Интервю на Росен Босев с Уилям Майер, capital.bg:
Как разбрахте за уволнението на Мирослава Тодорова?
- Нашата организация научи за този случай от публикации в международната преса. Освен това казусът е известен сред различни международни общности на съдиите. По принцип всеки път когато Центърът за човешки права към Американската асоциация на юристите забележи случаи на нарушаване на човешките права или заплаха за независимостта на съдебната система, се опитваме да инициираме собствено проучване. Когато анализирахме всички факти по този случаи, преценихме, че е казус, който искаме да следим. Заради предишния ми опит в България бях помолен да се заема със случая. Приех с удоволствие.
Какво според вас прави уволнението на съдия Тодорова толкова ключов случай?
- От това, което виждаме, става ясно, че системата за дисциплинарни наказания или поощрения може да се използва от изпълнителната власт, за да накара съдиите да правят това, което тя иска от тях. В конкретния случай става дума за дисциплинарно наказание, но можеше да бъде и поощрение. А това е практика, с която Центърът за човешки права към Американската асоциация на юристите се бори по цял свят.
Как ви се стори съдебното заседание по делото по жалбата срещу уволнението на съдия Тодорова?
- Наистина не искам да коментирам съдебното заседание. Мисля, че ще е неподходящо, защото съдът не се е произнесъл още. Надявам се обаче, че съдиите са слушали много внимателно аргументите, които бяха представени, и ще им отговорят съобразно закона. Това е, което очакваме от тях.
Какви са следващите стъпки, които ще предприемете по този случай?
- Центърът за човешки права към Американската асоциация на юристите ще продължи да следи случая. Естествено няма как да излезем с позиция, преди да има съдебно решение. Когато това се случи, предполагам, ще коментираме. Надявам се през следващите месеци представителите на съдебната власт и ВСС да предприемат необходимите мерки и да променят процедурите, свързани с дисциплинарните наказания и кариерното израстване така, че подобен случай да не се повтори. Дори самото съмнение, че политическа намеса е възможна в работата на съдебната власт нанася достатъчно вреди на обществото.
Има ли разлика между дисциплинарните производства в България и това, което сте виждали в други държави, в САЩ?
- Да оставим настрана САЩ, защото там системата е наистина различна. Ще коментирам от гледна точка на това, което съм виждал в други европейски държави. Мисля, че в България има два основни проблема. Първият е възможността чрез парламентарната квота - Висшият съдебен съвет (ВСС) да бъде контролиран от политически сили.
Вторият проблем, който между другото виждаме в целия регион, е липсата в исторически план на култура за почтеност и прозрачност по отношение на съдебната система.
И тук не става дума за структурата на съдебната система. В много държави в Западна Европа тя е конструирана по сходен начин. Тези системи обаче имат зад гърба си 200-300 години правна култура и на никого не би му хрумнало да ги използва за нечисти цели. За да се развие тази култура, е необходимо време, обучение и, разбира се, почтени хора в съдебната система. Когато те работят активно, обществото ще започне да вярва на правосъдието така, както е в старите демокрации.
България е млада демокрация. Хората все още се учат да правят нещата по правилния начин. Това не винаги е лесно. Когато бях тук през 1991 г., се срещнах с много юристи – не само съдии – но адвокати, прокурори и всички те бяха прекрасни хора, но инстинктите им бяха погрешни, защото са израснали в друга система. Оттогава са минали 22 години, но промяната на тези инстинкти не се случва толкова бързо.
Как ще коментирате практиката в България през последните няколко години изпълнителната власт да коментира и критикува решенията на съда?
- Ще припомня само Принципите на ООН за независимост на съда, които много ясно казват, че изпълнителната власт не трябва да критикува решенията на съдебната. Не искам да коментирам конкретния казус, но международното право ясно казва, че това не се прави.
Имате наблюдения от близо 20 години над работата на съдебната система в България. Виждате ли някакви системни проблеми?
- Наистина познавам много съдии и прокурори тук. Всички те са от висок калибър и са много добре обучени. Не мисля обаче, че проблемът е в обучението и последващата квалификация на съдиите. Той е по-скоро начинът, по който е структурата на системата, която не е развита по начин така, че да позволява на добрите и почтени съдии да се развиват кариерно. Съдиите не са награждавани заради това, че са силни лидери и добри магистрати.
В САЩ например най-уважаваните съдии са тези, които взимат силни решения – независимо дали са срещу или в полза на правителството, или срещу или в полза на голяма компания.
Това е култура, която все още не се е развила тук. Съдиите тук са повече фокусирани в техническата работа вместо в това да пишат силни решения, които да накарат обществото да вярва в съдебната система.
Как бихте коментирали натовареността в някои български съдилища? В София например има съдии, които решават по 800 - 1000 дела на година.
- Запознат съм с докладите на Българския институт за правни инициативи и други организации относно този проблем. Съдиите трябва да има необходимото време за да си вършат добре работата, защото, ако са принудени да бързат, без да имат възможност да четат и да проучват, те неминуемо ще взимат погрешни решения. А от това страда цялата система.
Имам наблюдение над около 30 различни правни системи по целия свят. Никога не съм виждал система, в която съдия да може да реши правилно 800 дела на година. Това трябва да е супермен. Ако трябва да напишете 800 публикации на година, това неминуемо ще се отрази на качеството им, нали?
Какви са вашите коментари по процедурите за назначаване и повишаване на магистратите в България?
- Мисля, че процедурата за назначаване е нормална, защото е базирана на конкурси. Младите съдии тук са много добре подготвени. В същото време заради начина, по който е структуриран ВСС, системата за кариерно израстване може да бъде използвана, за да се награди или накаже конкретен магистрат и това е проблем. Подобна практика вреди на съдебната система. Ако твоята мечта е да бъдеш магистрат, подобна практика те демотивира, защото знаеш, че единственият начин да израстеш е да правиш това, което се очаква от теб. Ето това силно ме притеснява.
Има нужда от промяна. Както казах, съдиите трябва да бъдат повишавани не само заради това, че се справят с работата си, а защото са силни личности - например обучават други съдии и отстояват независимостта на съдебната система. България трябва се опита да изгради подобна система.