препечатка на интервю на Павлина Желева с Мирослава Тодорова от trud.bg:
- Г-жо Тодорова, миналата година вашето уволнение вдигна съдии на бунт и накара дори хора, неизкушени от правото, да спорят дали наказанието ви е справедливо. Това вече е минало и ви намираме в кабинета ви в Софийския градски съд. Но разбирам, че битката ви не е свършила и сте завела дело в Страсбург. За какво ще съдите държавата?
- Минало е, ако разглеждаме въпроса в рамките, които му бяха зададени - т.е. ако обсъждаме дали наказанието - уволнение, е било съразмерно на нарушението, което се твърди, че съм извършила. Смятам обаче, че проблемите, които поставих в делата срещу дисциплинарните си наказания и по делото за клевета срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, все още не са решени.
Затова на връщането ми в съда няма как да се гледа през призмата на "И вълкът сит, и агнето цяло" или на пригодения вариант на поговорката за маргинална съпротива срещу статуквото - "вълкът все толкова сит, а агнето - поне живо".
Процесът за реформиране на съдебната власт обаче е набрал инерция и поне това е сигурно - няма връщане. Подадох жалба в Европейския съд за правата на човека с искане да бъде признато, че са нарушени основните ми човешки права на справедлив процес, на свобода на изразяване, че наказанията ми са дискриминационни и всъщност са прикрита санкция за критичните становища на Съюза на съдиите (ССБ) и делото ми за клевета срещу Цветанов.
- Дайте пример за нарушения спрямо вас?
- Например дисциплинарният състав, който ми наложи намаление на заплатата, включваше двама прокурори и един следовател. Според международните стандарти една от гаранциите за независимост е съдията да бъде наказван от съдии. Освен това не бях изслушана от Висшия съдебен съвет (ВСС) и се стигна до унизителния абсурд, докато освобождават съдията, той да осъжда гражданин с обречена присъда. След това съветът оповести своята версия за уволнението ми без мен и въпреки задължението да пази дисциплинарната тайна, докато въпросът се реши окончателно в съда. В същото време министър Цветанов четеше същите твърдения от парламентарната трибуна. Освен това дисциплинарните производства срещу мен бяха две, а не едно, както би следвало да е. А това е допълнителен тормоз - изискваше се подготовка за защита по два процеса. Междувременно гледах дела, а през 2011 г. получих най-много дела в отделението.
Случилото се обаче вече има полезен системен ефект. ВСС предвиди право на магистрата да бъде изслушан, когато се решава дисциплинарното му дело. Създаде и комисия за измерване на натовареността.
- Какъв ефект целите от делото си срещу държавата? Много хора ще си кажат, че хем сте си забавили делата, хем се върнахте на работа и ще ви бъдат дадени заплати за 6 месеца.
- Ефектът е демократизация чрез право, което се постига чрез водене на стратегически значими дела. Цивилизованият начин на изграждане на правова държава в нашия случай означава и обезвластяване на скритите центрове на власт. Това минава през демистифициране на привидностите и претекстите при упражняването на публичната власт. Целя да стане ясно, че дисциплинарните процедури срещу мен не са искали да постигнат поправителен ефект върху мен. Затова ВСС не се интересуваше от факта, че съм се справила с лавинообразното затрупване с дела сама и без тяхна помощ, нито че заради три дела, приключили преди години, други 50 ще започнат наново. Наказанията преследваха и постигнаха цел различна от законната - прикрито ме санкционираха за дейностите ми по защита на независимостта на съда, създаваха общ страх.
- Какво обезщетение искате?
- Фокусът на искането е Европейският съд да признае, че са нарушени правата ми. Не съм посочила конкретен размер на обезщетение.
- Докато бяхте председател на Съюза на съдиите, Цветанов ви определи като най-големия му критик. Сега пък сте сред съавторите на хартата на протестиращите срещу настоящите управляващи - политически противници на Цветанов. Няма ли противоречие?
- В интервю г-н Цветанов ме нарече "най-големият ни критик". Но нито аз, нито колегите от ССБ сме гледали на него като на противник в смисъла, който той сякаш влагаше. В реакциите си и спрямо предишното правителство и спрямо всяко, което си позволяваше опити да овладява съдебната власт, съюзът е изхождал от позицията, че не отива на съдиите безучастно да толерират нарушаването на конституцията. Всеки път правехме пояснението, необходимо за прохождащи демокрации, че независимият съд е гаранция за сигурността и на политиците. Но те го разбират лично биографично, когато престанат да са от управляващото мнозинство.
Извън областта на ранното демократично просвещение цялата дейност на ССБ, която си навлече агресивния гняв на висши бивши управляващи, е насочена към утвърждаване на независимостта на съда. Разделението на властите е предвидено не за да се постига лесен сговор помежду им и да настане единомислие. То е в конституцията, защото тъкмо чрез неизбежните "сблъсъци" става невъзможно установяването на авторитарен режим, единоначалие и господство.
Всичко това не противоречи на принципите на хартата, която не говори от името на протестиращите. Тя е независима непартийна инициатива и цели с широко гражданско участие да се диагностицира дългогодишният олигархичен модел на управление на държавата, който е отчужден от обществения интерес. А след това да се предложат конкретни мерки за неговото разграждане. Хартата поставя началото на дълъг работен процес, в който обединените около ценностите поемат лична отговорност и търсят пътища за възстановяване на върховенството на закона.
- Името ви бе замесено и в скандала с тефтерчето с политически поръчки на бившия шеф на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов. Знаете ли какво е било "писано" да стане с вас?
- Доколкото разбрах, името ми е в сигнала, по който е започнало наказателното производство и в показанията на свидетел. Посочено било като пример за въздействие от г-жа Фидосова за образуване на преписки срещу набелязани от някого хора. След приключването на разследването очаквам да разберем дали твърденията са верни, ако да - каква е била целта, как е било възможно и т.н.
- Разпитаха ли ви вече?
- Не.
- Една година следихте отстрани работата на новия ВСС, на който се възлагаха надежди след доста спорната политика на предишния, какви са впечатленията ви?
- ВСС е сравнително млад орган и генезисът му носи белезите на специфичната ни политическа система, която не се интересува дали има независим съд поради стремежи на къса дистанция. Покойният председател на Конституционния съд Румен Янков казваше, че за независимостта на системата се съди от дейността на ВСС - доколко е проводник на политически, роднински, приятелски назначения. Казваше още, че назначенията, основаващи се на трайни, повтарящи се в миналото контакти на зависимост на едни от други лица, са в основата на правосъдието в сянка, което от страж за законност се превръща в "банка за услуги". Защото повишеният с "връзки" на свой ред започва да игнорира политически неудобните и да търси близките. Така основно предимство става лоялността, а не качествата. Но ВСС е такъв, какъвто съдиите и прокурорите допускат да бъде. В интерес на магистратите и на членовете на ВСС е да осъзнаят, че "банката за услуги" вече е обществено непоносима и в този смисъл е обречена. Липсата на институционална история на ВСС може да бъде компенсирана единствено чрез използване на потенциала на редовите съдии и прокурори. От чувствителността на съвета към нуждите и предложенията на общността ще зависи успехът на мандата му. Говорим за проблемите с натовареността, за кариерното развитие. Как атестациите да не са формални клиширани фрази, а да отразяват истинска, задълбочена проверка на работата на всеки магистрат. Става дума и за разделянето на ВСС на две камари - съдийска и прокурорска, когато се решават кариерни въпроси.
- Кой е първият тест за реформаторския дух в съвета, който предстои?
- Компрометираната система за случайно разпределение на делата, а също и противоречивата практика, по която се конституират колегиите, отделенията и съставите във Върховния касационен и Върховния административен съд. В първия случай зависи от пленума на съдиите, във втория се прави от председателя.
- След една година извън съда лесно ли се връщате към професията?
- Не се отдалечих нито от правото, нито от колегите. От ССБ организирахме обучения със съдии от различни региони, така че имах време да следя проблемите на правораздаването извън София. Това и може би 16-те години като съдия бяха причината да нямам усещането, че съм прекъсвала.
- Имате ли вече дела?
- Съдебна ваканция е и разглеждам предимно мерки за неотклонение. Заседателният ми сезон като първоинстанционен съдия започва през септември. Досега са ми разпределени 4 дела (всичките за държане на наркотици с цел разпространение), насрочени са и от 18-и започва разглеждането им.
- Предстои ВСС да реши какво наказание да ви наложи, след като уволнението ви бе отменено. Как ще приемете понижение в районния съд, което е една от вероятните санкции?
- В тази част дисциплинарният процес е висящ и не бива да говоря по въпроси, които тепърва ще се решават.