Д-р Теодор Славев пред Дневник: Невъзможно е Пеевски да стане премиер – това би взривило гражданското общество

Броени дни преди предсрочните парламентарни избори и изборите за Европейски парламент "Дневник" направи традиционната си предизборна анкета, като изпрати въпроси на политолози и политически наблюдатели. Днес отговаря д-р Теодор Славев - доктор по политология и старши анализатор в Български институт за правни инициативи (БИПИ).

Ще има ли редовно правителство - този въпрос отново е актуален преди поредните предсрочни избори. Каква е вашата прогноза?

- Всички участници в предизборната кампанията, които по социологическите изследвания влизат в следващия парламент, казват, че ще търсят възможност за управление. Чертаят се някои червени линии какво би представлявало управлението, но да кажем, че те не са такива, които не могат да се преодолеят. Тоест, ако анализираме заявките на политическите играчи, управление ще има.

Каква коалиция или опит за каква коалиция можем да очакваме? Виждате ли възможност ГЕРБ и ДПС да направят общо управление?

- ГЕРБ и ДПС си управляват заедно и без да е формализирано това по някакъв начин. В тази кампания обаче има еволюция в синхрона на говорене между Бойко Борисов и Делян Пеевски. И въпреки всичко не съм убеден, че Борисов гори от желание да отвори парадния вход на Пеевски към ГЕРБ. По-скоро ще търсят и трети субект дори и двете партии да имат гласовете за мнозинство, което няма да е лесно за постигане. Много зависи и каква ще е формулата за правителство, дали Борисов ще иска да се върне на премиерския пост - не виждам как "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ) ще натиснат копчетата за такъв формат, така че в такава коалиция с министър-председател Борисов по-скоро не можем да ги видим.

Трети вариант предлагат от БСП - някаква формула за технократско правителство с национални задачи, което е единственият вариант те да имат някакъв достъп до властта, защото са много малки вече, изолирани са и нямат политически съюзници, така че това ми се струва най-малко вероятно. 

Ако се формира такова управление - очаквате ли, че ще продължи в евроатлантическа посока, или това ще остане само удобна маска? Има ли рискове от подобна властова комбинация?

- Първо трябва да видим какво точно означава евроатлантическа посока, защото при първия мандат на Доналд Тръмп авторитетните международни наблюдатели обявиха край на евроатлантизма заради напрежението между двата партньора от двете страни на океана. За лидер на свободния свят тогава медиите провъзгласиха Меркел. Динамиката в международните отношения е много голяма, предстоят избори и в ЕС, и в САЩ и тепърва ще видим какви ще са амплитудите на отношенията. Във всички случаи обаче НАТО ще има по-сериозна роля, ще се повишат изискванията към нас. България е част от съюзи, които се основават на ценности, закони и процедури, и ако не се случи някакъв голям катаклизъм, тези съюзи не само, че ще продължат да съществуват, но ще трябва да стават и по-силни, за да отговорят на предизвикателствата. 

В някакъв смисъл България се е качила на този влак и ще ни возят по пътя дори и да не се напрягаме много, което е исторически шанс за страната ни. Големият въпрос е каква роля ще играем ние, доколко сме активни и какви ползи извличаме. Празнословието за евроатлантизъм, без да е скрепено с някакви положителни за страната резултати, се изчерпва. 

Асен Василев заяви, че в разговор Пеевски му е казал (той го датира от март тази година), че плановете са Пеевски да стане премиер, а Борисов да се пенсионира като президент - възможно ли е такова развитие? Кое би го подпомогнало? Има ли пречки пред такива планове и какви?

- Изпитвам някакво неудобство да коментирам разговори, които не са публични. И се изумявам докъде стига усещането на политиците постоянно да се самоизобличават буквално чрез разпространение на слухове и клюки. В България народните представители не се възприемат като членове на един и същ елитен клуб, а като футболни запалянковци. Трябва да има някакъв стандарт в общуването, дори и след политиците.

Това, че Борисов иска да бъде президент, не е новина, той го е казвал и публично, но го достраша да се яви срещу Румен Радев заради риска да загуби. Невъзможно е Пеевски да стане премиер, колкото и да иска да покаже в чужбина, че той е силният човек в Българя. Това би взривило гражданското общество.

Може ли да се предположи, че сегашното служебно правителство ще остане и след изборите - като консенсусно на ГЕРБ и ДПС? Докога?

- Да, възможно е, ако не се постигне съгласие за редовно правителство, да отидем на още едни избори есента. Очаквам, че пак ще се стигне до избор на Димитър Главчев за служебен премиер. Това, което трябва да решим като общество, е какво точно може да прави служебното правителство, защото през последните три години Радев е управлявал през половината време през служебни кабинети и по мое мнение имаше преяждане с власт без противотежест.

Има ли вероятност за нови избори наесен - ако да, при какви условия?

- Има вероятност, но ако съдим по заявките на партиите в момента, няма пречки да се разиграят различни управленски конфигурации. Ако отидем на нови избори през есента, ще гледаме дори едно по-активистко служебно правителство, продължаване на компроматните атаки, дори може да има повишаване на конфликтните отношения. С ниска вероятност, но е възможно тогава да се пръкне вече и официално политически проект на Радев, воден от него. Това би променило съществено политическата картина в България.

Къде сгреши коалицията "Продължаваме промяната" - "Демократична България" в управлението си в сглобката - само тя очевидно ще понесе щети от партиите в парламента?

- При тази ниска избирателна активност и огромно пасивно мнозинство не мисля, че може да се говори за някакви победители от политическите партии - всички те са губещи. Електоралната загуба на ПП-ДБ беше калкулирана в момента, в който те решиха да направят управление с ГЕРБ и най-вече да приобщят ДПС, легитимирайки ги с конституционната реформа. Изпиха си горчивата чаша и сега ще видим доколко ще задържат електоралния спад. Но те ще продължат да бъдат сериозен субект в политическата система. Това донякъде е и генерационно обусловено.

"Продължаваме промяната" - "Демократична България" в момента - в коментарите на някои представители в медийни изяви - показва, че се вижда и в ролята на опозиция? Какво послание би трябвало да има коалицията за отношенията с ГЕРБ след изборите?

- Дали една партия е устойчива си проличава именно когато е в опозиция. Бих казал, че дори това е здравословно за жизнения път на всяка партия. Посланията им в кампанията какво ще правят след изборите са най-малко объркващи и мисля, че и те нямат ясен отговор. Всяка партия се стреми да бъде в управлението чрез властовата битка, но силните демокрации работят и със силна опозиция. Не виждам нищо страшно в това.

Очаквате ли изненада в изборните резултати и откъде би могла да дойде?

- До изборите остава малко повече от седмица и според социологическите проучвания се очертават две интриги - как ще се подредят партиите след второто място и кой ще прескочи бариерата за влизане в Народното събрание. Много интересни за анализ ще са разликите, ако има такива, между изборите за европейски и национален парламент. Това ще ни даде база да видим как българите се позиционират спрямо света. Не казвам, че резултатите ще ни обнадеждят, но анализът ще е интересен.

На терена са и много малки партии, свързани с познати политически лица или някои граждански инициативи. Дори и никоя от тях да не прескочи бариерата - знак за какво са те?

- По-скоро за амбиции на лидерите им, отколкото естествено възникващи политически общности. От огромно значение е как ще се структурират, защото лидерството е само едната страна на монетата - да достигнеш до хората в национален мащаб, да имаш работещи структури и автентичен политически живот е по-трудната задача и тя понякога отнема години, а в повечето случаи е неуспешна.

Могат ли и защо изборите в САЩ да влияят върху предстоящите политически решения на партиите в България? Включително за формиране на правителство или забавяне на този процес?

- Изборите в САЩ имат влияние върху целия свят, тъй като са държавата с най-голяма военна и икономическа мощ. Чувам някакви бленувания как, ако Тръмп се върне на президентския пост, санкциите по "Магнитски" у нас ще паднат, бързо ще се получи край на войната на Русия в Украйна и още, и още. Много очаквания към този човек има у нас. Едно от нещата, които правят САЩ велики, е институционалният дизайн и сложната система на властови баланси на всички нива. Това не означава, че няма да има промени в политиката на САЩ, напротив, но очакванията, че те ще ощастливят няколко политици у нас, са смехотворни и показват неразбиране как действа политическата машина там.

Словакия стана фокус на общественото внимание след покушението срещу премиера Фицо. Има ли урок оттам, за който политическата класа в България трябва да внимава?

- Някои анализатори побързаха да кажат, че това е връщане на политическия терор в Европа, но по-скоро ми струва, че говорим за изолирани случаи. Няма как да поощряваме насилието, Европейският съюз е сред малкото места в света, където правото на свободно изразяване, включително на политически тези, е свещено, но не и абсолютно. Не можем чрез реч да провокираме към насилие и омраза. Достигнали сме културни и ценностни завоевания, от които не трябва да отстъпваме.

Но разделените общества са слаби общества. Множеството кризи от всякакво естество фрустрират гражданите, произвеждайки такова девиантно политическо поведение. Затова политиците трябва да действат мъдро във времена на кризи, да си дават обяснение какви са социалните основания на недоволството и да водят народите си през бурите спокойно. Обратното поведение се връща като бумеранг заради стоварването на множеството кризи, включително идентичностни кризи.

Какво ви впечатлява в предизборната кампания?

- Не бих казал, че ме впечатлява, но си заслужава да подчертаем, че европейските теми тотално изчезнаха от дебатите в кампанията. Говори се за някакви неща, които са изцяло в правомощията на националните правителства, кандидатите ни се държат така все едно Брюксел нещо ще ни даде, нещо ще ни вземе или нещо ще ни кара да правим, а не разбираме, че ние сме Брюксел. Очевидно още много работа имаме да свършим, за да осъзнаем какво представлява Европейският съюз, какви са механизмите за вземане на решения там и какво място България има в Европа.

Текстът е препечатан от сайта на Дневник

Следвайте ни