препечатка от сп. Правен свят:
Последният скандал с теч на специални разузнавателни средства (СРС), от които станаха публично известни разговорите на магистрати и членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), свързани с изборите на членове на съвета през м.г., днес отново станаха повод за коментари на легитимността на избора, специално на този от прокурорската квота. Съдии и прокурори обаче дават различни оценки за тежестта на скандала, както и за нужните мерки, които той налага. Това стана ясно от отговорите на своеобразна журналистическа анкета, направена преди пресконференцията на Българската съдийска асоциация (БСА) днес.
След изтичане на информацията за разговорите, етичната комисия на ВСС поиска образуване на дисциплинарни производства срещу члена на съвета Камен Ситнилски, а апелативният прокурор на Бургас Емил Христов бе отстранен. Те двамата обаче, както и третият основен участник в разговорите - окръжният прокурор на Хасково Иван Ванчев категорично отричат лобистки елемент в разговорите. Ситнилски вече обяви, че предлага на ВСС да се организира анкета сред прокурорите за това как са протекли изборите, като изрази готовност да подаде оставка, ако се докаже, че те са манипулирани.
Подкрепа за предложението за анкета, но задължително анонимна, даде днес и съдията от Софийския районен съд и председател на Съюза на съдиите в България Таня Маринова. Според нея това е единственият начин този скандал да не приключи като този с Красьо Черния – с жертването на няколко магистрати, но без да се пресече порочната практика и без да се разсеят съмненията в задкулисно кадруване на съвета.
"Със сигурност трябва да се направи много сериозен анализ на изнесената публична информация за търговия с влияние в работата на съдебната система. Действително да се направи анкета с всички магистрати и дори сред потребителите на съдебни услуги, за да могат най-накрая да се установят всички канали за въздействие върху съдебната система. Тези канали трябва да се преустановят и да започне да се изчиства името на системата. Ако анкетата е анонимна, съм убедена, че много от магистратите ще наберат смелост да кажат какво мислят, но ако е публична, не вярвам в добрия резултат", каза съдия Маринова. Според нея ВСС може да изготви един анкетен лист и да включи неправителствени организации, които да провеждат допитването на място сред магистратите и да прибират анкетния лист от попълния го магистрат, без той да стига до административния ръководител. Тя направи уточнението, че проблемът е от години и е системен, а не касае само прокуратурата - затова и съдиите основателно вземат отношение.
Пресичането на каналите за влияние върху магистратите съдия Маринова определи като основен момент в случването на съдебната реформа. Тя отчете като възможности за влияние модерния "пазар на СРС-та", практиката за висящи наказателни дела срещу неизвестни магистрати, които всъщност са добре известни, но не се разследват и се държат в зависимост, проблемът със случайното разпределение на делата и констатацията, че обикновени магистрати не се кандидатират за ръководни постове, защото смятат избора за предопределен.
"Всичко това са опасни тенденции, които ако не се анализират и преустановят, няма да има съдебна реформа. Само с вземане на глави няма да се реши нито един проблем", каза съдия Маринова.
Председателят на другата съдийска организация – БСА, Богдана Желявска сподели, че в конкретния случай с Камен Ситнилски и от изнесеното до момента не може да се говори за лобиране в лошия смисъл. Тя също не пожела да вземе отношение, без да е приключила проверката. По думите ѝ обаче, не може непрекъснато да се хвърля кал по всеки – бил той избран или кандидат. Във връзка с изборите за членове на ВСС, съдия Желявска даде за пример общото събрание на съдиите в Софийския градски съд преди изборите, което тя оценява като изключително прозрачно и продължило 24 часа.
"Смятам, че не можем да говорим за някакъв вид тежко лобиране. Естествено, всеки от нас може да има симпатия, да хареса някой кандидат, да го подкрепи, но не и да говорим за лобиране в лошия смисъл на думата", каза съдия Желявска.
Във връзка с тежащите вече въпроси за легитимността на целия ВСС заради начина, по който е избран, Желявска призова съветът да бъде оставен да си върши работата, което той до момента прави.
"Сега предстоят конкурси, което е много важно за съдебната система, защото от всички най-ощетени са софийските съдилища, защото няма хора, няма конкурси... Оставете ВСС да си свърши работата, защото за нас това е важно", посочи председателят на БСА. Тя сподели и виждането си относно постоянните протести пред ВСС, като каза, че протестиращите там са хора, които не познават нито работата на Ситнилски, нито на съдебната система.
Мнението си за скандала и последвалия призив на Камен Ситнилски към прокурорите в страната да коментират протеклите избори изказа и прокурор Сава Петров от ВКП, който е и член на Асоциацията на прокурорите в България. Според него проблемът не е до правилата за избор на членове на ВСС.
"Не е въпрос в промяна на правилата, а в промяна на манталитета. Правилата според мен са добри и адекватни, но това, което стана, май показва, че въпросът не опира само до правила, а до това как функционират отношенията между факторите. Самият факт, че се получават такива скандали и се коментират подобни разговори показва, че надеждите за концепции и виждания, не са се оправдали. Според мен, делегатите, които съм излъчил, са оправдали доверието ми и не са се поддали на натиск. Надявах се хората да са повлияни от това, което чуят – концепции, виждания, а не от това, кой, какво казал в някаква компания, на някаква маса по морето", каза прокурор Петров.
На въпрос дали приема за легитимен Висшия съдебен съвет в тази ситуация, той посочи, че ВСС е институция, която черпи легитимност от своя избор.
"Изборът е формално издържан и ВСС трябва да продължи да работи", добави Петров. Относно писмото на Ситнилски, той сподели, че го приема като покана към всеки, който има отношение по темата да се изкаже в едната или другата посока.