихте споделили за това посещение?
Не бих искала да правя изводи от последната ми среща преди няколко дни. Изцяло фактологично обсъдихме въпроси, за които всички знаем, че стоят на дневен ред – случайното разпределение на делата, работата на Висшия съдебен съвет (ВСС), кадровата политика и плановете за реформи в съдебната система, реформите в сектора за сигурност, борбата с корупцията и т.н. – всички теми, които обикновено присъстват в доклада.
За мен по-смущаващото беше, когато си дадох сметка, че аз правя същото, което съм правила и преди 10 години с ЕК. Всичко започна да ми прилича на някакъв вечно повтарящ се сън, да не кажа кошмар.
В този смисъл аз намирам за тревожно, че в продължение на 10 години ние все още сме там, където бяхме.
Защо се случи така?
Ако ми е позволено да си послужа с ирония - едва ли причината е в това, че в последните 3 месеца няма реформа...
Без никаква ирония, а напълно сериозно тия дни вицепрезидентът Маргарита Попова каза, че от година и половина съдебната реформа е в застой, защото нищо не се прави. От друга страна, още по време на изборната кампания се коментираше, че и четирите основни партии в държавата, които сега са в парламента, нямат практически нищо в своите програми по темата за правосъдие и съдебна реформа. Имат ли управляващите визия за съдебна реформа и дали от Брюксел ще успеят да я съзрат?
В контекста на всичко, което вече казах, мога да продължа – истината е, че ако ние досега провеждахме достатъчно адекватна реформа, най-вероятно и мониторингът вече нямаше да го има. И точно фактът, че той все още е в сила показва, че, меко казано, има какво да се направи в тази сфера.
Обективността изисква да се каже, че през последните 15-20 години бяха изготвени няколко стратегии за съдебна реформа. Всички тези стратегии обаче, бяха лансирани с голям ентусиазъм и в най-добрия случай - приключвани наполовина.
А причината за това е, че всяко правителство много бързаше да даде своята версия на решение на проблема, но пък съдебната реформа не е цената на тока или на доматите. Вие знаете колко тънък е ледът в тази сфера по отношение на баланса на отделните власти, както и на функциите и правомощия на отделните звена. В този смисъл, не че извинявам партиите, но разбирам защо са предпазливи в своите програми по отношение на съдебната реформа. Именно затова за мен е ключов въпрос да съгласуваме поредната модернизация на системата, която сега планираме, с максимално широк кръг от обществеността и с професионалните среди, включително и с партиите, за да не бъде тя конюнктурна.
Как изглежда съдебната власт и как тя служи на гражданите е високо политически въпрос, а не технически - това аз заявих на експертите на ЕК и преди няколко дни по време на срещата. В този смисъл, същественият въпрос не е как министърът си представя съдебната реформа, а как си я представят гражданите и професионалистите.
Няма спор, че каквато и стратегия да се напише, каквато и концепция да се изготви за една или друга област от съдебната реформа, за нея трябва да има политическо съгласие на основните политически сили, за да не зависи реализацията й от смяната на правителства, управляващо мнозинство и въобще – от политическата конюнктура. Как обаче може да се случи това?
Имам едно предложение – ако "Правен свят" се съгласи да ми е партньор в тази инициатива, с голямо удоволствие ви каня да се опитаме заедно да убедим политиците и партиите, че трябва да формулират няколко точки за хода на съдебната реформа, по които те да постигнат пълно съгласие, за да може реформата да надхвърли мандата и на правителството, и на парламента. (Пример в това отношение може да бъде да речем политиката по отношение на Валутния борд, или присъединяването към ЕС или НАТО.)
Аз смятам, че следващите стъпки за модернизация трябва да обхващат период от 7 години, именно с цел да се потърси някаква гаранция, че властите ще се ангажират с тези мерки повече от един мандат. От друга страна, не по-маловажно е, че така ще сме в синхрон с програмния период и ще можем по-успешно да се борим за сериозно финансиране от европейските фондове, за което ще положим много усилия. Това обаче също няма да дойде безусловно, ако нямаме реални реформи в сектора, защото това е принципът на новия програмен период.
По тази причина на мен наистина ми се иска да убедим всички, че трябва да има някакъв поне минимален консенсус накъде се върви. Аз не казвам какви да бъдат конкретните решения по същество, но трябва да има яснота какво ще се направи тази година, какво - след 2 години, след 5 години.
Това обаче не отменя въпроса каква е гаранцията, че веднъж постигнатото съгласие няма после да бъде нарушено и забравено. Сигурно и Вие сте чувала коментари, че българската политическа класа няма интерес от действителна съдебна реформа и затова от началото на прехода практически саботира всякакви действия за създаването на независима и работеща съдебна система.
Спомнете си например няколкото ясни напомняния на Брюксел през м. г. за важността на конкретни управленски мерки, които трябва да се предприемат, като например пряк избор на членове на ВСС от съдебната квота, което така и не се случи.
През дългата си кариера в служба на държавата досега не съм видяла български политик, който да иска корумпирана и неефективна съдебна система. Според мен, намеренията са били винаги добри, може би не е стигало времето или е имало други причини, или може би политическото противопоставяне да е пречело да се довършат нещата.
Струва си обаче да отчетем все пак, че например бързината на процеса вече не е проблем в България. Ако имаме случай на забавено дело, това става обществен проблем, медийна новина, обсъжда се, което значи, че вече правилото е друго. Спомнете си, че само преди 10 години това беше много остър проблем, имаше изостанали дела с години, но съдебната система го преодоля.
Същото може да се каже за конкурсното начало за влизане в магистратурата, което вече не е проблем, дори не се обсъжда, но доскоро не беше така.
Обучението на магистратите – също намери много добро решение и непрекъснато се усъвършенства.
Включително и изборът на сегашния ВСС, който дори Брюксел призна като най-прозрачния в историята досега, дори и на парламентарната квота. Факт е, че ние никога не сме знаели предварително толкова много за кандидатите, които се избират.
Всичко това сочи, че ние вървим напред. От друга страна обаче, вече сме дошли на етап, в който имаме нужда от пореден качествен скок, а той няма как да се случи без обща политическа воля.
Въпреки всичко, в последния мониторингов доклад имаше една фраза, че у нас всичко се прави под натиск отвън, под натиска на ЕК. А понякога дори и това не помага...
Мисля, че това изречение вече не е валидно – от преди няколко месеца.
Защото ние имаме безпрецедентен обществен натиск в момента.
При кое друго правителство на третия месец от мандата министърът на правосъдието бива питан къде е стратегията за съдебна реформа? Сега ние работим върху стратегията, изготвена, докато министър на правосъдието беше Маргарита Попова – като последна и най-адекватна; анализираме я и най-вероятно ще надградим върху нея. Но тя е с дата юни 2010 г., а правителството на ГЕРБ дойде на власт през юли 2009 г., което означава, че г-жа Попова е готвила тази стратегия близо година.
За сравнение - мен започват да ме питат на третата седмица къде е съдебната стратегия. Което е прекрасно. Мисля си, че ако българските граждани и преди имаха това градивно нетърпение, което имат сега, ние отдавна нямаше да сме в мониторинг и нямаше да има нужда от натиск от Брюксел, за да сме се справили с много неща, не само в съдебната сфера.
Министерството на правосъдието за първи път е толкова дълго време без попълнен щат от зам.-министри, а единственият назначен до момента зам.-министър не е юрист, което също е прецедент - поне за близката история. Същевременно, вие имате много ангажименти като вицепремиер и във връзка с преговорите с Брюксел. Някои коментатори оценяват това като липса на силен политически кабинет. Проблем ли е това?
Според мен не е проблем, защото един екип се оценява не по своя количествен състав, а по своя качествен състав.
На второ място, през дългата си кариера на държавен служител аз съм била и от двете страни – сега съм от политическата, но много дълго време съм била и от експертната страна. Може би ще прозвучи малко еретично за останалите политици, но аз разчитам изцяло на експертния екип на Министерството на правосъдието - на висшите държавни служители, на директорите, на началниците на отдели, които са изключително компетентни, и засега не ми липсва допълнителна политическа подкрепа.
И на трето място, в партийните програми на част от тези коментатори, които вие цитирате (без да споменавам имена), присъства идеята за премахване въобще на фигурата на зам.-министъра от цялата администрация. Затова подобни възражения ми изглеждат малко непоследователни.
Все пак, в проекта за нов Устройствен правилник на МП се предвижда щат от трима зам.-министри. Не съм сигурна, но май Министерството на правосъдието е единственото, което остана само с един зам.-министър.
Не е единственото. Обществото има високи изисквания, затова изборът не е лесен. Много е важно какви хора ще бъдат избрани.
С проекта за нов устройствен правилник в МП се предвижда създаването на една супердирекция, обединяваща най-важните политически и експертни дейности – Съвета по законодателството, плюс работата по Механизма за сътрудничество и оценка и международните програми, а в добавка - и някои чисто административни дейности. Каква е управленската философия за създаване на това звено и кой ще го ръководи?
Звеното ще бъде ръководено от директор, експерт с висок управленски опит и познания. Човекът вече е определен, той е вътрешен за системата, но нека да запазим тази новина за по-нататък.
Смисълът от обединяването е, че в досегашната структура на министерството, по мое мнение, липсваше административно звено, което да има по-стратегическа насоченост. Повечето звена бяха организирани около изпълнението на определени дейности, които се вменяват на МП от отделни закони. Първото нещо, което аз попитах, когато поех поста и влязох в министерството, беше – кой отговаря тук за съдебната реформа. Нямаше такова звено, макар че няколко се припознаха в определени аспекти. За мен е важно съществуването на едно такова стратегическо звено на високо професионално административно ниво, за да има приемственост, да има кой да продължи работата и след като се смени министърът, защото това е ежедневна работа по промяна на закони и подзаконови актове, по координация, разговори с ВСС, общуване с магистратите и т.н. Става въпрос за визията на Министерството на правосъдието, а не на министър Златанова, за това накъде сме се запътили, каква ни е целта. Не случайно и звеното, което се занимава с управлението на проектите, също влиза там, за да имаме съвпадение между приоритетите и тяхното финансиране.
Човекът, който ще оглави това звено става изключително важен, той поема и много голяма отговорност.
Така е.
Какво става с проекта за промени в Закона за съдебната власт на уредбата на атестирането и конкурсите, внесен от предишното правителство в парламента, който продължава да се очаква с нетърпение?
Очаква се наистина, а и доста от неговите позиции отговарят на препоръки на ЕК от последния доклад. Вероятно той няма да претърпи големи промени, но на мен ми се иска първо да изведем силуета на следващите стъпки за модернизация, по които в момента работим с неправителствения сектор и вече на тази основа да огледаме законопроекта за последен път - дали не трябва да се промени или допълни в някаква степен. Така няма да се налага да внасяме промени в закона една след друга. Надявам се най-късно до края на ноември да успеем да внесем законопроекта в парламента.
А проекта за електронното правосъдие?
Той ще бъде част от същото това изменение и допълнение на ЗСВ.
За мен електронното правосъдие е много голям приоритет. А, както и аз самата научих от публикации в медиите - от ЕК отново са попитали ВСС за софтуера за случайното разпределение на делата. Най-отговорно заявявам, че това повече не може да продължава, не може сериозни професионалисти, каквито са магистратите и техните административни ръководители, да бъдат заложници на един софтуер! Толкова е обидно и унизително за тях, за техния интегритет, професионализъм и компетентност, да се разчита, че единствено софтуер би ги възпрял да не манипулират разпределянето на делата. Давате ли си сметка за какво говорим, какво означава това – че те не заслужават никакво доверие.
От друга страна обаче, в съдебната система няма спор, че именно разпределението на делата е един от основните механизми за задкулисно управление, както и съществен властови лост в ръцете на административните ръководители, включително и много сериозен корупционен фактор. Изказват се съмнения, че точно затова въвеждането на непробиваем софтуер среща такива затруднения от години.
Именно за да прекратим тази унизителна дискусия за софтуерите, първата и най-спешна задача в областта на електронното правосъдие, която аз вече съм възложила за реализация на главния секретар на МП, е създаването на централен софтуер за разпределение на делата, който няма да стои в съдилищата. Друг въпрос е дали той ще бъде към ВСС или към Министерството на правосъдието. Следя развитието на тази задача ежеседмично.
В какъв срок виждате въвеждането в експлоатация на този централен софтуер?
Тук не смея да давам точни срокове, твърде е сложно, защото става въпрос за много дейности - обществени поръчки, планиране, програмиране. Категорична съм обаче, че ще бъде свършено възможно най-скоро, за да прекратим тази унизителна ситуация интегритета на административните ръководители да зависи от софтуера.
Иначе аз не вярвам напълно, че това е чак такъв инструмент за политически и икономически натиск. Все пак, съдът работи публично и съществува инстанционен контрол. Не казвам, че няма такива практики, за съжаление, но не вярвам да са толкова разпространени.
Да разбирам ли, че няма опасност проектът за електронното правосъдие да се аташира към закона за електронното правителство и така да се забави, каквито опасения се чуха?
Не, виждането ми е, че електронното правосъдие ще изпревари въвеждането на електронното правителство и така трябва, защото няма никакво време за чакане, а и съдебната система е сравнително обособена част на държавното управление. Не обичам да говоря в бъдеще време, не обичам да обещавам и имам навика да докладвам само свършена работа, но тук си позволявам да обещая, че електронното правосъдие ще изпревари електронното правителство.
Поставихте въпроса за изтеклия мандат на главния инспектор Ана Караиванова. Не смятате ли, че като председателстващ ВСС би следвало да поставите въпроса пред съвета дали е допустимо г-жа Караиванова да участва в неговите заседания при условията на изтекъл конституционен мандат. И че ВСС трябва да вземе решение по въпроса.
ВСС не може да реши този въпрос, защото, както знаете, Главният инспектор се избира от Народното събрание. Няма как ВСС да опитва реши проблема, който друга институция е създала и за който, държа да отбележа, самият Главен инспектор няма никаква вина.
Може би пак трябва да се припомни, че мандатът на Главния инспектор изтече през управленския мандат на ГЕРБ, при това не става въпрос за някакво изненадващо събитие, точната дата се знаеше пет години по-рано. Въпреки това, от миналата есен, когато трябваше да започне подготовката на новия избор, до момента – почти една година – аз наистина не виждам партиите да се опитват да постигнат консенсус за нов избор. Да, 160 гласа са страшно много, мнозинство, което конституцията предвижда в извънредни случаи. Но аз не бих употребила думата непостижимо, защото това е чудесна възможност да покажем на гражданите, че има неща, които поставяме пред скоби, по които няма да се караме. Така или иначе, и в момента аз не виждам някакви действия в тази насока. Вероятно парламентът си има своите причини, склонна съм да ги оправдая поради голямото разделение, което царува по всякакви теми. Но за кой ли път казвам – трябва някои неща да получат решение въпреки всичко.
Все пак, нека да уточним. Въпросът е конституционен – има един орган с изтекъл мандат и практиката на КС е ясна в това отношение. Дали ще започне процедура за избор на нов главен инспектор и такъв ще бъде избран, е едната страна на въпроса. А дали органът с изтекъл мандат ще продължи да изпълнява тази длъжност, е съвсем друг въпрос. Според мен, ВСС би могъл да реши този втори въпрос – доколко главен инспектор с изтекъл мандат може да изпълнява тези функции. Даже си мисля, че ако този въпрос се реши, парламентът ще бъде принуден да избере нов човек. Трети въпрос е дали пък Инспекторатът не може да работи без Главен инспектор.
Това е материя и наистина въпрос на една професионална юридическа дискусия. Струва ми се, че има различни становища.
Ако се върнем към това, което казах в началото – че въпросът със съдебната система е политически, а не технически, то в случая вие предлагате един малко технически начин за решаване на един политически въпрос. Основният проблем обаче е, че ние имаме нужда от 160 депутати, които да се обединят около една достойна кандидатура. Не на БСП, ДПС, ГЕРБ, Атака, а за Главния инспектор към Висшия съдебен съвет на България.
Бюджетът на съдебната власт е източник на ежегодни скандали. А през последните две години той е практически един и същ по размер. Какво ще се случи тази година при гласуването на държавния бюджет за 2014 г.
Знаете, че министърът на правосъдието е само физически приносител на бюджета на съдебната власт в парламента. Но аз очаквам и помолих ВСС тази година всички до един да присъстват заедно с мен, когато ходим да защитаваме бюджета в Народното събрание. Чувала съм, че през последните години ВСС не е проявявал голяма заинтересованост, когато в парламента се обсъжда бюджета на съдебната власт.
Всеки министър присъства, когато в съответната парламентарна комисия се обсъжда бюджетът на ведомството и го защитава. Преди това същото се прави и в МС.
Липсата на заинтересованост, която е демонстративна, при отсъствие от парламента, когато се гледа този бюджет, съвсем закономерно развързва ръцете на Народното събрание да сметне, че ВСС би се задоволил с това, което отреди парламентът. Всъщност, в случая не става въпрос само за бюджета на ВСС, а на системата като цяло. ВСС не представлява мен или себе си, а системата, затова аз отново призовавам целия ВСС да бъдем заедно, когато се защитава бюджетът на съдебната власт.