Д-р Теодор Славев пред Mediapool: Борисов не гори от желание да управлява само с Пеевски, ще иска и по-малък партньор

Едната интрига на предстоящите избори е бъдещето на ПП-ДБ, а другата – кои по-малки формации ще влязат в парламента, тъй като от това зависят възможностите за бъдещо правителство. Това каза в интервю за Mediapool политологът и старши анализатор от Българския институт за правни инициативи д-р Теодор Славев. Според него лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не изгаря от желание да управлява само с Делян Пеевски и ДПС. "Пеевски е суперсилов играч и не се знае доколко той няма да си взима парчета от ГЕРБ, ако Борисов тръгне да управлява само с него", коментира д-р Славев. Затова, според него, по-реалистично е управление на ГЕРБ, ДПС и трети, по-малък партньор, като най-гъвкав и пасващ на тази конфигурация е "Има такъв народ". Според Теодор Славев спрягането на Бойко Борисов за премиер му "вдига цената" при евентуална бъдеща сделка за правителство, но е малко вероятно да се случи реално, тъй като е рисков ход и може да отключи протестен потенциал.

Кои ще са основните интриги на предстоящите парламентарни избори?

Интригите и политическите спекулации ще започнат веднага след изборния ден и ще се отвори сергията за разпределянето на властта. На базата на социологическите данни към момента очевидно спадът на "Продължаваме промяната"- "Демократична България" (ПП-ДБ) в съчетание с ниска избирателна активност ги доближава до следващи партии. Т.е. важно е дали те ще се отдръпнат и то на значителна дистанция от третите и четвъртите. Защото да си втори, но по-близо до първия след избори създава различна ситуация. Когато обаче си втори и си много близо до третия, четвъртия, петия...се създава съвсем друга ситуация. Това е едната интрига. Но тук отварям скоба, за да кажа, че този спад в подкрепата на ПП-ДБ донякъде беше калкулиран. В момента, в който те направиха правителство с ГЕРБ и приеха подкрепата на ДПС за конституционните промени, репутационно избирателите ги наказаха.

Но мисля, че това беше калкулирано, те изпиха тази горчива чаша и в някакъв смисъл тези избори могат да са шанс за тях да си преброят редиците и да градят наново, ако успеят. Т.е. едната интрига е бъдещето на ПП-ДБ. Да, спад има и той е значителен, но те остават фактор в българския политически живот, въпреки случилото се в управлението, компроматната война. Най-вероятно ще има и още неща, които ще излизат, защото най-хубавото се пази за накрая. Помним Цацаров с бюлетините, съвсем наскоро помним скандала с министъра на електронното управление, бивш кадър на ПП, прехвърлил се към ГЕРБ, който бомбардира машинното гласуване и създаде съмнения в истинността му.

Втората интрига е кои партии ще влязат в парламента. Има няколко кандидати да прескочат бариерата освен ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС и "Възраждане" и това са "Има такъв народ" (ИТН), партията на Стефан Янев "Български възход", "Солидарна България" на Ваня Григорова и Мая Манолова и "Синя България". Но много зависи каква ще е активността. Лично за мен извън ИТН, другите нямат кой знае какви шансове. Което пък е въпрос за този тип нови звезди като Ваня Григорова. Това е препратка към коментари на колеги след местните избори, които казваха "Изгря нова звезда". Тя се оказа софийска, малка, падаща и сега по никакъв начин няма да се повтори този резултат. Освен това тогава имаше една организация на БСП в София, която застана да работи зад Ваня Григорова и която Корнелия Нинова впоследствие унищожи. И в момента зад Ваня Григорова няма такава организация, а политиката не е само one man show, колкото и някой да си вярва, че е така. Трябват структури, трябват партии, трябват надежди и много други неща и това е много по-трудното - да се гради партия. Това и ПП го преосмислиха – от облачната партия, която си представяха, че ще бъдат, осъзнаха, че им трябват структури. Но това е нещо, което отнема години, понякога десетилетия.

В зависимост от това коя от тези по-малки формации ще намери място в парламента, какви са възможните сценарии след това за сформирането на правителство?

Ако ГЕРБ има голяма преднина пред другите, натискът те да съставят кабинет ще се увеличи. Тук има нещо, което по-скоро интуитивно усещам и то е, че според мен Бойко Борисов не иска да управлява с Делян Пеевски. И най малко ще търси трета коалиция под завивките. Не за друго, а защото Пеевски е суперсилов играч и в момента, в който Борисов тръгне да управлява с него, не се знае доколко Пеевски няма да си взима парчета от ГЕРБ. Борисов не гори от желание да управлява само с Пеевски, включително заради външни репутационни фактори, въпреки целия опит за евроатлантическата пералня. Все пак има санкции срещу Делян Пеевски по "Магнитски" и британския санкционен списък за корупция.

Така, че всеки малък партньор би бил полезен. От стария парламент видяхме, че при гласувания, в които има спор между ГЕРБ и ПП-ДБ, най-често се присъединяват "Възраждане" и ИТН.

Ако Борисов не изгаря от желание да управлява сам с Пеевски, то какви са опциите за правителство тогава и какви са шансовете да се върви към нова спирала от избори след 9 юни?

Възможно е да се отиде на нови избори, но те биха били стратегически важни и за ГЕРБ, и за ДПС, само ако нещо се промени съществено в картината, т.е. ако те увеличават гласовете си. А това няма да се получи. Напротив, има шанс да се влезе в много силно опозиционно говорене от ПП-ДБ и в рамките на още няколко месеца те да започнат да покачват резултат. Така че няма интерес да се ходи на нови избори. Да не говорим, че в Шенген и в Еврозоната без редовно правителство няма да влезем.

Вариантите за правителство са няколко. Първият вариант е правителство на малцинството на ГЕРБ с негласна подкрепа от други формации, който е слабо възможен, защото ще имат твърде малко депутати. Такава опция е възможна, ако имат малко под 120 депутати. Правителство на малцинството със 70-тина депутати ще бъде подложено на постоянно извиване на ръце за всичко и е невъзможно.

Важно е дали ГЕРБ и ДПС ще имат заедно 120 депутати, но дори и да имат, аз пак казвам, че според мен Борисов не иска да управлява официално с ДПС – само двете партии в тандем.

Третият вариант е римейк на "сглобката". Буквално от няколко дни обаче ПП вече категорично казват, че с ГЕРБ и ДПС начело с Борисов и Пеевски повече няма да управляват. През цялото време в кампанията те бяха уклончиви. Сега вече казват друго, не знам дали това е PR инструмент преди изборите или е истинска заявка. Повторение на сглобката обаче би било нещо като Франкенщайн и ще бъде още по-жалко. Не знам дали ПП-ДБ са си научили урока, но това те да останат в опозиция не е лошо. Всяка партия в цикъла си на развитие трябва да мине през опозиция, за да види дали е устойчива. Това се е случвало на ГЕРБ и БСП през годините. ИТН също бяха в управлението, после в опозиция и сега отново може да ги видим в управлението.

Така стигаме до другия вариант за правителство, който ми се струва най-възможен: ГЕРБ, ДПС плюс по-малък партньор, като най-гъвкав и пасващ изглежда ИТН. Характерът на този кабинет ще е политически, с партийни лица и ясна политическа отговорност, поне такива са заявките, които идват от страна на ГЕРБ и вероятно това ще бъде поставено като условие към партньорите.

И последният вариант, който предлага Корнелия Нинова и е единственият възможен за нея, е техническо правителство или правителство на националното спасение, в което всяка партия да излъчи някакви представители, които да са експерти и да управляват за определено време. Това обаче няма да се получи, защото БСП са твърде малки, за да налагат дневния ред. Подобна е и версията на "Възраждане" – те също предлагат форма на експертно управление, в което да се впишат и да излязат от изолацията.

Реалистично ли е Бойко Борисов да е премиер на евентуално бъдещо правителство, сформирано около ГЕРБ?

Тази заявка не идва само от Борисов, а и от други знакови представители на ГЕРБ. Те си го говорят и по предизборните срещи, надъхват се. Според мен, това му вдига страшно много цената, за да може в един момент при сделка за управление Борисов да каже: "Ето, аз се отказах, въпреки че партията настояваше, народът искаше, от Брюксел звъняха" и т.н. Мисля, че управление на Борисов би било рисково след протестите през 2021 г. Това би било по-скоро пречка да се осъществяват реформи, отколкото да се отпушат. Такъв силов ход е опасен в ситуация на голяма политическа нестабилност и разделение в България, тъй като има риск за радикализиране на политическата система, може да отключи и протестен потенциал. Една значителна част от обществото, която има политическо представителство, не би приела Борисов да се върне като премиер.

Тогава какъв профил за премиер би се търсил?

Ако на 10 юни има резултат, както показва в момента социологическата картина – много силен ГЕРБ и при заявките на партията за политическа фигура, това означава, че ще се търси политическа фигура за министър-председател и тя ще бъде от ГЕРБ. Това може да е Мария Габриел – неосъщественото обещание на Борисов към нея, може да е някое от другите знакови лица на партията, в ГЕРБ има такива.

А силовият играч Пеевски каква роля ще търси да изпълнява след изборите?

Ролята на Пеевски по време на сглобката беше като на задаващ дневния ред, с което донякъде той се легитимира в политическия процес ежедневно. ДПС е вкоренена във властта много сериозно. Чувам за промяна в ролята на ДПС от балансьор в системна партия – структуроопределяща за системата в България. При тази ниска избирателна активност – да. Но при по-висока избирателна активност – не. ДПС трудно може да надскочи избирателите, които има, но при ниската избирателна активност им се придава свръхтежест в обществото, каквото те нямат чисто електорално. А на Пеевски целта му а да покаже, че той е силният човек в България.

Нужен ли му е пост за да го покаже или му е достатъчно да е на първия ред в НС и да задава дневния ред?

Постът никога не пречи, дори помага. Който заема пост, ходи и се среща с хора. Но думите на Асен Василев, че Пеевски е искал да бъде министър-председател ми звучат сюрреалистично. Пеевски стана съпредседател на ДПС, което хич не е малко. По принцип твърде бързото развитие не винаги е добре и има откат понякога. Назначението на Пеевски за председател на ДАНС през 2013 г. доведе до огромни протести. Доведе дотам управлението на Орешарски да не може да направи нищо, въпреки че това беше първият опит за преодоляване на ГЕРБ. Това трябва да служи като обеца на ухото. Нито хората, които бяха тогава по улиците, са изчезнали, нито са си променили кой знае колко възгледите въпреки опитите за "евроатлантизъм". 

Текстът е препечатан от сайта на Mediapool.bg

Следвайте ни