По покана на съпредседателите на Гражданския съвет към ВСС (ГС), директорът на БИПИ, Биляна Гяурова-Вегертседер посети последното заседание на ГС в рамите на този ВСС. Заседанието се проведе на 18-ти септември от 9:30 в сградата на ВСС. Тя предостави на вниманието на членовете на съвета обобщени отговорите на номинирани за членове на ВСС относно питанията на БИПИ за дейността на ГС и работата с неправителствени организации като цяло. Това показа колко е важно да се поддържа добронамерен, професионален и активен диалог между неправителствения сектор и съдебната власт. Следващото заседание на ГС ще бъде на 27 октомври 2017 г. Ето и отговорите на магистратите:
Изх. № ОВ-00-13/11.09.2017 г.
ДО
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
СЪПРЕДСЕДАТЕЛ НА ГРАЖДАНСКИЯ СЪВЕТ ОТ ВСС
МАРИЯ КАРАГЬОЗОВА
СЪПРЕДСЕДАТЕЛ НА ГРАЖДАНСКИЯ СЪВЕТ ОТ НПО
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЛАЗАРОВА,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАГЬОЗОВА,
В отговор на Ваше писмо с изх. № ВСС-11909 от 04.09.2017 г. предоставям Ви отговори на кандидати за изборни членове на ВСС по интересуващите Ви въпроси, както следва:
1) С решение на ВСС по протокол №53/13.12.2012г. бе създаден Граждански съвет към Висшия съдебен съвет. Според Вас, необходимо ли е Гражданският съвет да продължи дейността си по този начин и занапред? (въпрос 2):
ГС към ВСС е допълнителен способ за поддържане на обратна връзка между ВСС и обществото, като дебата с него следва да води до реални последици при чуваемост за въпросите поставяни от участниците.
Както беше посочено по-горе, въпреки предприеманите през годините инициативи, желаният резултат – независима съдебна система, ползваща се с доверието на обществото, не е налице. Несъмнено, за постигане на тази цел е необходимо сътрудничество с неправителствените организации. След като сега съществуващият механизъм не гарантира адекватна комуникация, той трябва да бъде съответно променен, при отчитане становищата на организациите, проявили интерес да участват в тази или друга форма на сътрудничество.
Оценявам положително ролята на създадения към ВСС Граждански съвет и смятам, че е необходимо да продължи да функционира. Дали начинът на работа на ГС, закрепен в приетите правила за действието му, е оптималният, би могло да се каже само от позицията на добит практически опит от участия в неговите заседания, тяхната подготовка и провеждане. За положително намирам още, че ВСС не се е ограничил в ползването експертизата на неправителствения сектор само в определени сфери, а е предвидил широка област на взаимодействие, обхващаща цялостната му дейност, във всяко нейно направление, към което обществото има интерес или което има нужда от подкрепа. Т.е. съветът не е поставил граници по темите и въпросите на сътрудничество. Извън организациите от Гражданския съвет, ВСС би могъл да възлага и на други неправителствени организации, в зависимост от тяхната насоченост и експертен потенциал, разработването на анализи, програми и проекти, касаещи състоянието на съдилищата и специфичните им нужди, или извършване на сравнителни изследвания на успешни чуждестранни модели при решаването на определени проблеми в съдоустройствения или правораздавателния процес, и пр.
Отговорът на въпрос № 2 е положителен.
Гражданският съвет /ГС/ при ВСС беше създаден още в първите 2 месеца след встъпването на ВСС през 2012 г. Структурирането му бе в отговор на справедливата претенция на обществото, на съсловните и професионални организации за активно присъствие и участие на гражданските структури в управлението на институциите на съдебната власт. Както за обществото, така и за новия тогава ВСС беше важно установяването на устойчиви механизми за консултиране и взаимодействие със структурите на гражданското общество, ангажирани с реформата в съдебната система при разработването на политики и оценката на тяхното въздействие. 2 години по-късно, няколко от организациите членуващи в ГС при ВСС, сред които и БИПИ го напуснаха с аргументите, че не се използва сериозният граждански потенциал за тласък в съдебната реформа, че правораздавателната система не се отчита пред Народното събрание или изпълнителната власт, което лишава нейната дейност от прозрачност, за която гражданите настояват. ВСС не се съобрази с посочените чрез ГС промени на правила за избор на председател на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Главния прокурор. На практика участието на гражданските и професионални организации при формулиране на въпроси от значение за реформирането на съдебната власт бе сведено до формалност. Кризата в комуникацията между представителите на ГС и ВСС дойде от липсата на ясно разписани механизми за партньорство, от липсата на формулирани конкретни, а не бланкетни цели за работата и конкретни задачи. Абсолютно съм убеден, че ролята на Гражданския съвет при ВСС трябва да бъде запазена. ВСС се нуждае от експертната подкрепа на неправителствения сектор, на професионалните и на съсловните организации. Те представляват не само голяма част от ангажираните в правораздавателния процес съдии,
прокурори, служители, експерти, но и значителна част от гражданските организации, които осъществяват дейности в подкрепа на съдебната реформа.
ГС към ВСС се сформира с цел гарантиране на открито и ефективно участие на гражданските и професионалните организации при формулирането на стратегиите за реформи в съдебната власт, както и за осигуряване на обективност при техния мониторинг. Ерго, съществуването на ГС би могло да се изпълни с реално съдържание и полза единствено и само, ако е налице интерес от страна на неправителствения сектор работещ в областта на съдебната реформа и правото, да взаимодейства със Съвета по разработването на политики в областта на правото и оценката на тяхното въздействие. Т.к. във въпроса на БИПИ се съдържа известен елемент на оценка, бих могла да посоча, че подобряване на дейността на ГС при следващия ВСС зависи изцяло от активността на организациите, които членуват в него и доколко те намират нужда и полза от едно такова взаимодействие със Съвета.
В този си вид дейността на Гражданския съвет обслужва декларативни цели. Отчита се изпълнението на идея, свързана с разширяване на гражданския контрол, без по същество такъв да се упражнява ефективно. Смятам, че чрез гражданския съвет по-скоро се легитимират неправителствени организации със скромен принос за подобряване на съдебната система, отколкото да се използва ресурса на гражданските организации съобразно тяхната специализация, предмет на дейност и експертен потенциал.
Започвам с уговорката, че познавам дейността на Гражданския съвет към ВСС само от това, което е достъпно на страницата на Съвета. Подкрепям идеята за съществуването на Гражданския съвет като форма на взаимодействие с върховния орган на съдебната власт. Тази ми позиция произтича от основните насоки за дейността му през 2016г., които в по-голямата си част са по изключително важни за магистратите теми, което прави от особено значение изразяването на мнение отвън. Примери за това са преструктурирането на съдебната карта и оптимизирането на структурите в съдебната система. Доколко дейността на съвета следва да продължи по досегашния начин, следва да зависи от анализ на дейността му до момента, оценка на полезността на същата и с оглед това да се прецени необходимостта от внасянето на промени. Това би следвало да е една от първостепенните задачи на новосформирания ВСС.
Считам, че създаването на Гражданския съвет към ВСС е изключително добър механизъм за установяване на ефективно взаимодействие между ВСС и структурите на гражданското
общество, ангажирани с реформата в съдебната система. Същевременно се дава възможност за участие на гражданските и професионалните организации в ключовите дейности на Висшия съдебен съвет, като по този начин се създава механизъм и за външно наблюдение и коректив на тези дейности. Прозрачността на дейността на Висшия съдебен съвет от една страна, и от друга – мониторинга и обективната оценка на представителите на гражданското общество са от съществено значение в ежедневната работа на Висшия съдебен съвет с оглед функциите му, които имат за резултат не само управлението и развитието на съдебната система, но и крайния ефект от работата на магистратите върху обществото.
2) По какви въпроси ВСС изобщо следва да работи с неправителствения сектор – включително организации извън Гражданския съвет? (въпрос 3):
Следва да се работи по всеки поставен въпрос от компетентността на ВСС, тъй като възникването на въпрос означава наличие на някаква нередност или неяснота, а това естествено води до необходимостта от отстраняването ѝ.
По всеки въпрос, който може да допринесе за решаване на проблемите, които стоят пред съдебната система. Такова сътрудничество може да е полезно практически във всеки аспект – като например оценяването на работата, съдебната карта, обученията, стандартите за професионален интегритет, усъвършенстването на законодателството, популяризирането и насърчаването на практики, улесняващи работата на съда, в това число алтернативното решаване на спорове.
Организациите от неправителствения сектор са по-добре поставени от ВСС по отношение контакта с обществото и могат да предоставят добра обратна връзка за публичните очаквания към съдебната система и нейното функциониране. Освен това, те разполагат с експертен капацитет в разнообразни области, с който могат да подпомогнат работата на Съвета.
ВСС следва да работи с неправителствения сектор – включително организации извън Гражданския съвет по всички въпроси свързани със създаването на стратегически планове, програми или дейности, изпълнявани от органите на съдебната власт – планирането на бюджета на съдебната власт, отчета за разходването на публичните средства, кариерното развитие и администрирането на съдебната система, създаването и изпълнението на годишната програма на ВСС, създаването и функционирането на публични регистри за взетите решения от колегиите на ВСС и на мотивите към тях, за създаването на позитивна среда, която да насърчава плурализма и професионалната конкуренция в процеса на избор на лидери в съдебната система, както и по всички въпроси, свързани с отчетността, прозрачността и откритостта на ръководния орган на съдебната система.
ВСС следва да работи с абсолютно всички граждански и професионални организации, чиято експертиза в дадена област на правото би могла да подпомогне дейността на Съвета по разработването на стратегии и политики за развитието, както на реформата в съдебната власт, така и въобще на дейността му по същностните му правомощия по управлението на финансовия и човешки ресурс на съдебната система.
ВСС е едновременно орган, който може да черпи идеи и енергия от неправителствения сектор и орган, който може да допринесе за издигане на нивото на правната култура и развиване на холистичен и по-малко радикален подход у активните играчи в неправителствения сектор. В първата си роля ВСС има нужда от по-интензивно взаимодействие с неправителствения сектор в областта на публичната комуникация, развитието на човешките ресурси и поддържането на мотивацията у работещите в съдебната система и анализа на потребностите от нормативни промени. Безспорно е, че ВСС не е орган със законодателна инициатива, но трябва да повиши своята роля и активност при консултираното, изработването и обсъждането на проекти на нормативни актове, изготвяни от Министерството и имащи връзка с работата на съдебната система. Във втората си роля ВСС може да бъде полезен на неправителствения сектор чрез партньорства за повишаване на правната квалификация и чрез усилия за изграждане на по-компетентна среда и налагане на градивен, уважаващ институциите подход при общественото обсъждане на въпросите на съдебната реформа.
По отношение на следващия въпрос, който е пряко свързан с отговора ми на предходния въпрос, мога да изразя личната си позиция, че няма правомощие сред разписаните за ВСС, по които да не би могло да се чуе и мнението на Гражданския съвет. Разбира се, става дума за принципни решения, законодателно налагане на стандарти, а не за конкретика, касаеща дейността на орган или магистрат.
Всяка информация или предложение за подобряване на работата на провоохранителните органи на Република България, водещи за преодоляване дефицитът на справедливост в обществото, следва да бъдат приети и обсъдени от ВСС.
Допирните точки между ВСС и неправителствения сектор са основно свързани с продължаването на съдебната реформа и по-конкретно с изпълнението на съответните специфични цели от Пътната карта за изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, както и при изпълнението на мерките от доклада на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка от месец януари 2017 г. Поетите ангажименти следва да бъдат изпълнявани последователно и професионално, което може да се осъществи само в условията на взаимодействие. Така се преодолява „капсулирането“ на ВСС и се дава възможност за разглеждане на външни за системата гледни точки, които в условията на обективност биха били от изключителна полезност. Самите доклади на ЕК в известна степен се изготвят и въз основа на информацията, предоставена от гражданското общество. На следващо място, неправителственият сектор би могъл да бъде ценен източник на експертна помощ в областта на предложенията за законодателни промени, в изготвянето и приемането на подзаконовите нормативни актове за дейността на ВСС, при формирането на решения по важни за съдебната система проблеми, и особено в процеса на въвеждане на електронното правосъдие. С неправителствения сектор по-интензивно би могло да се работи и при осъществяване на дейността на ВСС по организиране квалификацията на магистратите съгласно конституционно определеното задължение на ВСС в тази област.
11.09.2017
С УВАЖЕНИЕ,
БИЛЯНА ГЯУРОВА-ВЕГЕРТСЕДЕР ДИРЕКТОР БИПИ
