Преминаването към машинно гласуване не става за една нощ
Интервю с д-р Стафан Дарнолф, старши глобален съветник „Електорални операции и администрация“ и д-р Фернанда Бурил, старши изследовател „Център за приложни изследвания и обучение“ в Международната фондация за електорални изследвания (IFES).
БИПИ е партньор за България на IFES по проекта „Ефективна борба с корупцията“, финансиран от Държавния департамент на САЩ. Проектът има два основни фокуса: 1) прозрачност на финансирането на политическите партии и 2) почтеността в съдебната система. От БИПИ се обърнахме към експертите на IFES, които имат международен поглед, с актуални за България въпроси за машинното гласуване.
Г-н Дарнолф, г-жо Бурил, IFES има широк поглед върху организирането и провеждането на избори по време на пандемията от COVID-19. Какви добри практики може да посочите както за гарантиране политическите права на гражданите, така и тяхната сигурност. Има ли здравни рискове, свързани с машинното гласуване?
В момента, в който от IFES осъзнахме, че COVID-19 се превръща в глобална обществена и здравна криза, започнахме да анализираме потенциалните негативни ефекти върху изборния процес и демократичните права на гражданите и да търсим начини за преодоляването им. В първата ни голяма публикация по темата „Опазване на здравето и изборите“ са описани поредица от мерки, които могат да се вземат, за да се сведе до минимум риска от предаване на зарази през най-различните изборни дейности (от предизборните кампании до регистрацията на избиратели, обучения на изборната администрация и изборните процедури). Документът е наличен на 15 езика и се използва в няколко страни като насоки за опазване на здравето по време на избори. В документа представяме различни начини за намаляване на риска от предаване: като се започне от въвеждането и разширяването на алтернативни дистанционни методи за гласуване до подреждане на избирателните секции по начин, който позволява безопасна дистанция и минимални рискове от заразяване. Оттогава досега, IFES имаше възможността да работи директно с избирателни комисии по целия свят и да подпомогне техния процес на планиране и въвеждане на превантивни мерки срещу COVID-19. Така получихме и допълнителна информация за ефективността на определени мерки.
Като добри практики може да подчертаем, например, осигуряването на избирателните комисии (в координация с други публични институции) на подходящи лични предпазни средства за хората на терен, за гласоподавателите и наблюдателите. Адекватно обучение на изборната администрация и широко образоване на избирателите, както и усилия за ясно запознаване с мерките, се доказаха като успешни практики. Определянето на персонал, който да отговаря за налагане на социална дистанция и поддържане на силна вентилация на помещенията също е полезно. Въпреки че наблюдаваме колко е трудно на избирателните комисии да интегрират избиратели, които са заразени с COVID-19 или за които има съмнения, че са заразени, все пак изпъкват някои смислени решения. В някои страни, специални избирателни секции се създават за тези, които са в самоизолация или под карантина, в други – за тези избиратели са посочени определени времеви периоди, така че да гласуват в секциите. Наблюдава се драстично увеличение на мобилни екипи, които да събират бюлетини от домовете на избирателите. За да обобщим, за нас добри практики в тази посока са тези, които минимизират риска от предаване, като същевременно запазват интегритета на изборния процес и осигуряват включващо участие на избирателите.
По отношение на машините за електронно гласуване (както и всяко друго оборудване, което се споделя от много хора) рисковете са, че инфектирани лица могат да ги контаминират (чрез издишване на дихателни капки върху тях или чрез докосване с мръсни ръце) и след това здрави хора, които докосват машините и докосват своята уста, нос или очи, с инфектирани ръце, могат да се заразят. Според последните научни доказателства за COVID-19 контаминирани предмети не се считат за основния метод за предаване на вируса – но дори и да са ниски рисковете, гражданите трябва да предприемат съответните мерки, за да се предпазят. Те трябва, например, да дезинфекцират ръцете си често (особено преди и след използването на техниката) и да избягват да докосват лицата си. Избирателните комисии могат също така да правят честа дезинфекция на машините, но трябва задължително преди това да получат от производителите специални насоки как да почистват техниката и с какви продукти, така че да избегнат повреждане.
Според сегашните разпореди на Избирателния кодекс, България трябва да премине към машинно гласуване. Очаква се обаче, той да бъде променен и да се въведе смесен начин на гласуване – машинно гласуване и гласуване с хартиени бюлетини. Какви са предимствата и недостатъците на машинното гласуване? По-сложно ли е машинното гласуване за изборната администрация?
С течение на времето, въвеждането на решения за машинно гласуване, като например Директно записващи електронни (DRE) машини за гласуване могат да помогнат на изборната администрация при организиране на избори. На Централната избирателна комисия (ЦИК) в България няма да й се налага повече да проектира, произвежда и разпространява хартиени бюлетини. Нещо повече, процесите по броене и табулиране също биха били значително по-бързи от ръчното броене на бюлетини и агрегиране на резултати чрез процедури, които са предимно ръчни. Трябва да се подчертае обаче, че тези предимства за България биха са материализирали само, когато тя изцяло премине към електронно решение. Всъщност, докато се предлага на избирателите хибридна система (хартиено гласуване и ръчно броене и машинно гласуване с директно записващи електронни машини), ЦИК трябва да управлява две много различни системи, които имат нужда да бъдат напълно интегрирани, за да се осигури интегритета на гласуването и системата за управление на резултатите. Управлението и поддържането на две паралелни системи е скъпо, тъй като изисква допълнително обучение на хората в секциите и хората, които ще се занимават с обработването на резултатите. Следователно, ЦИК трябва да произведе и проведе две образователни кампании за избирателите, както и да подготви материали за обяснение на двете системи за избиратели, наблюдатели, представители на партиите и медиите. Без значение от реалния брой на машините за гласуване в изборния ден, ЦИК трябва да разполага с необходимия капацитет за информационни и комуникационни технологии, така че да създаде система за интегриране на резултатите, да може да реконфигурира машините за всеки отделен избор, да осъществи правилно тестване на машините преди употребата им и да създаде възможност за функционирането на мобилно бюро за помощ при възникване на неизправност на машините в деня на гласуване. ЦИК трябва да осигури също така безопасни и сигурни помещения за съхранение на машините, както и защита от кибер-атаки и потенциални намеси от външни и вътрешни източници.
Една от причините за въвеждане на машинно гласуване в България е намаляване на процента на невалидни гласове, който нараства значително през последните години. Може ли машинното гласуване да помогне за справяне с този проблем?
Да, дизайнът на софтуера на машините може да се направи по такъв начин, че посоченият от Вас проблем да се избегне. Въвеждането на DRE технологията обаче, само, за да се намалят невалидните гласове е изключително скъпо и сложно решение, което ще изисква няколко изборни цикъла, за да се изчисти. Много по-ефективен и ефикасен метод е да се направи специално насочена информационна кампания за избирателите. В допълнение, ясни инструкции към изборните комисии на терен за упътване на гласоподавателите как правилно да отбелязват своя глас, би било много по-бързо и евтино решение. Като алтернативен вариант, може да се направят изменения в законовата рамка, в която ясно да се казва, че вотът за кандидат на дадена партия е и глас за самата партия.
Колко висок е рискът от манипулации при машинното гласуване. Спрямо Вашия опит и наблюдения, какви са минималните (или общите) технически изисквания към машините, така че да се осигури тайната на вота?
Манипулирането на софтуера и хардуера е значителна заплаха при компютърно-базирано гласуване и често е много трудно изцяло да се защитят тези системи. Осигуряването на сигурността, поддръжката и обновяването на устройствата изисква средства, които някои държави не могат да си позволят. С развитието на изборните технологии, се развиват и хакерските практики. Ако технологията изостава или е остаряла, заради липса на средства или бавна бюрокрация, избирателните системи са силно изложени на зловредни действия. В сегашния глобален контекст, има нарастващи опити от недобронамерени актьори да пречат на демократичните процеси, включително и чрез намеса в процеса на гласуване и броене на гласовете. Тези субекти имат подчертан интерес в намирането на начини да се възползват от уязвимостите на технологиите. Вътрешните заплахи също не трябва да се пренебрегват, тъй като често недоволни служители представляват най-големия риск за вътрешните системи. Заниженото внимание относно киберсигурността от трета страна-доставчик към ЦИК, също може да бъде използвано за въвеждане на зловредни софтуерни кодове или отваряне на вратата за атака чрез софтуер за искане на откуп тип "рансъмуер" (ransomware).
За да осигури интегритета на изборите, избирателната комисия трябва да проведе всеобхватно тестване на новите технологии, които се въвеждат. Важно е също така, органът, който се занимава с управление на изборите, да бъде прозрачен при подготовката на документацията за плановете и насоките, които произтичат от това. Тестването може предварително да идентифицира слабости, които избирателните комисии да отстранят преди гласуването. Един от подходите за осигуряване на сигурността на системата е да се използват одити и процедури по сертификация. Тъй като по принцип тези технологии са нови, управляващите избори органи ще трябва да синхронизират правната рамка и законите, така че отчитат разликите в резултатите от одитите и оценката на вътрешни звена по информационни технологии. Друго ключово предизвикателство към успешното въвеждане на автоматизирани изборни системи е сложността, която част от тях представляват за последваща проверка на гласуването. Силните изборни системи включват механизми за проверка и взаимен контрол през целия процес на гласуване, и последващото табулиране и разпространение на резултатите. Следизборните одити могат да помогнат да се идентифицират случаи на измама, намеса от недобронамерени субекти и човешки грешки – те са от критично значение за уреждане на спорове по изборите. В този смисъл, одитите са често изискване в изборната правна рамка по света и са допълнителна възможност за изграждане на доверието на избирателите в резултатите от изборите. Фундаментално техническо изискване в тази насока е изборните машини да могат да оставят хартиени следи, които да подлежат на одит.
Автоматизираните изборни системи изискват значителни текущи финансови, технически и човешки инвестиции, за да продължат да бъдат функционални и сигурни. Когато се мигрира към автоматизирана система за гласуване, вземащите решения по изборния процес трябва да планират предварително, така че да се осигури устойчивост на тези промени.
Има напрежение между ЦИК и правителството в България около въпроса с машинното гласуване. Това доведе до оставката на председателя на ЦИК. На база на Вашата експертиза, кой трябва да отговаря за закупуването и поддържането на машинното гласуване – държавата или независима институция? Какви подводни камъни може да има при публичната поръчка за самите машини? По-добре ли е да се купят машините или да се наемат?
Често органите, които се занимават с управлението на изборите са отговорни за осигуряването на чувствителни изборни технологии, защото прекалената зависимост от друга държавна институция може да се разглежда като подкопаване независимостта на Комисията. От друга страна, обществените поръчки за електронни системи за гласуване са изключително сложни и други държавни институции често могат да участват с особено необходимата техническа експертиза (в частност в полето на информационните и комуникационни технологии и киберсигурността). В някои държави, обществените поръчки с международен елемент и/или договори над определена сума трябва да бъдат организирани от държавен борд за обществени поръчки. Ако органът отговорен за изборите ще участва в съвместна обществена поръчка за електронни системи за гласуване, е от съществено значение Комисията да не застраши собствената си независимост – по време на изготвянето на тръжната документация, или при вземане на решението кой ще е изпълнител.
По принцип, процедурата на обществените поръчки и доставки трябва да бъде прозрачна – и да прилага ясни критерии за това какво системата трябва да постигне, задълженията по договора и ясна и подробна обосновка за оценката на всяко тръжно предложение за доставка.
Дали да се купят или наемат машините може да бъде част от процеса на обществена поръчка. Продавачът може да предложи две решения, едното от които да е за отдаване под наем, а другото за закупуването на същите продукти. Всяка ситуация е особена сама по себе си и зависи от броя на машините, които ще се купят, сложността на системата, която трябва да се разработи, поддръжката, изискванията за обучение и др. Друг критичен фактор е кой ще бъде собственик на сорс кода за дизайна на системата и кой ще притежава данните, които ще се въвеждат и складират в машините. Това са само някои от многото въпроси, които трябва да бъдат изяснени в тръжната документация.
Има ли връзка между машинното гласуване и доверието в изборния процес?
Краткият отговор е „не“. Въвеждането на технологиите в изборите – обратно на почти всички други сфери на живота – не е линейно. Откакто изборни машини, които продупчват бюлетината (punch-card voting machines) се въвеждат в САЩ през 60-те години, светът се е променил драстично. И все пак, 60 години по-късно, много страни предпочитат да провеждат изборите си по начина, по който избори са се правили в продължение на поколения: изцяло ръчно. И това е избор, който не е направен поради липсата на по-съвременни устройства.
Извървели сме дълъг път в развитието на нови технологии за избори. След машини за продупчване на бюлетините сме били свидетели на скенери за разчитане на хартиени бюлетини и разработването на изборни машини, които включват сложни системи за получаване на вота на гласоподавателя, записването му, криптирането на данните, предаването и табулирането на резултатите. Въвеждането на такива технологии в много случаи ускорява процеса на броене и намалява цената за допълнителен персонал за броенето и рисковете от човешка грешка (което може да помогне за повече доверие в изборния процес). Някои машини могат да направят процеса по-бърз за хора в неравностойно положение както и да ограничат някой форми на изборни измами като кражба на бюлетини или пълнене на урните с бюлетини. Въпреки тези предимства, изборните технологии доведоха и до предизвикателства в много страни. Например, много хора усещат, че гласуването става все по-малко осезаемо и прозрачно, когато се налага промяна към машинно гласуване, тъй като не могат да видят какво става с техните гласове. Тази загуба на прозрачност засегна доверието на заинтересованите страни в изборите и доведе до отказ от машинно гласуване изцяло в някои държави.
Повече от всичко изборите изискват прозрачност и доверие. Нито една нова или иновативна технология няма да направи изборните процедури силни, ако го няма доверието в техния интегритет. Преминаването към автоматизирани изборни системи не е процес, който се осъществява за една нощ – той изисква сериозно планиране, продължителни обществени поръчки, детайлно тестване, внимателна оценка, ефективно обучение и в много от случаите, години на правни регулации и реформи. Само ако тези процеси са устойчиви, прозрачни, успешни и осъществени с участието на заинтересованите страни, само тогава резултатът от тях ще бъде повишено доверие в процеса.
Трябва ли да има някакво специализирано обучение за изборната администрация по отношение на машинното гласуване? Какъв трябва да е фокусът на такова обучение?
Да, абсолютно, и не само за изборната администрация. Новите технологии често са трудни за обяснение, разбиране, наблюдение и особено, когато технологии се въвеждат за първи път в обществото. Обикновено за гласоподавателите и наблюдателите в изборния процес е по-лесно да разберат ръчните механизми, отколкото електронно гласуване, както и да идентифицират грешки и злоупотреби в тези системи. Тези процеси използват компоненти на „черна кутия“, които е почти невъзможно да бъдат наблюдавани. В тези случаи е необходимо да се вземат допълнителни мерки, за да се осигури същото ниво на прозрачност в процеса.
Една от стъпките, които трябва да се предприемат достатъчно рано преди изборните дейности е, да се увеличат усилията за обучение на избирателните и да се информират гражданите за въвеждането на технологията в изборните системи. Обучителни материали за гласоподавателите трябва да са широко разпространени и включващи и те трябва да достигнат и да са подходящи към всички демографски групи на електората. Информацията трябва да е представена по начин, който прави техническите компоненти на изборите и машините колкото се може по-опростени за всеки избирател. Те трябва да са в състояние напълно да разберат промените, разликите и допълненията в процесите, в които ще участват.
Друга ключова стъпка, осигуряваща интегритета на гласуването е задълбочено обучение за хората, които ще са заети в секциите. Тези обучения трябва да бъдат адаптирани, така че да изпъкват новите елементи в изборния процес, заедно със стандартните материали, които се осигуряват в тези обучителни сесии. В допълнение, обученията трябва да бъдат отворени за участие и наблюдение от представители на политическите партии и независими наблюдатели. Това ще позволи на тези заинтересовани страни да разберат по-добре процеса, да знаят за какво да следят в изборния ден и да произведат достатъчно информативни доклади.
Последно, един от най-добрите начини, чрез които да се опази интегритета на изборите е наблюдение от представители на политическите партии и независими наблюдатели. Както споменахме и преди, въвеждането на технологии в изборния процес добавя и пласт сложност към наблюдението. Ето защо избирателната комисия трябва да работи така, че да осигури върху елементите обект на наблюдение достъп за наблюдателите както по силата на закона, така и на практика.
