Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?
Галина Гиргинова
Кое е нещото, което отличава Окръжната прокуратура в Благоевград и я прави ключова за националната сигурност на страната? Казва го членът на Прокурорската колегия към Висшия съдебен съвет Стефан Петков на 4 октомври миналата година. Това е прокуратура, в чийто териториален обхват влизат „митници, граници с държави от ЕС и кандидати за ЕС“. А поводът за думите му е изслушването за административен ръководител на ОП-Благоевград, в което тогава участва само един кандидат и то външен за прокуратурата в областния град. Мнозинството в колегията тогава призовава прокурорите в Благоевград да се кандидатират за поста, защото районът е тежък, тази структура трябва да се оглави от местен човек, запознат с проблемите.
На същото мнение е и Огнян Дамянов, който тогава позиционира ОП-Благоевград в топ пет на прокуратурите, заради ГККП-та Кулата, Златарево, Станке Лисичково, Илинден. В района има университет и сериозен туристически поток заради множеството курортни дестинации, а международните пътища предполагат и засилена концентрация на престъпност. „Ръководителят на тази прокуратура трябва да е човек, който има дългогодишен опит като прокурор, най-малкото да има и някакъв административен опит. Много добро решение би било да е човек от същата тази прокуратура“, казва Дамянов, цитиран от Lex.bg. Друг член на колегията Евгени Иванов добавя, че районът на прокуратурата е важен „и за държавата“.
Точно година по-късно отново предстои избор за ръководител на окръжната прокуратура в Благоевград. Изглежда прокурорите там са чули призива на членовете на ПК и в конкурса се кандидатират трима обвинители от ОП-Благоевград – и.ф. административния ръководител Евгения Стоянова и двама редови прокурори – Милена Милева и Станислава Арабаджиева. Изненадващо обаче постъпва и четвърта кандидатура – на прокурора от Военно-окръжна прокуратура в София – Антон Мицов. Това е необичайна ситуация – от една страна в процедурите за избор на административни ръководители на съдилища и прокуратури рядко постъпват повече от две кандидатури и това от години се обяснява от редовите магистрати със сериозните съмнения за предизвестеност на ключови конкурси. А външните за конкретната структура на съдебната власт кандидати често се свързват с опит за овладяването им от политически или икономически кръгове. Магистрати, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, изразиха опасения, че именно това се случва и в този конкурс.
Два независими източника потвърдиха пред „Съдебни репортажи“, че името на Антон Мицов от дълги години се свързва с ДПС. Влиянието на тази политическа партия в района се засилва, а прокурорите и съдиите в Благоевград посочват като причина стратегическото местоположение на съдебния район, в който попадат населени места, които са външна граница на ЕС. За интереса и значението на района за ДПС говори и фактът, че лидерът на коалиция “Движение за права и свободи – Ново начало” Делян Пеевски за втори път тази година повежда листата в Благоевград.
Демонстрации колко политически и икономически значим е Благоевград може да се намерят във всички конкурси за председатели на съдилища в района в последните години. Окръжен съд – Благоевград беше два мандата под ръководството на съдия Катя Бельова, въпреки скандалите и съмненията за нарушения при случайното разпределение на дела. Нейн наследник на поста стана съдия Петър Узунов – брат на бившия член на ВСС Димитър Узунов, известен с прозвището „човека на Бойко“ и е близък до тогавашното ръководство на окръжния съд в областния град.
Битката кой да оглави Районен съд – Благоевград продължи няколко години. В петте процедури участваше и.ф. административния ръководител на съда Калинка Иванова (с малки изключения), която систематично беше подкрепяна от мнозинството съдии от Общото събрание на съда.
Участваха и редица външни кандидати, за които имаше индикации, че са свързани с ДПС и които получаваха гласовете в Съдийката колегия. Това противоречи изцяло на принципите за съдийско самоуправление, заложени в Закона за съдебната власт и на разбирането, че на външни кандидати следва да се залага само по изключение. В крайна сметка мнозинството в СК пренебрегваше подкрепата на съдиите в РС-Благоевград към Иванова и през април тази година избра за председател съдия Румяна Митева – Насева. Към момента на избор съдия Митева – Насева работеше едва от пет месеца в РС-Благоевград, а концепцията ? беше „заимствана“ от визията за управление на неуспяла външна кандидатка за поста в предишна процедура. Магистрати, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, изразиха опасения, че подобен сценарий е в ход и за Окръжна прокуратура – Благоевград. Точно преди година, в конкурса за шеф на ОП-Благоевград, в който участва единствено прокурор Марио Томов от Софийската градска прокуратурата, членовете на ПК намират за проблематично, че няма кандидати от конкретната структура на прокуратурата. „Фактът, че няма кандидати от ОП-Благоевград за мен означава, че там има проблем. Не може от една такава голяма прокуратура, която включва митници, граници с държави от ЕС и кандидати за ЕС да няма кандидати. Това не говори добре за самата ОП-Благоевград. С такава голяма окръжна прокуратура човек с пет-шест години прокурорски опит и то не в ОП-Благоевград трудно би се справил. Ще го подкрепя само за смелостта му“, заявява тогава Стефан Петров.
Прокурори от ОП-Благоевград споделиха, че причината в предишната процедура никой от ОП-Благоевград да не се кандидатира е била обстановката в самата прокуратура и по-конкретно „войната между Иван Гешев и Борислав Сарафов“, която поставя в несигурност редовите прокурори. Година по-късно Сарафов вече спокойно управлява като и. ф. главен прокурор държавното обвинение, като е сочен за фаворит в прясно възобновения конкурс за титулярен ръководител на прокуратурата. Скорошните акции на прокуратурата срещу Румен Гайтански – Вълка и Стоян Мавродиев, считани за близки до Ахмед Доган, дава силни индикации кое ДПС е надделяло в държавното обвинение.
Сегашната процедура за окръжен прокурор на Благоевград се провежда близо месец преди поредните парламентарни избори, в които изглежда главната интрига също ще бъде кое ДПС – на Делян Пеевски или на Ахмед Доган, ще получи повече гласове. А както е известно – именно прокуратурата е компетентна да разследва престъпления, свързани с изборите.
Кой е външният кандидат?
Антон Мицов, към момента с чин полковник, започва кариерата си като следовател към Военно-окръжна прокуратура в София през 2005 г. Работи там до януари 2021 г., след което година и половина е прокурор в Специализираната прокуратура. Спецправосъдието беше закрито с промени в ЗСВ след множество журналистически разследвания, които демонстрираха, че досъдебните производства и делата там се използват като „бухалка“ срещу неудобни бизнесмени и политици. Дори след закриването на спецпрокуратурата се появиха още по-сериозни въпроси относно това как е работила тя. Най-пресният пример бе скандалът „Нотариуса“.
От юли 2022 г. Мицов е наблюдаващ прокурор по преписки и досъдебни производства в СГП. А април миналата година отново правораздава във Военно-окръжна прокуратура София. Мицов е родом от Симитли, но досега не е проявявал интерес към ръководните постове в района. Преди да започне кариерата си в прокуратурата е шеф на Военна полиция в Благоевград.
Името на полк. Мицов се появява в медийното пространство през 2008 г., когато само в рамките на няколко месеца – през април и октомври се забърква в скандали, след като полицаи на два пъти се опитали да го спрат заради нарушения на пътя. Инцидентите са отразени в редица медии, сред които местният вестник “Вяра“, Дарик Радио и вестник „Банкеръ“.
През октомври 2008 г. в подробна статия вестник „Банкеръ“ описва двата инцидента. В статията се сочи, че в началото на април същата година Мицов предизвикал гонка по централните улици на родния си град – Симитли. Към 4 часа през нощта дежурният в Областната дирекция на полицията в Благоевград получава сигнал, че употребил алкохол шофьор пътува към Симитли. Полицаите успели да засекат автомобила и го спрели в крайните квартали на града. Според статията полицаите поискали да бъде направена проба за алкохол, но прокурор Мицов запалил колата и се прибрал в дома си. Случаят бил докладван на директора на полицията и на ръководството на прокуратурата.
Вторият инцидент се разиграл през октомври. Той се случва по време на специализирана полицейска операция, когато полицейски патрул от Дупница прави опит да спре автомобила на Мицов на главен път Е-79 в района на КПП – Дяково по пътя за столицата. Причината за проверката била, че Мицов шофирал без предпазен колан и говорейки по телефона. Прокурорът обаче не спира на подадения сигнал и продължил да кара към София. Според изданието последвала кратка гонка и полицейската кола застигнала нарушителя, застанала напряко на пътя и спряла автомобила на Мицов. Прокурорът показал служебната си карта и се представил като полковник.
В статията се казва също, че при проверката полицаите установили, че автомобилът на Мицов е неизправен, тъй като е със спукано предно стъкло, а също така – без винетка. „Последвал няколкоминутен разговор, в който магистратът се опитал да подскаже на катаджиите да не му съставят акт, тъй като след това “бумажката” просто щяла да бъде скъсана. Тримата служители обаче не се поддали на натиска и написали акта, в който отразили нарушенията – шофиране без предпазен колан, говорене по мобилния телефон, неизправен автомобил и липса на винетка“, се казва в статията на вестник „Банкеръ“. Полицаите написали акт по Закона за движение на пътищата, който прокурорът подписал без възражения. Няколко дни по-късно обаче депозирал жалба срещу тримата полицаи, твърдейки, че са действали тенденциозно, и така предизвикал проверка срещу тях.
Според статията в „Банкеръ“ заради първия от двата инцидента Върховната касационна прокуратура е наказала Антон Мицов с „мъмрене“ заради опит да осуети полицейска проверка и отказ да даде проба за алкохол. „Според заключението на ВКП при последвалата проверка било доказано, че със своите действия Антон Мицов е проявил явно неуважение към органите на реда и се е възползвал от служебното си положение, като показал служебната си карта и дори пропуска за колата си, издаден от СВОП, с намерение да се смята привилегирован при проверката“, сочи вестникът.
„Съдебни репортажи“ изпрати въпроси до Административен съд – Кюстендил дали в съда има образувани и приключени производства срещу Мицов. От отговорите на съда става ясно, че действително през 2009 г. е образувано касационно административно-наказателно дело, а крайният съдебен акт потвърждава първоинстанционното решение. Делото обаче не е налично в електронните публичните регистри на съдебните актове на съдилищата. Не може да бъде открито и в Електронния портал за електронно правосъдие.
В средата на юни тази година в една от регионалните медии в Благоевград – “Пиринско” излиза материал, в който се твърди, че има сигнал от будни граждани срещу Мицов. В сигнала са посочени конкретни въпроси и призив за проверка дали прокурорът е отказвал проба за алкохол на служители на КАТ и дали е обжалвал административно наказание.
Предрешен ли е изборът за окръжен прокурор на Благоевград?
Изслушването на четиримата кандидати за окръжен прокурор на Благоевград е насрочено за 25 септември. Практиката досега е показала, че при наличие на повече кандидатури за ръководен пост в прокуратурата или съда, избор рядко може да се случи, тъй като членовете на колегиите не постигат мнозинство. Това е така, защото гласовете се разпределят между различните кандидати.
Ето защо изборът в сряда ще е изключителен тест за Прокурорската колегия. Ако притесненията на магистратите в Благоевград за политическо вмешателство в конкурса се окажат верни, то мнозинството в ПК ще има трудна задача да обясни поредното „изключение“ от правилото, че ръководителите следва да познават структурата, която ще управляват в следващите пет години. Още повече – след публичните призиви на членовете на ПК към прокурорите от ОП-Благоевград да участват в конкурса и включването на трима окръжни прокурори в процедурата.
