препечатано от Capital.bg с автор Теодор Славев: 

Тази седмица се навършват три години от скандалното назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Последвалите събития и оставката на правителството дадоха основания на мнозина да твърдят, че гражданското общество у нас е излязло от пубертета и вече е в зрялата си възраст. Уви, това е далеч от настоящето. Протестната вълна след 2013 г. е по-скоро като безпаметна абитуриентска нощ, която се разби в тежкия махмурлук на реалността.

Назначенията, направени от 42-то и 43-то Народни събрания не се изчерпват с това на Пеевски. Нито са по-малко скандални. Те са доказателство за състоянието на "превзета държава" (captured state),при която ключови институции в страната не действат в обществен интерес, а са подчинени на интереса на малка по численост група от хора.

Превзетата държава е една от най-фините форми на политическата корупция - висш пилотаж (по Доган).При военна окупация на практика е суспендиран правовия ред в една държава, а решенията се вземат от наместника в полза на чужди интереси - тези на победителя. Е, нашите окупатори са си родни и са избрали най-прекия достъп до лостовете на демократичната машина: регулаторните органи. Те представляват амалгама на бизнес интереси, които се транслират през парламентарните групи в институционални аватари – това са конкретни личности, които биват назначавани за ръководители на най-различни комисии и агенции. Често тези хора са със спорни професионални и морални качества. За сметка на това са лоялни.

Законодателството ни е лишено от формални изисквания за това какви да са ръководителите и членовете на едноличните и колективни държавни органи, извън тези за образование и стаж. Това на практика отваря много широко вратата и сваля контрола за достъп до власт, а оттам и до ресурси и опции за далавери. Обществото ни няма и очаквания за "характер" от парламентарните избраници. Липсват исторически данни някой ръководител на държавен орган да е проявил лидерски качества, да е отстоявал независимостта на поверената институция. Единственият повод, по който името на някой от тях се развърта е във връзка със сътворен скандал, от който най-много да си спечели звучен прякор.

При последните две назначения: на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет и членове на Съвета за електронни медии, народните представители отделиха общо 0.00 минути за дебати в зала върху управленските идеи на кандидатите. Депутатите не се интересуваха и какво е сегашното състояние на органа, нито какви са качествата на предложените за висши държавни служители. Разговори за това как да се нареди властовия пъзел се водят – тайно, задкулисно и цинично.

КЗК: втори дубъл

На 9 март т. г. в Народното събрание се разигра парламентарно фиаско. На заседание на Комисията по икономическа политика трябваше да бъдат изслушани кандидатите за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). След размяна на реплики и обвинения в партийно кадруване между Радан Кънев и Бойко Борисов, кандидатът за председател Росен Желязков оттегли съгласието си да участва в процедурата. След кратка и спешна среща при Цецка Цачева, след която в кулоарите се чуваше: "Цецо дава, Бойко не дава", членовете на икономическата комисия прекратиха процедурата след гласуване. (Процедурните правила бяха критикувани от неправителствени организации, тъй като те не даваха възможност да се задават въпроси -заради кратките срокове.) Последва приемането на нови правила и нова процедура.

Следващата седмица икономическата комисия ще изслуша кандидатите във втората. Те са общо 11 за 7 места. Въпреки заръката на премиера ГЕРБ повече да не предлагат кандидати, е внесена кандидатурата на Юлия Николова, зам.-кмет на Столична община, която е известна с близостта си до министър-председателя. Тя е майка на народния представител Александър Ненков (ГЕРБ) и бивша съпруга на конституционния съдия Румен Ненков. Хубав пример за илюстрация на теорията на властта, нейната единност и неделимост.

Би било крещящ пример за конфликт на интереси, ако Ненков-син не се отведе за избора на майка си. Но Ненкова е единственият кандидат за председател, номинацията за заместник също е една и това на практика обезпредметява състезанието в процедурата.

Интересен акцент е кандидатурата на Георги Ганев за член на КЗК. Той е предложен от Центъра за либерални стратегии, а номинацията е внесена от представители на Реформаторския блок. Ганев не беше избран за член на Фискалния съвет, когато беше предложен от същите реформатори. Много е вероятно кандидатурата му на човек, идващ от неправителствения сектор, да бъде "потопена". Първо - защото не се очакват задълбочени дебати по същество, които биха могли да соткроят относителните експертни предимства на кандидатите, и второ - дори и да бъде избран, по-скоро ще служи като смокинов лист, зад който да натоварят един файтон анонимници (каквото е мнозинството от кандидатите). Решенията в КЗК се взимат с мнозинство.

Комисия за финансов произвол

Сюжетът с КФН е още по-скандален, ако скандал въобще може да се степенува за назначенията в НС. Мандатът на Стоян Мавродиев изтече на 18.06.2016 г. По закон процедурата трябваше да приключи до тази дата, а тя дори не е започнала. Това създава правен вакуум в работата на комисията.

Историята с избора на КФН е най-силният аргумент за състоянието на превзета държава. В нарушение на закона (колко и минимални да са ни очакванията, че депутатите спазват закона) Комисията по бюджет и финанси не е започнала процедура, просто защото все още няма договорка за това кой да поеме КФН.

Циничността се опакова в "процедурни правила" едва когато процедурата вече е приключила извън парламента. Вместо обществено обсъждане има политико-корпоративно договаряне. Вместо автентична конкуренция на кандидати, сблъсък на идеи и професионални биографии има анонимни, съмнителни, гладни и лоялни аватари на задкулисието.

Инструменти за противодействие 

Съществуват няколко механизма, които ако се прилагат биха били силен инструмент за противодействие на овладяването. Естествено, при липса на добро желание и готовност за назначения по правилата, те могат да бъдат заобиколени, но със сигурност ще поизпотят народните представители.

Друг елемент е осветляването на кандидатите. За да се получи обаче качествено проучване на професионалните им качества, на обвързаностите им, посредством съществуващите регистри, риска от конфликт на интереси, зависимост и корупция, то процедурата трябва да започва достатъчно рано (поне 6 месеца преди изтичане на мандата). Към НС следва да се създаде независимо звено, натоварено с проверката, което да има необходимата експертиза, напр. временна комисия натоварена с подготовката на конкретния избор.

Съвсем логично е всяка процедура да съдържа задължително изискване за представяне на управленска концепция от кандидатите. Тя трябва да бъде подложена на анализ от водещата комисия по избора за съответствие с проблемите на органа, които пък би трябвало да бъдат идентифицирани на база на годишните отчетни доклади за работата, които всеки назначаван орган е длъжен да представя пред НС.

Най-ефективният начин за противопоставяне обаче е критично и зорко обществено мнение, което участва активно във всяка една фаза от процедурата (номинации, изслушване, мониторинг на работата на органа). Ангажимент на гражданското общество е да изисква въвеждането на базови стандарти за прозрачност, почтеност и отговорност. Така започва пътя към извоюване на "превзетата" демократична държава.