На 14 май 2021 г. БИПИ организира професионална дискусия „Конституцията на Република България - 30  години по-късно“, която беше първото присъствено събитие на института от повече от една година насам. Решихме, че най-новата българска конституция, заслужава почетно отбелязване на тридесет-годишния ѝ юбилей, на което чрез изкуството на ораторството и спора да предизвикаме дебат по тази обществено-значима тема. Освен здравната обстановка по света и у нас, основният закон на държавата беше използван като символ на решителността или дори креативността на политическите партии в последните парламентарни избори. Нито една от тях обаче не предложи създаването на изцяло нова Конституция. За да подходим към темата със сериозността и безпритрастието, които заслужава,  решихме да разграничим /доколкото е възможно/ политическото говорене от политиката и се ваксинирахме със здравословна доза от знанията и мненията на експерти в областта на конституционното право и социологията, част от които са участвали в VII-то Велико Народно събрание, приело настоящата Конституция.

Събитието беше открито от Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Български институт за правни инициативи. Тя посочи, че обединението, което е съществувало при приемането на Конституцията през 1991 г., липсва в сегашното общество, което проличава чрез профанизираното говорене за необходимостта от промени в нея, за свикване на ново Велико Народно събрание, без да е ясно дали българското общество иска или се нуждае от подобни промени. „Целта на днешната дискусия е да видим след 30 години какво е отражението на най-новата българска Конституция върху нашия живот“, каза тя, като подчерта, че дискусията следва да бъде обективна, професионална и неполитическа. За тази цел, БИПИ поръча провеждането на национално представително емпирично социологическо проучване на обществените нагласи по темата. Още в самото начало на събитието, проф. д-р Янаки Стоилов, министър на правосъдието, зададе тона на дискусията с опасенията си, че постоянният наплив от нескончаеми и противоречиви промени създават опасност от изпадане в период на конституционна инфлация. Към тези думи, той добави и мнението си, че обществените критики към Конституцията са всъщност израз на неодобрение към политическата система. Проф. Стоилов завърши изказването си с това, че авторитетът на Конституцията е обвързан с ефективността на управлението и защитата на обществения интерес.

Д-р Радостина Ангелова, управляващ директор на „Глобал Метрикс“ представи резултатите от социологическо проучване за нагласите на гражданите към промени в Конституцията и свикване на Велико Народно събрание. Тя подчерта, че се налага извода за слаба информираност на гражданите относно функциите и правомощията на Велико Народно събрание, към съществуване на нагласи за промени в Конституцията, но не и за приемането на изцяло нов основен закон, както и нагласи за по-голяма възможност за гражданите да влияят върху процесите в обществения и политически живот. „Широката общественост доста ясно разбира, че свикването на Велико Народно събрание е тема, която се използва за политически и партийни цели, и неслучайно има скептицизъм към свикването на ново Велико Народно събрание“, отбеляза д-р Ангелова.

Откривайки първият панел, модераторът доц. д-р Наталия Киселова посочи, че Конституцията е издържала изпитанията на времето и отбеляза, че за разлика от много други европейски страни, (тук си позвляваме да включим и САЩ), Конституцията е преживяла сравнително малко промени и не промените са плашещи, а хората, които ги правят, и целите, които си поставят. Първият панелист, проф. д-р Екатерина Михайлова изтъкна, че извършените досега промени в Конституцията показват стабилността на основния закон, но и неговите слабости, тъй като четири от петте изменения са относно съдебната власт. Тя подчерта, че стабилността и приложимостта на Основния закон се дължат и на практиката на Конституционния съд, чиято тълкувателната дейност създава рамка, с която също трябва да се съобразяваме. „Конституцията се оказа един стабилен основен закон, който даде възможност за реализация и действие на държавните институции“, завърши тя.

Проф. Неделчев. народен представител в VII-то Велико Народно събрание, допълни мението на проф. Михайлова с откровените думи, че неговото говорене по неизбежност ще бъде политическо, заради желанието му да припомни раждането на идеята за Конституцията. Според него тя е прекалено технологизирана, но подкрепи твърдението, че е издържала на времето и трябва да бъде уважавана, независимо от критиките, които могат да се отправят към нея.

След изказванията на панелистите, основен предмет на дискусия между присъстващите стана чл. 126, ал. 2 от Конституцията, касаещ фигурата на главния прокурор. В отговор на въпроса как се е появил този текст, зададен от адв. Велислав Величков, проф. д-р Янаки Стоилов посочи, че най-вероятно той е следствие от опит за частична приемственост със старата конституция. Проф. д-р Нора Ананиева отбеляза, че обстоятелствата относно включването на този текст в Конституцията са неясни и припомняйки събитията около VII-то Велико Народно събрание, допълни в подкрепа на казаното от панелистите, че не съществуват обстоятелства, които да налагат свикването на ново Велико Народно събрание. Проф. д-р Емилия Друмева посочи, че въпросният текст се появява между второ и трето четене и че по него почти не са протичали дебати.

Основен предмет на обсъждане във вторият панел и последващата дискусия беше необходимостта от стартирането на по-мащабни и смели обсъждания на Конституцията, най-вече заради противоположните изказвания на социолога доц. д-р Антоний Гълъбов и проф. д-р Пенчо Пенев. Доц. Гълъбов изложи тезата си за необходимост от дълбока конституционна реформа поради нарушения баланс между изпълнителната и законодателната власт и засилването на изпълнителната власт за сметка на законодателната. „През изминалите 30 години всички изследвания показват ясно устойчива зависимост на централизиране и завихряне на властта в централната изпълнителна власт“, изтъкна доц. д-р Гълъбов. Той обърна внимание и на все по-големите неравенства в регионален план и на неравномерното териториално развитие на страната и на необходимостта от ново административно-териториално устройство. Според проф. Пенев, въпреки някои свои несъвършенства през изминалите 30 години, Конституцията е оказала силно положително въздействие и до голяма степен проблемите произтичат не от самата Конституция, а от превратното упражняване на конституционно предвидените правомощия на държавните органи. „Диагнозата не е болна или недостатъчна Конституция, а проблеми в политическото представителство“, допълни проф. д-р Пенев. Той подчерта и нуждата от предвиждане на индивидуална конституционна жалба, от реформа на Висшия съдебен съвет чрез промяна на съотношението между професионалната и извънсъдебната квоти, от представителност на извънсъдебната квота и намаляване на мандата на органа.

Освен споменаването на конкретна необходима конституционна промяна, като индивидуалната конституционна жалба, съдия Капка Костова наблегна върху Глава шеста „Съдебна власт“ от Конституцията и посочи необходимостта от нейното пренаписване, което да гарантира ефективна и добра работа на съдебната система в следващото поне едно десетилетие. Като основен проблем съдия Костова определи механичното съединяване в една глава на трите институции – съд, прокуратура и следствие, които макар и да имат общи връзки помежду си, се различават коренно по своите функции, статут, цели, начини на действие, взаимодействие с други органи и др. Според нея „Разговорът за съдебната власт не само е необходим, не само трябва да бъде много задълбочен, той трябва да бъде всеобхватен, изцяло експертен, а не политически, тъй като знаем, че когато политиката влиза в съдебната зала, правото излиза“. Проф. д-р Снежана Начева подчерта важната роля на тълкувателната практика на Конституционния съд и засегна темата за прекалената чувствителност на политическата власт към съдебната власт, която според нея е и причината за обособяването в Глава шеста от Конституцията на специализираните в правна защита органи. Във връзка с упреците към текста на Конституцията проф. д-р Начева отбеляза: „Празнота в Конституцията е едно, а мъдро мълчание на Конституцията е друго. Конституцията е търсената мяра за автономията на едно Народно събрание.“

В рамките на дискусията съдия Румен Ненков посочи, че мнението и на политическо, и на експертно ниво е, че действащата Конституция не е изчерпила своя капацитет. В отговор на казаното за възможна ревизия на решенията на Конституционния съд съдия Ненков посочи, че не всички изменения, дори и полезни, могат да бъдат приети от обикновено Народно събрание. Съдия Ненков засегна и темата за ниската гражданска и правна култура на гражданите и липсата на критична маса в обществото. Биляна Гяурова-Вегертседер допълни, че съществува висока неинформираност в обществото относно Конституцията и по какъв начин тя защитава правата на гражданите.

Съдия Благовест Пунев обърна внимание на разминаването между номиналния и приложния конституционализъм в България и опорочаването на основните конституционни принципи като принципа на правовата държава и принципа на разделение на властите при тяхното приложение. По темата за съдебната власт съдия Пунев подчерта, че промяна в Конституцията е нужна, тъй като при така наличните текстове не е възможна реформа в съдебната система. „Най-важните промени, отнасящи се до конституционно установени държавни органи, техният начин на формиране и функции трябва да бъдат закрепени на конституционно ниво, за да не могат чрез текущото законодателство конюнктурните мнозинства да правят промени в свой користен политически интерес“, завърши съдия Пунев. Доц. д-р Антоний Гълъбов отбеляза, че проблемът за съдебната система не е проблем само на юридическото общество и че е нужен разговор за необходимостта от промяна на начина на практикуване на власт, за да се предотврати завихрянето на властта в един център. Дискусията завърши с изказването на доц. д-р Росен Карадимов, който посочи, че изминалите 30 години са показателни за ефективността на Конституцията и че текстовете, засягащи Великото Народното събрание, са конюнктурно приети, и преосмислянето на практиката на Конституционния съд, отнасящи се до тях, е възможно.