публикувано в Dnevnik.bg с автор Биляна Гяурова-Вегертседер: 

Що е то Механизъм за сътрудничество и оценка?

Има един особен момент в мониторинговите доклади на Европейската комисия до Съвета на ЕС и до Европейския парламент. Те са неизменна част от договора, който правителството на България е подписало. Логично, основен адресат на доклада е правителството.

Въпреки че самият механизъм се разви през времето, голяма част от констатациите и критиките в него се запазват през всички тези години почти непроменени.

Докладите по Механизма са преди всичко инструмент за защита на основните принципи и постижения на ЕС. Ето защо липсата на независим съд, на качествени разследвания и обвинения, на ширеща се и покровителствена контрабанда и опериращи организирани престъпни групи у нас пряко вредят на икономическите дейности в самия ЕС. Тоест, на този етап ние не изпълняваме все още част от това, което сме обещали, че ще свършим.

Какво ново в доклада?

Всеки, който чете доклади на ЕК у нас, има поне две мнения по тях, а тези, които не ги четат, са с поне три. Най-правилно би било докладите да се анализират в сравнителен преглед и да се обърне внимание на евентуалните новости в тях, въпреки че по същество те посочват едни и същи проблеми – липса на реални примери за независим съд и безпристрастно разследване, което да доведе до пресичане на тежката политическа корупция.

Макар и лишен от емоции, брюкселският език в тазгодишния доклад, представен от първият заместник председател на ЕК Франс Тимерманс, натрапчиво подчертава една новост и това е конкретиката и детайлите, в които са влезли експертите на Комисията. По този начин се пресичат възможностите за тълкуване в стил "както ни изнася" и се позволява да изпъкнат критиките и да се наблегне на важните елементи от реформата. А те са:

- Липсата на адекватни рефлекси от страна на ВСС за реакция по скандали, които директно засягат независимостта на СВ (телефонните разговори между ключови съдии от СГС)

- Продължаващият двоен стандарт в процедурите по избор на лидерския корпус на съдебната власт - пример - проваленият избор за председател на Апелативен съд - София

- Крайно закъснялата реакция за справяне с проблемите за случайното разпределение на делата (като е подчертано, че са похарчени достатъчно европейски пари по ОПАК за повишаване на капацитет)

- Отказът от прокарване на първоначално съгласуваните промени в Конституцията докрай

- Отказът за по-сериозна реформа в организацията и начина на работа на прокуратурата. Всъщност тонът към прокуратурата е рязко сменен. Ако в миналогодишния доклад ЕК оцени високо функционалния анализ изготвен от нея и заяви, че очаква реализиране на съпровождащия го план за изпълнение, то днешната препоръка за независима проверка на работата на прокуратурата, така както е заложена в Актуализираната стратегия на правителството е звучен шамар към нейното ръководство и показва, че в очите на Брюксел в това звено на съдебната власт нищо не е свършено. На практика докладът на ЕК се съгласява с анализа направен и в Актуализираната стратегия и открито заявява, че реформа в дълбочина в съдебната система и реформа, която да бъде направена по устойчив начин, минава през реформа в прокуратурата.

След като в докладите на ЕК се появи словосъчетанието "политическа воля", което беше измислено в София, за да се похвалят заявените намерения на кабинета Борисов 1 от чужбина, тази година то за първи път отсъства.

Все пак, обективно е отчетено постигнатото в областта на анализа на натовареността и се дават препоръки да продължат усилията по въвеждане на електронното правосъдие и прекрояване на съдебната карта.
Очакванията към Инспектората на ВСС са час по-скоро да започне работа в контекста на разширените му правомощия след конституционните изменения. Високи очаквания са поставени и пред предстоящите промени в Закона за съдебната власт – дали ще бъде внесен във варианта, който беше завещан на сегашния министър на правосъдието и който в голяма степен отговаря на посочените в доклада проблеми или ще станем свидетели на нови компромиси.

Съвсем очаквано, политическите реакции бяха неадекватни.

В опит да замажат нещата управляващото мнозинство излезе с декларация за разпускане на ВСС, която е пряко нарушение на закона и на принципа за разделение на властите. После обясниха, че това е молба-декларация, защото доверието било ниско.

Представители на опозицията заявиха, че механизмът за оценка (мониторингът)  трябва да отпадне, защото създавал напрежение в страната, което изглежда като защита на правителството и буди съмнения за съществуването на каквато и да е опозиционност у нас. Ако преди една година от патриотичните формации излизаха с изявления за подмяна на ВСС, днес се оказаха първи защитници на статуквото.

Всъщност, единственият отговор, който си заслужава да чуем от управляващите, е дали ще се постигне обединение около нуждата от реформа в прокуратурата като ключов елемент от съдебната реформа изобщо.

Извън нелепите политически реакции,

съществува и един доста черен сценарий за България.

На практика ЕК е свършила работа за предварително проучване за едно хипотетично задействане на механизма за защита на върховенството на правото по чл. 7 от Договора за Европейския съюз. Ако цялата процедура, както е разписана в европейското законодателство, може да продължи до две години, то в случай на съществуващ мониторинг за България процедурата може да бъде скъсена до месеци.

Фаталният изход би бил България да изгуби правото си на глас в Съвета на Европейския съюз, което ще е тежък удар срещу международния ни авторитет.

В този случай по-добрият сценарий за нас е да имаме доклад до откат.