Галина Гиргинова е дългогодишен съдебен журналист и изследовател. Тя е автор на два анализа на БИПИ и ССБ за атаките спрямо магистрати в различни медии. "Дневник" й отправи въпроси заради твърдението, че в прокуратурата действа машина за натиск и клеветнически кампании спрямо магистрати - тема, която стана актуална отново след убийството на Мартин Божанов - Нотариуса. И въпреки че двата анализа обхващат периода до 2019 г., изводите и коментарите за тях продължават да звучат актуално.

От работата ви по анализите доколко е вярно твърдението, че в прокуратурата е имала машина за разпространение на клеветнически статии срещу съдии?

- Преди да отговоря конкретно на въпроса, ми се иска да направим няколко уточнения за обхвата и контекста на двата анализа. Става дума за два медийни мониторинга и съответно - анализи за атаките към съда. Двата анализа обхващат общо приблизително период пет години, в които бяха наблюдавани няколко издания - от края на 2015 г. до края на 2019 г.

Периодите не бяха избрани случайно. В тези отрязъци от време се случиха доста политически събития, сътресения, както и процеси, които пряко повлияха на реформата на съдебната власт - изборът на Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд (ВКС), първите промени в Конституцията и Закона за съдебната власт, касаещи разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии, срещу които имаше много сериозен политически и прокурорски отпор, първите мажоритарно проведени избори за членове на ВСС от професионалната квота, скандалите "Яневагейт", "Цумгейт". 

Горе-долу хронологично следват промените в Наказателно-процесуалния кодекс, с които делата за корупция бяха прехвърлени от Софийския градски съд към спецсъдилищата, изборът на настоящия председател на Върховен административен съд Георги Чолаков, избухването на скандала "Апартаментгейт", изборът на Иван Гешев за главен прокурор и изборът на Сотир Цацаров за председател на антикорупционната комисия. Междувременно се сменяха правителства.

Хронологията на събитията е важна, защото анализите показват ясно, че в ключови моменти, като посочените, атаките към съда се засилват неимоверно.

И това е така заради ясните и категорични позиции на конкретни съдии и на съсловните им организации на нетърпимост към скандалите и желание за разкриване на истината от компетентните органи, от една страна, и в подкрепа на усилията за реформа в съдебната власт, от друга.

Откъде идват атаките?

- Анализите показват, че атаките към съда идват от представители на трите власти, законодателна, изпълнителна и съдебна, както и от определени медии. Говорим за авторски материали. Тоест разделението е в посока кои публични говорители атакуват конкретни съдии или съда и като втора линия - кои издания имат редакционна политика, която обуславя целенасочено атакуване на съдии. И тук е мястото да кажем какво разбираме под атаки срещу съда.

Това са становища и изказвания, в които се съдържат неверни, непроверени и тенденциозни твърдения, това са обидни квалификации, уронващи престижа на съда, това са внушения, разпространение на слухове, призиви за саморазправа, коментари по конкретни дела (някои дори неприключили) и конкретни съдебни решения, и не на последно място - институционални действия, чийто контекст, дава основание да се считат за атаки към съда.

Колко съдии и магистрати са били жертва на подобни атаки?

- Първият анализ идентифицира най-малко 44 съдии, които са били подложени на изключително интензивни публични и медийни атаки. Вторият анализ регистрира тревожно увеличения на броя на съдиите, подложени на очернящи медийни кампании - тяхната бройка вече е двойна - 99 съдии. Обикновено негативните кампании срещу тях се подемат заради „неудобни“ за прокуратурата решения по конкретни дела. А това значи - пускане на свобода на обвиняеми по мерки за неотклонение по обществено значими дела с бомбастично обявени от прокуратурата детайли или съответно оправдателни присъди по тези дела.

Втората линия на атака е заради критични изказвания на съдии в публичното пространство по отношение на скандалите, които касаят съмнения за политически и друго вмешателство в работата на съдебната власт или в подкрепа на реформите в съдебната система и в частност - в прокуратурата. Също и заради участието им в протести с настояване за реформи. И третата линия касае неудобни на статуквото съдии, дръзнали да участват в ключови конкурси за председатели на съдилища, към които има апетити да бъдат „овладени“. Тоест за председатели да бъдат поставени удобни на мнозинството от Висшия съдебен съвет членове. А както знаем, един от сериозните проблеми в съдебната система беше, надявам се в минало време, изключителната доминация над мнозинствата в съвета на главния прокурор, както и да се казва той, и на т.нар. политическа квота в съвета. Това са част от начините, по които можем да идентифицираме атакуваните съдии.

На мен като журналист и анализатор, проследил тези процеси, ми правят силно впечатление няколко факта. В разглеждания период и Сотир Цацаров, и Иван Гешев си позволяваха многократно да атакуват съда в публичните си изявления. Изключителен брой атаки срещу съдии са регистрирани и от мнозинството в предишния състав на ВСС, което, както казах, никога не се е противопоставяло на предложения или решения на главния прокурор и винаги е гласувало в синхрон с мнението на човека, който оглавява прокуратурата.

На второ място - атакувани бяха конкретни съдии, които разглеждаха мерки за неотклонение и съдебни процеси по дела от изключителна важност за прокуратурата. Говоря за шумните съдебни процеси, с които прокуратурата внушаваше, че бори корупцията. Казвам внушаваше, защото резултатът от тези дела никога не беше в полза на държавното обвинение. И на следващо място - медийните атаки срещу съдиите по тези дела, както и срещу говорителите(съдии) в полза на реформите в съдебната власт, бяха изключително интензивни в изданията, които са много, много благосклонни към прокуратурата.

Правеше силно впечатление, че в тези медии образът на прокуратурата беше представян като бореца срещу корупцията, като работещата институция, която постига страхотни успехи с арестите на публично известни фигури.

Респективно съдът винаги беше онзи лош герой, който пуска на свобода или оправдава престъпниците. Съдиите бяха представяни като корумпирани, като единствената пречка срещу борбата с престъпността. Забележете - тези издания действително говореха за обвиняемите и подсъдимите като за престъпници, макар срещу тях да нямаше влязла в сила присъда. И неизменно и категорично защитаваха тезите на прокуратурата и очерняха съда.

Как изглежда тази машина през анализа, който сте правили?

- Всъщност ако институциите сега искат да установят как става това, имат цялата налична информация. Има изключително добре документирана причинно-следствена връзка между активността на конкретни съдии и атаките срещу тях. Например едно публично изказване на съдия е последвано от координиран залп от атаки в няколко конкретни медии.

Имало е дни, в които очернящите публикации срещу един съдия само в едно от изданията са стигали до 25 броя. Нещо повече - няколко конкретни издания следват доста видима схема - ако в някое от тях излезе очерняща статия, тя веднага е препечатана и в останалите. Тоест мрежата от издания, които целенасочено водят кампания срещу съда, може лесно да се проследи. Ще дам и друг пример - публична личност атакува съда, например премиерът, министър, главният прокурор и прочие. Изказването в тези конкретни медии се публикува абсолютно безкритично, нещо, което медиите, които спазват етичния кодекс на журналистите не правят, те намират начин да подчертаят недопустимата атака към съда.

А след това тези издания публикуват серия от "анализи" и "коментари", с които увеличават ехото от изказването на публичната личност. Измислят се прякори на съдиите, публикуват се грозни квалификации, валят обвинения в опити за преврати, за овладяване на прокуратурата, за решаване под масата на дела. Аз лично не знам как един съдия сам би могъл да се защити от подобни координирани атаки.

Има много фрапантни случаи. Само ще припомня, че в тези медии бяха публикувани снимки на съдии, които приличаха на външно наблюдение. Публикувана беше също и лична кореспонденция между съдии.

Въпросът ми е - откъде тези издания са се сдобивали с такава чувствителна информация, която е в ръцете или на службите, или на прокуратурата? Нали разбирате, че подобна информация не може да бъда добита свободно от медиите? Затова и не ме учудват, а безкрайно ме огорчават скорошните разкрития около съдия Цариградска. И не мога да не споделя разсъжденията ѝ, че се касае за много добре смазана машина за унищожаване на репутацията на определени, опърничави съдии. Нито мога да изключа, че е възможно статии да са писани в прокуратурата и давани на определени медии.

В крайна сметка да не забравяме признанието на изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов от 6 юли 2023 г. пред ВСС, че служители в дирекция "Публична комуникация" в прокуратурата са писали статии, после тези статии са изпращани на медии, които са ги публикували, а прокуратурата се е "самосезирала" по тях. И нещо, което също беше изключително притеснително - тези медии, които сме наблюдавали в двата медийни мониторинга, многократно подаваха сигнали в Инспектората към ВСС и в прокуратурата срещу съдиите реформатори. А това е някаква форма на натиск и опит за заглушаване на позиции на съда, които не се харесваха нито в политическите, нито в прокурорските среди.

Ще дам още един пример, също публично известен. Нека не забравяме, че главни редактори на медии (бел. ред. - на агенция ПИК) организираха митинги в подкрепа на избора на Иван Гешев за главен прокурор, а след като той беше инсталиран на поста, отново имаше подобни мероприятия. Ще повторя - медии организираха протести в подкрепа на прокуратурата. От това по-ясно мисля, че не може да бъде.

Кои са медиите, през които сте виждали разпространението на такива статии?

- Двата анализа проследяват медийното отразяване в 13 издания. От тях изпъкват силно няколко издания - ПИК, БЛИЦ, "Правен свят" (след като собствеността му беше сменена), вестницитe "Телеграф" и "Монитор", "Труд". В тези медии могат да се открият стотици статии, охулващи съдии.

Текстът е препечатан от сайта на Дневник, който можете да посетите тук