БИПИ отправя 6 общи въпроси и индивидуални въпроси към кандидатите за заместник-омбудсман в публичната процедура за избор.
I. КЪМ ВСИЧКИ КАНДИДАТИ
1. След избора на предходния омбудсман за съдия в ЕСПЧ през януари 2024 г. и подаването на оставка от заместник-омбудсмана през март 2024 г. повече от година и половина тези конституционно установени органи останаха вакантни. Институционалният вакуум породи публични съмнения относно добавената стойност за обществото от дейността на омбудсмана и заместник-омбудсмана. Как бихте отговорили на подобни съмнения?
2. Според Вас кои са трите най-важни правомощия или функции на заместник-омбудсмана при защитата на правата на гражданите?
3. Как виждате разпределението на отговорностите между омбудсмана и неговия заместник, за да се избегне дублиране на работата, както и да се осигури по-висока ефективност във Вашата дейност?
4. Можете ли да дадете пример за актуален обществен проблем, при който проактивен заместник-омбудсман би могъл да направи осезаема промяна?
5. Заместник-омбудсманът е част от списъка, от който Президентът избира служебен министър-председател. Ако хипотетично се достигне до предложение към Вас като заместник-омбудсман да поемете поста на служебен премиер, ще приемете ли тази номинация?
6. Считате ли, че омбудсманът следва да предложи повече от един кандидат за позицията заместник-омбудсман за избор от Народното събрание, за да се гарантира конкурентност?
II. КЪМ ДЕНИЦА ДИМИТРОВА
1. В концепцията си говорите за институционалната съпротива, която сте срещали в своето професионално развитие. Какви цялостни мерки бихте инициирали от позицията на заместник-омбудсман, за да бъде минимализирана тази институционална съпротива към гражданите с активна позиция на структурно ниво?
2. Като икономист Вие имате професионален поглед върху предстоящото присъединяване на България към еврозоната. Какво смятате, че би било най-полезно да направи институцията на омбудсмана и в частност заместник-омбудсмана, за да се преодолеят страховете и опасенията, които част от хората имат?
III. КЪМ МАРИНА КИСЬОВА ДЕ ХЕУС
1. Във връзка с настоящата процедура Вие отбелязахте в социалните мрежи, че „… Днес, макар в различен контекст, отново сме изправени пред усещане за безсилие. Изборът на заместник-омбудсман вече е направен – няма нужда да се залъгваме, че това не е така.“ Как смятате, че може да се преодолее усещането за безсилие?
2. По същия повод споменавате, че мобилизацията е силата на гражданския сектор, „дори когато институциите се затварят“. Какви практически мерки бихте предложили от позицията на зам.-омбудсман за подобряване на този модел – какво различно бихте направили като заместник-омбудсман, за да противостоите на това институционално капсулиране?
3. Вие инициирахте консултации с граждански организации по теми като образование, здравеопазване, права на жените и благоприятна околна среда. Колко полезни бяха тези дискусии и до каква степен те може да очертаят конкретни параметри на дневния ред за институцията, зад които Вие заставате?
4. В концепцията си посочвате „устойчиво партньорство с неправителствени организации и местни общности“, за да бъде институцията „активен участник в предотвратяване на нарушенията на правата на човека“. Какво е мястото на ефективното взаимодействие с другите институции в този процес и как натрупаният от Вас професионален опит би Ви помогнал за постигането на по-високи резултати от работата на заместник-омбудсмана?
IV. КЪМ МАРИЯ ФИЛИПОВА
1. В професионалната Ви биография прави впечатление динамична смяна на позиции в различни институции за сравнително кратки периоди (включително и ръководни – председател на КЗП; заместник-председател на КФН; председател на Държавната комисия по хазарта). На какво се дължат тези чести промени и как ще убедите Народното събрание и гражданите, че ще останете устойчиво и дългосрочно ангажирана с поста на заместник-омбудсмана?
2. Постът председател на КЗП Ви постави в центъра на важни и чувствителни обществени процеси, включително и по въпроси, свързани с въвеждането на еврото, контрола над цените, предотвратяване на спекулативни и лоши търговски практики и пр. Какви са причините и каква е личната Ви мотивация само около 15 месеца след като бяхте избрана за председател на КЗП да приемете номинация за друга, реално по-ниска позиция?
3. Малко преди публикуването на номинациите за заместник-омбудсман в медийното пространство беше публикувана информация, че Вие сте отрекла да сте евентуален кандидат за тази позиция. Ако тази информация е вярна, какво Ви е накарало да промените мнението си? Как смятате – проактивната позицията на заместник-омбудсмана в полза на гражданите означава повече координация с други органи или готовност за конфронтация с тях?
