Публикуваме препечатка от mediapool.bg
До есента на миналата година председател на Съюза на съдиите в България беше съдия Мирослава Тодорова. Тя има над 15 години опит като съдия и 2 години опит като редовен преподавател по наказателно право в Националния институт на правосъдието. По време на работата й в Софийски градски съд само една нейна присъда е отменена от по-горна съдебна инстанция.
Съюзът на съдиите в България (ССБ) през последните няколко години предприе редица действия, които изглеждат радикални за съдии. Първо протестира пред Висшия съдебен съвет (ВСС) срещу скандални назначения на висши магистрати, след това протестира срещу цялата кадрова политика на съвета, а накрая поиска колективна оставка на членовете му.
Политическото статукво в България разви остра нетърпимост спрямо ССБ, а председателят на съюза беше подложен на серия от атаки. Първо ВСС намали заплатата на съдия Тодорова за дисциплинарни нарушения. Тя обжалва по съдебен ред. След това министърът на вътрешните работи в правителството на ГЕРБ я обвини във връзки с мафията. Тя го съди за клевета. Накрая на 12 юли 2012 година ВСС дисциплинарно уволни съдия Тодорова.
На следващият ден пред сградата на ВСС над двеста съдии се събраха на безпрецедентен протест срещу уволнението. Вместо да преразгледа решението си, ВСС проведе едно извънредно заседание, на което обстоятелствата от дисциплинарното дело на съдия Тодорова бяха оповестени пред медиите. Това, само по себе си, представлява нарушение на закона – той забранява да се разгласяват публично обстоятелствата около дисциплинарно производство, преди наказанието да влезе в сила. Но уви, то е най-незначителното от цяла серия закононарушения или просто безсмислици, с които са ангажирани ВСС и ВАС във връзка със случая на съдия Тодорова. Те се опитват да оправдаят едно уволнение, което всъщност няма законно основание.
В момента съдия Тодорова обжалва уволнението си пред ВАС. От изхода на делото зависи много повече от мястото на съдия Тодорова. След като ВАС се произнесе окончателно, ще стане ясно дали върховенството на закона и независимостта на съда в България са принципи на обществения живот или служат само за украшение. Колкото и драматично да звучи, това твърдение не е преувеличено, защото случаят на съдия Тодорова не е изолиран; той е само един пример от трайна тенденция за политическа намеса в управлението на съдебната система, в която кадровата политика на ВСС е използвана, за да бъдат държани съдиите в зависимост, а не, за да бъдат дисциплинирани. Случаят на съдия Тодорова представлява нагледна илюстрация на основните проблеми на правосъдието в България. Ето някои от тях.
Подцененото административно правосъдие
Делото на съдия Тодорова срещу решението за нейното уволнение се гледа във ВАС, който контролира законността на актовете на ВСС и на цялото правителство.
За външните наблюдатели проблемите на правосъдието в България изглеждат преди всичко като проблеми на наказателната политика. Така се получава, защото от една страна престъпленията по-лесно влизат в новините, а от друга - защото Европейската комисия продължава да наблюдава реформите в българското правосъдие, но вниманието й е фокусирано изключително върху борбата с организираната престъпност и корупцията. Предишният състав на ВСС изработи списък с над 80 наказателни дела, чието развитие трябва да се следи и напредъкът по тях да се докладва в Брюксел. До сега този подход не е дал резултат – доверието на българските граждани в собственото им правосъдие е трайно ниско, а правителствата на другите държави членки не изглеждат убедени, че има напредък.
Обаче, жертвите на престъпления в България всяка година представляват около 10-11% от населението. Според изследване на ООН от 2008 година по отношение на тежките посегателства срещу личността, Балканите са по-сигурно място от доста градове в Западна Европа, а по-нови изследвания показват, че убийствата намаляват. Проблемът на България не е, че има няколко големи и влиятелни контрабандисти, които периодично влизат в престрелки по улиците – проблемът е, че те твърде лесно успяват да "приватизират“ правителството, т.е. да използват ресурса на държавните институции в свой частен интерес.
Средствата на наказателното правосъдие не са достатъчни, за да предотвратят и да ограничат този процес. Въпреки това, политическите напъни за реформи са насочени към увеличаване на правомощията на полицията и прокуратурата. Те бяха силни и влиятелни институции още по времето на комунизма и запазиха влиянието си непокътнато по време на прехода към демокрация. Основният инструмент за ограничаване на "приватизацията“ на правителството е поставянето му под съдебен контрол. А тъкмо това е задачата на административното правосъдие.
За разлика от наказателното производство, качеството на административното правосъдие засяга пряко всеки български гражданин, но напоследък не представлява обект на интерес от реформаторите в страната и от външните наблюдатели. През февруари тази година се надигна вълна от протести, в следствие на които правителството на ГЕРБ подаде оставка и се проведоха предсрочни парламентарни избори. Протестите бяха фокусирани върху две неща – защитата на околната среда и борбата с монополите в икономиката. И двата въпроса са свързани с практиката на ВАС – той гледа като последна инстанция спорове по обществени поръчки, промяната на предназначението на земеделски земи, разрешения за строителство и прочие случаи на частна употреба на публични ресурси.
Когато миналата есен бившата заместник-председателка на ВАС беше номинирана за конституционен съдия, подкрепата за нейната номинация надхвърли традиционните линии на партийно разделение. Един депутат обясни най-откровено, че тя "решавала проблемите“ на министри от няколко правителства. Повече отколкото прокуратурата или полицията, в наши дни битката за върховенство на закона в България се решава от ВАС.
Противоречивата съдебна практика
По делото за своето уволнение съдия Тодорова твърди, че в дисциплинарното производство пред Висшия съдебен съвет съдията има право на защита. Това право включва възможността съдията да присъства лично на заседанието на ВСС, с което се налага неговото дисциплинарно наказание и да изложи своята гледна точка пред ВСС като наказващ орган. На съдия Тодорова такава възможност не й е била осигурена.
Системният проблем тук е, че този въпрос е бил поставян вече няколко пъти пред ВАС, и макар да е сравнително прост въпрос, различни състави на ВАС са му давали различен отговор.
Точно противоречивата съдебна практика е материалната, видимата проява на една съдебна система, която понякога изпълнява политически или частни поръчки. Еднаквите казуси би трябвало да се решават еднакво. Но днес в България и най-добрите юристи не могат да предвидят дали ВАС този път ще приеме, че правото на защита на съдия Тодорова е било нарушено и дали тя ще бъде възстановена на работа.
Междувременно ВСС вече еднозначно реши въпроса чрез промяна в правилника си. За в бъдеще съдиите ще имат правото, което за сега е отказано на съдия Тодорова – те ще могат да присъстват и да се защитават пред заседанието на ВСС, което решава налагането на дисциплинарно наказание. Логично е да се предположи, че втората инстанция на ВАС, която ще решава въпроса за законността на уволнението на съдия Тодорова, ще й даде правото, което ВСС вече не отказва на другите магистрати. Обаче никой не може да каже със сигурност, че това ще се случи.
Няма система от едно
Българската конституция защитава независимостта на българските съдии. Според член 129, ал.3, т.5 от Конституцията съдия може да бъде уволнен само ако извърши „тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните си задължения, както и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт“.
Съдия Тодорова е уволнена дисциплинарно за нарушения във връзка с 8 дела. По 5 от тях, ВСС твърди, че съдия Тодорова е разпоредила на служител от администрацията на съда да впише делата в деловодната система като приключени, преди съдебните решения да бъдат подписани от всички членове на състава; тя е написала в срок самите решения и мотивите. Тук нарушение на закона няма. ВСС твърди само, че има нарушение на етичните правила на съдебната професия, но не казва какво точно е нарушението.
По три други дела съдия Тодорова се е произнесла с решения, но е забавила написването на мотивите към тях. Става въпрос за забавяне от порядъка на 1 до 4 години. Тук вече има нарушение на закона. Обаче за две от тези дела, председателят на съда, в който работи съдия Тодорова е знаел още през 2009 година. Три години той не е предприел мерки за налагане на дисциплинарна отговорност. Самите нарушения от страна на съдия Тодорова са преустановени през 2009 и 2011 година. Давността, предвидена за преследването на подобни дисциплинарни нарушения е 6 месеца и тя отдавна е изтекла.
Така остава само едно дело, заради чието забавяне съдия Тодорова би могла да носи отговорност. Но едно дело не е достатъчно да мотивира „системността“ на нарушенията, което се изисква от закона, за да се стигне до най-тежкото дисциплинарно наказание. От тази гледна точка решението на ВСС да уволни съдия Тодорова е явно непропорционално на нарушението, което тя е извършила. Освен това е очевидно, че проблемите на съдия Тодорова започват не в момента, в който е извършила нарушението, а едва след като председателствания от нея Съюз на съдиите започна да критикува статуквото в управлението на съдебната система.
Срещу здравия разум: 309 е повече от 181
В своя защита съдия Тодорова твърди, че ВСС е трябвало да прецени нейната натовареност и качеството на нейната работа, преди да вземе решение какво наказание да й наложи. Тези въпроси са от съществено значение, за да се определи дали съдия Тодорова има вина за нарушенията или не.
ВСС третира въпроса за качеството на работа на съдия Тодорова като неотносим, а в първоинстанционното решение на ВАС той дори не е засегнат – сякаш е все едно дали се налага наказание на човек, който до сега е работил безупречно или на някой, който от началото на кариерата си не работи добре. Ако като втора инстанция ВАС реши отново да пренебрегне въпроса за качеството на работата на съдия Тодорова, трябва добре да мотивира този си избор, защото в момента той просто няма смисъл.
За разлика от въпроса за качеството, по въпроса за натовареността съдът има позиция, но е трудно да се разбере точно каква е тя. Първо съдът подробно разисква данните за натовареността на съдия Тодорова и прави категоричен извод, че тя не е била по-натоварена от другите съдии в същия съд. Съдът дава данните за натовареността на съдия Тодорова в абсолютни числа за година, а данните за натовареността на другите съдии – като абсолютно число, но на месец. Това не позволява пряка съпоставка. С цел да внесем повече яснота, тук представяме в табличен вид данните както са дадени в самото съдебно решение, като данните за средната натовареност на съдиите в СГС са умножени по 12 и ги допълваме с данни за средната натовареност на окръжните съдилища в страната, които са взети от специален доклад на ВСС и изчисления на автора.
| Година | Съдия Тодорова | Средно съдия в СГС | Средно съдия в Окр. съд в страната | |||
| Разгледани дела | Свършени дела | Разгледани дела | Свършени дела | Разгледани дела | Свършени дела | |
| 2009 | 250 | 241 | 243 | 208 | 181 | 142 |
| 2010 | 218 | 212 | 215 | 190 | 187 | 149 |
| 2011 | 300 | 309 | 206 | 181 | 193 | 151 |
Съвсем ясно се вижда, че за всяка от разгледаните години съдия Тодорова е била по-натоварена отколкото своите колеги, а през 2011 година свършените от нея дела (309) са значително повече спрямо свършените дела на нейните колеги (средно 181) и два пъти повече спрямо средното за съдия в окръжен съд в страната. Тоест изводът на съда, че съдия Тодорова не е била по-натоварена от своите колеги е най-меко казано – неверен.
После, обаче, съдът продължава да разсъждава по въпроса за натовареността на съдия Тодорова и изглежда приема все пак, че тя може и да е била по-натоварена от колегите си. Според съда то не е било чак до там, че да изключи търсенето на отговорност, но все пак казва дословно, че „отчетената натовареност би могла да бъде преценявана при определяне на конкретното дисциплинарно наказание“. „Би могла“ или задължително е трябвало да бъде преценявана вече не е толкова важно, защото всъщност ВСС изобщо не я е преценил. По този начин ВАС на първа инстанция отказва да разгледа централния въпрос на делото: виновна ли е съдия Тодорова за нарушението или не? Тогава човек се пита въз основа на какво изобщо на първа инстанция съдът е решил, че уволнението е законно?
Един оксиморон: произволна дисциплинарна практика
Когато човек види, че ВСС е уволнил съдия Тодорова за забавяне на написването на мотивите на едно дело, и въпреки, че е била много по-натоварена спрямо средното за съдиите в страната, може да остане с впечатление, че дисциплинарната практика на съвета е много стриктна и той не оставя дори едно нарушение незабелязано. Това не отговаря на истината. В България има около 4,800 действащи магистрати. През 2012 година ВСС е образувал 14 дисциплинарни производства и е уволнил трима. През 2011 година дисциплинарните производства са 21, а уволнените са 5. Дисциплинрарните производства не винаги приключват с наказания, а когато приключат - преобладаващите наказания са леки, и след това те твърде често биват ревизирани от ВАС.
Наскоро, например, трима от най-известните съдии от ВАС бяха замесени в публичен скандал за предполагаема търговия с влияние в съдебната система. Беше установено, че техни близки роднини са се сдобили с право на строеж на апетитни парцели по Черноморското крайбрежие, по една процедура, която е по принцип предназначена за социално слаби граждани. Сред тях е майката на един от съдиите, над 80 годишна по това време, както и дъщерята на друг от съдиите, по това време на около 20 години, която построила пет етажна сграда на парцела и в последствие продала на баща си част от имотите в него. Санкцията, наложена на тримата съдии за „уронване на престижа на съдебната власт“ е 25% намаляване на заплатите за период от две години. По време на дисциплинарното производство един от тогавашните членове на ВСС казва, че „обществото е инвестирало много в тези съдии и ние не можем да си позволим да ги загубим“. В средата на 2012 година дори тези скромни наказания бяха отменени от ВАС.
При тези обстоятелства не трябва да се изненадваме, че през 2010 година едно международно изследване посочи съдебната система сред най-корумпираните институции в страната.
До сега, дисциплинарната практика на ВСС е всъщност доста скромна и наказанието на съдия Тодорова не представлява част от обща тенденция за дисциплиниране на всички съдии. То е акт на произволно използване на власт от страна на държавен орган.
Разлъката на разума и закона
Съдия Тодорова в защитата си твърди, че забавянето на написването на мотивите към делата трябва да се определя с оглед на разумността на срока за написване на мотивите. А тази разумност трябва да се преценява във връзка с фактическата и правна сложност на делото, натовареността на магистрата и спецификата на дейността му. Съдът по първоинстанционното решение ни най-малко не е съгласен. Според него „законово определен срок“ и „разумен срок“ са понятия „несъвместими помежду си, ... защото разумният срок обхваща продължителността на цялото наказателно производство, а законово определеният срок се отнася само до извършването на определени процесуални действия...“
Ако това наблюдение на съда е вярно, то значи трябва да приемем, че в България, разум и закон трагично са се разлъчили. За съжаление поне два момента от първоинстанционно решение потвърждават този извод.
Първо. Съдът счита за допустимо съдия Тодорова да бъда наказана, макар че от нейните действия няма установени настъпили вредни последици. Наскоро ВКС потвърди като последна инстанция решението на съдия Тодорова по единственото дело, по което би могло да й се търси дисциплинарна отговорност. Сигналите срещу съдия Тодорова не са внесени от засегнати по делата страни, а от ръководителя на Софийски апелативен съд и от 5 члена на ВСС. Първоинстанционното решение на ВАС упорито търси да установи някакви вреди, причинени от поведение на съдия Тодорова. Той казва, че делата са останали висящи дълго време, но не установява кой е увреден. Съдът установява със сигурност е, че се е погасила по давност наказателната отговорност на един обвиняем. … обаче за това няма подаден протест от прокуратурата и няма разследван прокурор.
Второ – в първоинстанционното решение ВАС третира мотивите към решенията на ВСС като безсмислени аксесоари. Съдът казва, че не е било необходимо ВСС да обсъжда възможността за налагане на по-леко наказание на съдия Тодорова, каквото предложение е направено от един от членовете на ВСС. Съдът казва буквално: „изразеното мнение на член от колективния орган, във връзка с вида на следващото се наказание, би представлявало евентуално мотиви, ако ВСС бе взел решение за налагане на това наказание. При положение, обаче, че още при първото гласуване е взето решение да се наложи на съдия Тодорова дисциплинарно наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“, то следва да бъдат изложени мотиви във връзка с това наказание, каквито се съдържат в административната преписка.“
В разбирането на съда, мотивите следват решението на ВСС, а не го предхождат. Така съдът казва, че решението на ВСС е съвсем произволно, а мотивите към него са просто един аксесоар; ВСС може да вземе каквото си иска решение и след това да избере какви мотиви да пришие към него. При това с един замах ВАС изцяло елиминира необходимостта от обсъждания във ВСС. Това е чист формализъм.
Като приема, че мотивите на решението за налагане на наказанието са същите като мотивите, с които дисциплинарният състав предлага да се наложи наказанието, съдът всъщност поддържа основният аргумент от защитата на съдия Тодорова – че тя не е получила справедлив процес от безпристрастен и независим орган, каквито са изискванията на чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека. От 19-те души, които са гласували за нейното наказание, 5 са подали сигнала срещу нея, а 3 са участвали в дисциплинарния състав, т.е. вече са били убедени, че тя е виновна.
Когато съдът не се придържа към здравия разум, хората се отчуждават от закона. Постоянното усещане на българите, че живеят в свят на несигурност и насилие всъщност не се дължи на изобилие от тежки престъпления. На хората им се налага постоянно да изпълняват съдебни решения и изобщо закони, в които няма здрав смисъл. В такъв случай приложението на закона може да бъде наложено само със сила. Когато мотивите са безсмислени и неясни, хората не могат да споделят смисъла на правната норма и от там, да я изпълняват доброволно. Ето това не е наред с правосъдието в България.
Оригиналният текст е публикуват на английски език на 04 юни 2013 г. от www.eupi.eu и www.euractiv.com
*Иванка Иванова е директор на Правна програма Институт "Отворено общество“