ДО
Комисията по бюджет и финанси
ЧРЕЗ
Г-н Делян ДОБРЕВ
Председател
Комисията по конституционни и правни въпроси
ЧРЕЗ
Г-жа Анна АЛЕКСАНДРОВА
Председател
Изх. № ОВ 359-171125
Относно: проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г[1] и бюджет на съдебната власт
Уважаеми народни представители,
Български институт за правни инициативи от години наблюдава развитието на съдебната власт в страната, както и изпълнението на международни препоръки и ангажименти към държавата в областта на правосъдието, борбата с корупцията и доброто управление.
Увеличаващият се бюджет на съдебната власт среща обществено неодобрение, поради дълбокото усещане за липса на справедливост и липса на независимост на българските институции, включително и в правосъдието.
В проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. са предвидени рекордните 815 млн. и 963 хил. евро разходи за съдебната власт, от които тези за текущи разходи (вкл., възнаграждения) са в размер на 785 млн. и 249 хил. евро.
През годините БИПИ е обръщал внимание, че нарастването на възнагражденията в системата, поради начина на структурирането им, води до увеличаване на разликите между различните нива, което създава растяща „ножица“ между най-ниската и най-високата инстанция[2].
Извън определените по закон възнаграждения на най-висшите позиции в съдебната власт, както и тази за най-ниската позиция, останалите заплати на магистратите се определят по Таблица №1 на Висшия съдебен съвет, която той одобрява ежегодно и която не е публична, а това е недопустимо, когато става дума за разходване на обществени средства в такъв мащаб[3]. Страната ни е обект на международни препоръки за оптимизиране на работата и структурата на отделните групи магистрати, видовете съдилища и възнагражденията на магистратите, за да се направи връзката между натовареността и тяхното заплащане[4]. В своя пръв доклад по хоризонталния механизъм за върховенство на правото в страните членки от 2020 г[5]. Европейската комисия отправя серия от препоръки, сред които е и свързаната с допълнителното заплащане на съдиите и прокурорите. Според ЕК, моделът за определяне на допълнителното възнаграждение на магистратите създава риск от нежелано влияние върху тях. Отправена е и препоръката за създаване на по-детайлни, ясни и обективни критерии за определяне на тези възнаграждения, като и да се ограничи ролята на административните ръководителите в този процес, като по тази препоръка няма движение.
Големите диспропорции във възнагражденията на магистратите от различните инстанции създават и завишен по неестествен път натиск за явяване на конкурси за по-горна инстанция, основан на материален мотив, което създава напрежение в системата и увеличава корупционния риск при конкурсите.
От БИПИ смятаме, че е крайно време възнагражденията в съдебната власт да бъдат нормативно по-ясно определени, на база на конкретни принципи и критерии, обвързани с натовареността, постиженията и ранга на съответния магистрат.
Съществуват различни модели, които се използват в страни от Европейския съюз:
1) Модел 1 – процент от най-високото ниво. При този модел възнаграждението на магистратите ще се формира като към основното възнаграждение – процент от възнаграждението на върховните инстанции се прибави рангът и стажът за прослужено време. Възможно е да се приложи четиристепенна форма – 60%, 70%, 75% и 80% от възнагражденията на магистрат във ВКС/ВАС/ВКП/ НСлС.
2) Модел 2 - фиксирано основно възнаграждение, еднакво за всички магистрати. Този модел се формира на основата на базисна сума, еднаква за всички магистрати над младшите, сума за ръководните длъжности и допълнително възнаграждение за сложност на делата при двете най-високи инстанции.
3) Модел 3 - коефициент от най-ниското ниво. При този модел за основа на всички възнаграждения се взема това на младшите магистрати, което към момента е нормативно установено. Към него се прилага стъпаловидно увеличаващ се коефициент и ставки за ранговете.
4) Модел 4 - на база на възнагражденията в обществения сектор. При този модел има фиксирана основна сума за всички нива, която се равнява на 90% от три средни брутни месечни възнаграждения в обществения сектор /съгласно информация от НСИ/. При този модел могат да се приложат добавки към възнагражденията за административни ръководители и техните заместници, за сложност на делата и ранг.
Посочените модели са само част от възможните подходи за образуване на възнагражденията в съдебната власт спрямо заслугите и натовареността. Те са покана за разговор за това как би следвало да се извърши реформата в бюджета на системата по отношение на човешки ресурси. Съдейки по високо критичната реакция на обществеността за новият бюджет на съдебната власт, изглежда, че времето за подобен дебат е настъпило.
От Български институт за правни инициативи сме отворени да предоставим експертния си опит при наличие на воля за въвеждане на справедлив и балансиран бюджет за възнагражденията на магистратите.
С уважение,
Биляна Гяурова-Вегертседер
Директор
Български институт за правни инициативи
[1] Вх. №: 51-502-01-65/13.11.2025 г., одобрен с Решение № 781 на Министерския съвет
[2] БИПИ. 2020. Възнагражденията в съдебната власт. Оценка и анализ на настоящата рамка и практика за определяне на основното и допълнителното възнаграждение на магистратите в България.
[3] За справка – в Германия и Австрия например, документи с подобно съдържание са инкорпорирани в съответния нормативен акт и са публично достъпни.
[4] През 2015 г. в рамките на Четвъртия кръг на оценяване, „Превенция на корупцията по отношение на
народните представители, съдии и прокурори“ от ГРЕКО отправят следните препоръки, които са общи за съдии и прокурори: 1. уеднаквяване на базата за определяне на заплатите на всички категории съдии
чрез обвързване със средната работна заплата на наетите лица и държавните служители в публичния
сектор и 2. ясни, обективни и прозрачни критерии за определянето на допълнителните
възнаграждения (разпределянето на ДВ е напълно дискреционно) -
https://rm.coe.int/CoERMPublicCommonSearchServices/DisplayDCTMContent?documentId=09000016806c983f [08.02.2021 г.]. Препоръките по отношение на възнагражденията се запазват и в последния доклад от края
на 2019 г. - https://rm.coe.int/-greco-84-/16809981f1 [05.02.21]
[5] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52020SC0301&from=EN
