Източник: webcafe.bg
Автор: Явор Николов
Случи се. Хиляди недоволни се надигнаха не просто срещу сегашното управление, но и срещу целия модел на властта. Хиляди бродят всяка вечер по столичните улици вече 12-и ден. Невиждано постоянство.
Майки с деца, хора на всякаква възраст и с всякакви възгледи, доходи и професии, интересни лозунги, културно поведение. Ходим заедно по няколко километра, скандираме, танцуваме - спорт и музика. Протестът е красив, да, но това не му пречи да е гневен. А статуквото все още не помръдва...
Само настоящите партии - противници на промяна на модела, биха се радвали на радикализация на протестите - вече видяхме, че това всъщност бетонира зависимостите между власт и олигархия. Единствената промяна след февруари т.г. е в името на управляващата партия.
Така остава по-трудният вариант - вълната от недоволство да се превърне във вълна на подкрепа за определени действия, чрез които да бъде сменена матрицата на държавата България.
Но "за" е много по-трудно от "против". Особено когато политическите играчи се опитват да яхнат недоволството с обещания за "нов морал", "нов модел", "нови изборни правила" в опит да печелят време и разфокусират енергията на протеста.
Идеи за промяна се събират не от вчера - от старта на протестите граждани обсъждат онлайн и офлайн какво да се прави. От ремонт на Изборния кодекс до нова визия за функционирането на държавата чрез нова Конституция.
Разграждане
Една от инициативите, която привлича внимание, е "Хартата за разграждане на плутократския модел на българската държава". За разлика от други, тя не залага конкретни промени от типа на "по-малко депутати", "процедури за отзоваване" и т.н. Идеята на Хартата е да осигури информиран дебат за всички подобни предложения.
Документът предлага създаването на експертни групи с различни ресори (политическа система, икономика, съд, медии и т.н.), които след сериозен анализ на ситуацията да предложат конкретни законодателни промени с общата цел да се намали влиянието на олигархията над държавата. Не е предвиден срок за изпълнението на тези цели.
Същевременно, комисия от юристи и общественици трябва на базата на експертните доклади да проведе свое проучване за състоянието на демокрацията у нас. "Така ще си дадем шанс да научим истинските имена на процесите и лицата, които са ги направлявали в годините на прехода", пишат авторите на Хартата.
Сред първите подписали се има известни юристи, общественици, политолози, социолози и журналисти. Мирослава Тодорова, Еми Барух, Даниела Доковска, Евгений Дайнов, Красимир Кънев, Цветозар Томов, Антоанета Цонева, Атанас Чобанов, Тома Белев и Йонко Грозев са една малка част от личностите със силна позиция, положили своя подпис под документа.
Към тях са се присъединили вече над 4500 души с най-различни професии и броят им расте.
Въпреки това, има и недоволни, които обвиниха авторите на документа, че се опитват да "поведат" протеста; че получават външно финансиране и други. На 25 юни вечерта в Интернет пространството се появи информация и че сайтът на Хартата е бил хакнат от българските "Анонимни".
Не говорим от името на улицата
"По никакъв начин не претендираме да говорим от името на протеста или на протеста, да го водим, да изразяваме исканият на участниците му. Това е нашата реакция на протеста като граждани", коментира юристът Христо Иванов от Български институт за правни инициативи и един от първите, сложили името си под Хартата.
По думите му документът е "резултат от един разговор между мнозина и в различни конфигурации поне от протестите на Орлов мост през 2012 г. На фона на сегашните събития, опитахме да обобщим всичко това и да го споделим с разширяваща се група хора". Хартата е отворена за всички, които припознаят свои мисли в текста, а хората зад нея са готови на всякакво сътрудничество с останалите форуми на недоволните граждани.
Просто инструмент
Христо Иванов смята, че чрез Хартата могат да се постигнат две основни цели - проблемът за срастването на мафия и държава да стане централен за политическия дневен ред (и да не може да бъде пропагандно замъглен) и освен това да се работи по конкретен план за премахването на механизмите, които поддържат олигархичния модел в различните сфери.
Той пояснява, че макар всички да наблюдаваме мафиотизацията от първа ръка и да преживяваме пагубните й ефекти върху живота и страната си, самият процес на освобождаване на държавата от тази тенденция не е толкова прост.
"Целта ни е просто да произведем определен аналитичен продукт, който да може да се ползва от всеки гражданин и всяка партия", категоричен е юристът и споделя, че се е изненадал от търсенето на конспирации, започнало из онлайн пространството след обявяването на Хартата.
Късно се събудихте
"Тази Харта дойде твърде късно. Може би бе нужно да се появи обществено недоволство, за да прерасне то в интелектуална критика. В други времена е било обратното", коментира Ивайло Динев от Движение "Промяна за студентите", участник и организатор на множество прояви през последните месеци.
Макар да признава достойнствата на документа и да не оспорва авторитета на подкрепилите го, Динев е на мнение, че отношението към Хартата може да се окаже следващата ос на раздора сред недоволните след успешно експлоатираното от статуквото разделение на "красиви" и "грозни" протестиращи.
Той подкрепя голяма част от идеите на Хартата, но според него те не отговарят на езика на протестиращия. Студентът има своите съмнения доколко хората около Хартата ще повлияят на мисленето на недоволните граждани: "Протестът и с тях, и без тях има възможност да генерира единствено просто послание - оставка. От гледна точка обаче на менталната си сила, текстът ще бъде разглеждан и препрочитан. Донякъде ще онагледява тежненията на определени българи в това, което живеем".
Неформално
Културен феномен. Така Ивайло Динев описва един друг форум, които привлича вниамнието - Асамблеята, която всяка вечер се провежда на Орлов мост. На нея също се говори за промяна, но под открито небе и, поне на този етап, без основен документ и толкова строга организация.
Форматът е подобен на това, което виждаме през деня в Истанбул, подобни форуми на открито правят и Възмутените в Испания. Не се преговаря с никакви партии, комитети и организации.
Най-просто казано, стотици граждани се събират в кръг и обсъждат протеста и бъдещето на страната. Двама души модерират дискусията, като думата се иска с вдигане на ръка. "В началото имаше проблем с изказванията, защото хората не са свикнали да търпят идеите си в главите и желаят веднага да си кажат това, което мислят", разказва Динев. След като събрали пари за мегафон, положението се подобрило.
Преди дни прочели предложенията за промяна в Изборния кодекс, които събирали в кутия в продължение на седмица. Според Динев, сред тях имало "противоречиви и интересни идеи", много от които се чуват непрекъснато - за мажоритарни избори, падане на прага за влизане в НС, премахване или намаляване на партийните субсидии и т.н. В момента няколко души работят по систематизирането на предложенията, като след това те ще бъдат изпратени до парламента.
"Не вярвам, че от тази Асамблея ще се породи политическото решение, защото българите сме ученици в тази игра, но твърдо застъпвам идеята на този софийски Хайд парк. Време беше български протест да роди нова култура, нещо, което да остане след него", откровен е Ивайло Динев.
А след оставката?
"Романтиката е красива, когато се консумира в норми или когато има работа за вършене. "Летният карнавал трябва да привърши", споменава се все по-често от хората на улицата. Разходките из нощна София са привлекателни, но не за това излязохме. Протестът трябва да дефинира нов метод за натиск", категоричен е студентът.
Той признава, че е възможно този натиск да е свързан с това "родителите да дойдат с точилката, вместо с децата си" заради печалния опит с "окопаването" на БСП на власт.
Според Динев, Изборният кодекс има нужда от промяна, но протестът не може да генерира конкретика и няма да може да отстоява исканията си до гласуването им. Затова и вероятно ще се стигне до оставка и ново служебно правителство. То ще заработи в момент, когато експертните и граждански групи ще са в състояние да отправят конкретни искания за промени.
"Сега изглежда на пръв поглед, че доста интелигентни българи и професионалисти са се ангажирали с гласа на площада. Може би пък да успеем", опитва се да бъде оптимист той.
В същото време властта се опитва да печели време, манкирайки дейност по подготвяне на изборни правила и впрягайки всичките си мегафони, които да обяснят, че трябва да ги оставим да управляват още една година.
Това означава още една година без правила и с непроменена матрица, в която градивната енергия на протеста просто ще се разсее като метеоритен дъжд. Дали да им го позволим?