препечатка от 24chasa.bg с автор Ани Пармаксизян:
Три правни сдружения съдят Висшия съдебен съвет заради свалените от сайта му декларации за конфликт на интереси на всички магистрати.
От тях става ясно дали съпругата или детето на съдия, прокурор или следовател е също магистрат, адвокат или нотариус. Информацията е важна, защото по закон близки по семейна или роднинска връзка не могат да се явяват по едно и също дело.
Преди три месеца на заседанието си на 25 април ВСС взе решение да свали публикуваните на интернет страницата си декларации за конфликт на интереси, подадени от над 4500 магистрати от 1 януари 2009 г. дотогава.
Причината е изпратено до съвета становище от Комисията за защита на личните данни - че ако в декларациите има лични данни, различни от трите имена на магистрата, той трябва да даде съгласие за публикуването на документа.
ВСС даде срок на съдиите, прокурорите и следователите да изпратят до 25 май писменото си съгласие декларациите им да бъдат публикувани отново на сайта на съвета. Доста вече са ги изпратили, но обработката им отнемала време.
Затова сега на интернет страницата може да се прочетат декларациите за конфликт на интереси само на около 300 съдии, прокурори и следователи. Повечето от тях, които имат съпрузи или деца магистрати, са изписали имената им с инициали и са посочили къде правораздават.
Ако магистратът не е съгласен декларацията му за конфликт на интереси да бъде публикувана на сайта на ВСС, там се посочват само имената му и видът на подадената декларация.
Това решение обезсмисля самия закон, категорични са трите сдружения, завели дело - фондация "Програма достъп до информация", Център на неправителствените организации - Разград, и Български институт за правни инициативи.
Законът не изисква съгласие от лицата, подали декларации за конфликт на интереси, за да бъдат те публикувани, са написали трите сдружения в жалбата до Върховния административен съд. Те искат отмяна на въпросното решение на ВСС като незаконно.
"Целта на закона е да се предотвратят конфликт на интереси, непочтеност и корупция чрез публичност и прозрачност. Наложеното ограничение на общодостъпната информация се равнява на цензура и информационен монопол по терминологията на Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Така се осигурява непрозрачна среда, която практически подхранва корупционни практики", категорични са трите сдружения.
Те припомнят и решение на Конституционния съд от 2012 г., което е задължително за всички граждани, органи и институции, че "защитата на личните данни на лицата, които заемат публични длъжности, е много по-занижена в сравнение със защитата на останалите граждани. Примери за това са ежегодното оповестяване в специален регистър на данните за доходите, имуществото, влоговете и вземанията им или декларирането на други защитени данни с оглед установяване на конфликт на интереси."
В жалбата сдруженията изтъкват, че това е и позицията, която съдът в Страсбург отстоява от години в свои решения.
Делото във Върховния административен съд още не е насрочено.