Като политическа фигура кметът на Варна Благомир Коцев не е първият задържан и оставен в ареста, но има ли нещо в този случай, по което можем да съдим за процесите в правосъдието?
Не е само при този случай, при Джейхан Ибрямов също имаше много основателни критики към това, че той е задържан по неотложност преди имунитетът му да бъде свален. Извън конкретния случай, който ще видим как ще се развие по същество с доказателствата на прокуратурата и решението на съда, има натрупвания и наслагвания. Може би по-особеното са протестите и че общественото око привижда това, за което ние говорим от много години. Това са формите на зависимост в съдебната власт, които идват от политически и икономически кръгове. И основният проблем е, че системата не може да намери абсолютно никакви механизми да се самоизчиства. В момента, когато имаме доказателства за паралелна съдебна власт, за "СС" клуба (на убития брокер на влияние в съдебната власт Мартин Божанов-Нотариуса - бел. ред.), където са ходили магистрати, а домакинът беше разстрелян по-късно, няма абсолютно никаква реакция от Висшия съдебен съвет (ВСС). Направиха комисия вътре в него, за да търси кои са ходили, макар че те се знаят, тя заседава веднъж и спря. Това изкривява основните ценности, по които трябва да се движи тази система.
Другото положително от протестите е, че може би обществото започва да разбира, че съдебната власт също участва в този процес на създаване и поддържане на определена ценностна система в обществото. Тя не е изолирана, а наред с другите власти и организации участва в задаването на модела.
Сега Комисията за противодействие на корупцията (КПК) е в главната роля срещу опонентите на властта. Чуха се предложения за премахването й - трябва ли според вас?
Този структурен въпрос е важен, но той няма да промени по същество формата на тези зависимости, за които говорим. Създаването на антикорупционни комисии като независими органи извън съдебната и изпълнителната власт е започнало преди 15-16 години. То беше много промотирано с различни успешни примери в някои държави, включително Румъния. Стана като мода, но не може с един размер обувки навсякъде.
В България се оказа, че тя е абсолютен провал - от гледна точка на това как завършват делата, които влизат съда. Затова не е толкова значимо дали ще съществува или не, същият модел ще се види в прокуратурата или ще се прехвърли в полицията. Беше грешка според мен, когато се обединиха пет институции с определени правомощия в мегаоргана КПКОНПИ. По-скоро това, което е полезно за България, е да се опитваме да създаваме институционална система на взаимен контрол и отчетност между властите и да не се получава концентрация на много правомощия в една институция.
Казвате, че КПК е провал, но не се ли оказва всеки независим орган в България по дефиниция провал?
Ние сме правили много изследвания. Наскоро публикувахме едно, в което изследваме по нормативни индикатори колко са независими и начина на избора им. Да, когато всичко е заключено в парламента - от процедурата по номинации през изслушването до избора, няма начин това да излезе извън мнозинството. Но много по-големият проблем е мафиотизацията на тези институции.
Предлагали сме да се даде възможност за граждански номинации. Когато търсиш някого за работа, най-просто е да отправиш отворена покана до всички. След това преценката да се прави наистина независимо, на експертно ниво и по обективни показатели. И вече след това изборът да е, разбира се, политически, защото има огромна логика в това как се конструират власти - от една учредена власт се създават други.
И другият въпрос е, че няма как такъв орган да е колективен. Това трябва да е индивидуален орган, защото иначе се размива отговорността. Но това са фини настройки за нашата институционална демократична система, която е пред абсолютен фалит. За по-голямата част от обществото е видно, че тези политически акции са насочени съвсем явно към политически опоненти. И според мен дори да има поръчителство на тези акции, за да се дискредитират определени политици, се получава обратният ефект.
Как би изглеждал този обратен ефект - по отношение на ВСС например, откъдето идва фундаменталният проблем с независимостта на съдебната власт?
Когато казвам, че сме пред абсолютен институционален фалит, е и заради извънмандатното опериране на тези органи. То не може да бъде оправдано само с това, че не може да се състави друго мнозинство в Народното събрание. Защото когато един орган продължава да действа неограничено време и с неограничени правомощия извън установения мандат, това вече не е демокрация. Това е узурпация на властта.
При демокрацията основен принцип е мандатността. Тя трябва да работи на мандати. Представете си, че утре президентът каже, че няма да напусна поста си, само защото му е изтекъл мандатът. Това е абсолютен блокаж на системата, който обаче по никакъв начин не притеснява мнозинството в Народното събрание. То изглежда, че няма да направи опити да търси по-голямо мнозинство за избор на нов ВСС.
Проблемът с това обаче е решението на Съда на ЕС - по отношение на правомощията на Инспектората към съдебния съвет, който казва, че такова положение противоречи на правото на Европейския съюз и че то създава зависимости. Че извън този мандат членовете му не могат да работят независимо и да прилагат дисциплинарните си правомощия спрямо магистратите. Съдът казва - да, възможно е такава ситуация да се получи по политически причини. Но в закона трябва да има ясни срокове, до които този орган може да оперира, или да се ограничат правомощията му извън редовния мандат.
Системата толкова се е развратила, че може да се мисли и за това - ако Народното събрание не може да избере орган, защото не може да се състави мнозинство, друг орган да ги назначава. И това може да е президентът, да видим тогава колко бързо ще се съберат да назначават.
Особено скандално с Инспектората е, че извън мандат те продължават да взимат възнаграждения, които са огромни. ИВСС казва, че няма да работи и продължава да ги взима. Но ако се предвиди, че след като им изтече мандатът тези хора не получават възнаграждения, ще видим как бързо ще напуснат. Членовете на ВСС също са като на барикадата. За тях проблем с това, че се извън мандат не съществува. С изключение на някои, като примерно Атанаска Дишева.
И основният проблем е, че магистратското съсловие, представлявано от ВСС, не може да реагира на проблемите вътре в системата. Затова има обществен натиск и по линия на организациите на ЕС за проблемите тук. Последният доклад за върховенството на правото го показва. Но и другото е факт - че като че ли много магистрати се държат чрез компромати. Самият Сарафов на пресконференция каза, че Иван Гешев имал записи на 150 политици и магистрати, с които се хвали. Записи и други форми на наблюдение. От архива на Пепи Еврото се пускат постоянно записи. Значи те съществуват някъде.
Това се вижда по-ясно в действията на прокуратурата, защото е централизирана, но какво става, ако и съдът тръгне в такава посока? Защото съдът е арбитърът, на който хората и бизнесът разчитат за справедливост.
Съдът страда от същите пророци, за които говорим. Там също има магистрати, които са държани с компромати в зависимост. За мен не става въпрос толкова за корупция, в смисъл на искане и даване на подкуп, а за други форми на влияние, за които магистратите знаят. И и.ф. Сарафов го каза. Има публични доказателства и в случая с Пепи Еврото, който е кадрувал като Висш съдебен съвет в сянка. Тези въпроси останаха без отговор.
И това, което се случва със съда, не е от сега. Това е целенасочена политика от може би 10 години назад - за негативна селекция в системата и за начина, по който магистратите растат кариерно.
Ако видим социологическите проучвания, ние сме на дъното по доверие от в съдебната власт. Хубавото е, че в крайна сметка България е част от ЕС и имаме възможност да си защитим правата и извън националната съдебна система.
Такива процеси протекоха и в Полша при предишната власт, и в Унгария...
В Полша и в Унгария политическата власт тръгна на война със съдебната, защото тя имаше признаците на независимост. В България това го няма. Съдебната власт е партньор на изпълнителната власт - тези които са силните на деня, в постигането на техните цели. Това е големият проблем. В България имаме срастване на властите вместо разделение.
Има една много стара идея, която по принцип е за държавни служители, но няма проблем да бъде и за магистрати. Има и решения и на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в тази посока. Това е регресната отговорност. Когато един държавен служител или някакъв орган с власт вземе решение, чрез което е доказано, че са нарушени основни права, имуществената отговорност да бъде лична. Това е дисциплинираща мярка, защото всеки прокурор или служител в антикорупционната комисия, а ЕСПЧ казва, че съдиите също попадат под това - когато тръгне да нарушава права и трябва да отговаря със собственото си имущество, картината се променя значително.
Какво би могло да накара сегашното мнозинство в парламента да приеме такава норма?
Обществен натиск и това, че ще искат да се разграничат и да покажат, че не стоят зад тези поръчки - да отговорят на тази част от обществените реакции. И други групи искат това, защото изпитват огромна несправедливост.
Нужна е някаква форма на реподбор в съдебната власт. Ние изследвахме как върви съдебната реформа в Албания. Там по линия на присъединяването те работят в тясна колаборация с ЕС. И правят абсолютен реподбор. Всеки магистрат се оценява през три неща: компетентност - на базата на решения; съответствие на декларирано имуществено състояние; етично поведение и публичен образ. Това се прави от независима комисияези и тези, при които се намери несъответствие на едно от тези три неща, се отстраняват от системата.
Има и решение на ЕСПЧ, което казва, че надделяващата ценност е доверието в правосъдието и държавата може да прибягва до такива способи. И това не накърнява независимостта на съдебната власт. Защото тук има два принципа, които трябва да намират баланс: доверието и независимостта. Те са взаимно свързани. Защото без доверие каква независимост, тя се капсулира.
Освен това в новата многогодишна финансова рамка на ЕС, която предстои да бъде приета, ще има хоризонтален принцип за върховенство на правото. Държавите, които се отклоняват значително от него, няма да получават средства, което изправя България в тежка ситуация заради хроничните ни проблеми.
Този въпрос беше повдигнат и при дебатите за сегашния бюджет, но тогава не достигна кураж и надделяха политически съображения. Но на фона на това, което се случи в Полша и в Унгария, в Брюксел са твърдо решени да покарат това нещо, още повече, че старите държави членки ще го подкрепят.
Така че някакъв реподбор може да бъде направен и тук - поне по отношение на публичните скандали, свързани със съдебната власт. Това беше и смисълът на Инспектората към ВСС, когато беше създаден, за да подпомага дисциплинарната практика в съдебната власт, но впоследствие беше овладян.
Възможна ли е външна намеса, защото ако такъв процес остане под същия контрол, вероятно и резултатът ще е обичайният?
Възможно е. Сега в Украйна, където ситуацията е различна, защото е държава във война, създадоха международна комисия за избор да членове на антикорупционната агенция. Молдова същи кани чужди експерти. Този въпрос е дискусионен обаче. Защото ние като общество, ако сами не можем да намерим независими хора, които да правят тази преценка, говори много лошо за нас. Малко обидно изглежда.
Това, коено виждаме сега, е настъпление на обединените власти. На политическите противници се показва какво ги чака. Спешно прокарван закон дава свръхправомощия на КЗК и НАП да нахлуват в компаниите.
Да, точно така е. И това показно с хора от ПП-ДБ е сигнал и за други, най-вече за Румен Радев. Казва му се, че в момента, в който стъпи на политическото поле, това очаква и неговите хора. И всички, които биха си помислили, че могат да претендират за управлението.
Заради много ниската избирателна активност имаме изкривяване на представителността във властта. Но има над един милион души, които преди са гласували, но са се оттеглили от политическите процеси. Те още са налични в България и това не означава, че няма да се върнат.
Докъде според вас може да стигне демонстрацията на сила?
Има още накъде - по отношение на ограничаване на права и държане в подчинение на бизнеси. Ако в момента Европейският съюз си затвори очите за това, което се случва тук, ще си причинят нова Унгария, но с евро.Това може да включва и обръщане на геополитическата ориентация на България. Това се чакаше - приемането в еврозоната, за да се отприщят.
И е прецедент за държава от ЕС, че дипломатическият корпус влиза в съдебна зала. Това е практика спрямо държави като Беларус, Русия, Сирия, където говорим за репресивни режими. И служи като дипломатически сигнал, че наблюдават ситуацията с правата на гражданите.
Такъв сигнал може да е притеснителен за Борисов и ГЕРБ, но Делян Пеевски изглежда ли ви склонен да се стресне от европейските партньори?
Според мен той се опитва той да стресне европейските партньори. Както се видя от опитите на външното министерство и от неговите частни опити, излизането от санкционния списък по закона "Магнитски" може да не стане с лобизъм. Това, което му трябва, е да има формална властова позиция. Да кажем теоретично, че решим да купим ново превъоръжаване от Щатите. И трябва подписът на един вицепремиер с ресор силовите ведомства. САЩ няма как да сключат сделка, подписана от санкциониран. В този смисъл въпросът с изваждането от списъка срещу подписана сделка стои. И според мен това е целта на Пеевски. По този начин той се опитва да покажа кой е силният тук.
В Европа обаче има проблемен статут.
Така е и проблемът е, че цялото общество става заложник. Защото ако заради липсваща независимост на съдебната власт спрат еврофондовете, няма да пострада Пеевски, а земеделски производители и всички, които разчитат на тази помощ.
В тази динамика за мен въпросителната остава доколко Борисов ще позволи това нещо да се случи. И как ще рефлектира и върху ГЕРБ. Не мисля, че от тази колаборация с Пеевски има позитиви за ГЕРБ. И че мнозинството от избирателите и членовете й я приемат радушно. Дори не мисля, че самият Борисов я приема, макар да казва, че заради неговата подкрепа сме приели еврото, което не е вярно.
Много са въпросите с отворен отговор.
И те не могат вечно да продължават. В момента за правителството темата за съдебната реформа не съществува, сложена е под капака на всякакви други неща. И опозицията и конкурентите ще се опитат да вкарат тази тема обратно. Включително и Радев.
А цялата тази демонстрация на сила ми изглежда като предизборно поведение - независимо дали става въпрос за президентските или за предсрочни избори. Защото ако искаш да държиш всички в зависимост, това е, за да може да се покаже на избори. В този смисъл Пеевски има интерес, защото извън големите градове, където има някакви икономически независими хора, които заради това са и политически независими, почти всичко останало в България е в някаква форма на зависимост.
